След няколко напрегнати седмици епидемията от COVID-19 (официалното наименование на китайския коронавирус) е на път да бъде овладяна.

Вижте още: Sony, LG, Amazon и още плеяда компании са пас, примката около MWC 2020 се затяга

Но факт е, че опасността от заболявания като SARS, ебола или различните видове грип („свински“, „птичи“ и други) през последните няколко години е доста преекспонирана от медиите и жаждата за евтини сензации в никакъв случай не означава, че заплахата от тях следва да се подценява.

Човешката цивилизация съществува от около 200 000 години – нищожно примигване на фона на 4.5-милиардната история на планетата ни. И макар да сме (поне според нашето собствено разбиране) доминантен вид, расата ни вече нееднократно се е изправяла пред опасността от пълно унищожение от организъм, намиращ се точно в противоположният край на еволюционната скала.

При това в този случай говорим за действително унищожителни пандемии, а не за поредния плод на медийното въображение. Ето кратък списък от 10-те най-големи от тях, чиято цел е не да ви стряска, а просто да ви даде чисто фактологична перспектива, за това, кое може действително да се класифицира като „пандемия“ и какво не съвсем.

Черната смърт (1346-1353)

Смъртност: Между 75 и 200 милиона души

Причинител: Бубонна чума

Безспорно най-унищожителната пандемия в човешката история, бушувала цели седем години и причинила смъртта на между 1/2 и 1/3 от населението на планетата. Цената в човешки живот е толкова висока, че минават цели 200 години, преди световната популация да се възстанови до нивата от преди появата на болестта.

Причинителят ѝ – бактерия, известна като Yersinia pestis, се пренася от гризачите, а като основно огнище на възникване се сочи централна Азия и по-конкретно районът на Киргизстан. До Европа бубоната чума достига с търговските кораби на Генуезката република и от Кримския полуостров и Сицилия бързо се разпространява и обхваща цяла Европа.

Бедността, лошата хигиена и оскъдните медицински познания се сочат като основните причини за бързото превръщане на епидемията в пандемия и чудовищната смъртност. Учените все още спорят за точния брой на жертвите, тъй като през мрачните години на XIV век сериозните писмени източници на достоверна фактология са оскъдни.

Макар последиците от Черната смърт да са унищожителни, те предизвикват и редица трансформации в европейските обществени и икономически системи, които в дългосрочен план всъщност оказват позитивен ефект върху прогреса на расата ни. Огромните загуби на работна сила например принуждават едрите феодални земевладелци и собственици да увеличат заплащането на работниците си и това на практика поставя началото на трансформацията от крепостническа към капиталистическа икономика от модерен тип.

В следващите няколко века обаче чумната пандемия се повтаря неколкократно, макар и с по-малко унищожителни последици. Едва през 1877 година, с откритието на антибиотиците от Луи Пастьор и Роберт Кох човечеството се сдобива с дифинитивно средство за надеждно лечение на болестта.

Въпреки популярното схващане обаче чумната заплаха не е напълно изкоренена. Макар от няколко века насам тя да не предизвиква катаклизми с пандемичен характер, огнища на болестта все още възникват спорадично, макар и в несравнимо по-скромен мащаб. През 2009 например трима души почиват от белодробна чума в района на китайската провинция Цинхай, а през 2014 година 151 души в град град Юмен (Китай) са поставени под карантина след смъртен случай, причинен от бубонна чума.

Испански грип (1918)

Смъртност: Между 50 и 130 милиона

Причинител: Грипен вирус (инфлуенца)

И ако Yersinia pestis държи рекорда за най-смъртоносна бактериална зараза, то грипните вируси са безспорните мрачни шампиони сред представителите на най-просто устроените биологични организми на планетата. Макар, че едва могат да се нарекат „живи“ (тъй като на практика не притежават собствен клетъчен апарат), вирусите са ултра микроскопични патогени с размери вариращи от 15 до 350 нанометра.

Което не им пречи да са сред най-ужасяващият бич на човешката цивилизация, причинили смъртта на стотици милиони души през вековете.

Най-страшната грипна пандемия, която расата ни е преживявала през цялата си история обаче датира от 20-те години на миналия век. За по малко от две години – между 1918 и 1920, инфлуенцата (по-късно наречена „Испански грип“) поразява над половин милиард души и причинява смъртта на между 50 и 130 милиона от тях в зависимост от различните източници.

Като една от основните причини за пандемичния характер на заразата се сочи току що приключилата Първа световна война, която оставя след себе си масово опустошение, ниска хигиена и води до преселението на огромни групи от хора, улеснено значително от широкото навлизане на модерни транспортни системи улесняващи придвижването на близки и далечни разстояния.

Унищожителният характер на Испанския грип се дължи също така и на факта, че за разлика от повечето вируси от този клас, които засягат предимно малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно състояние, огромна част от заразените с инфлуенца са млади зрели хора в отлично здраве.

От тогавашното население на Земята, възлизащо на около 1,86 милиарда души, между 3% и 5% са покосени от Испанският грип. Жертви на инфлуенцата са редица световно значими личности, като австрийският художник Густав Климт, немският социолог Макс Вебер и (fun fact) Фредерик Тръмп – дядо на настоящия президент на САЩ – Доналд Тръмп.

ХИВ/СПИН (2005-2012)

Смъртност: Над 36 милиона

Причинител: Мутиращ ХИВ ретровирус

Наричан често „чумата на 20 век“, Синдромът на придобитата имунна недостатъчност всъщност отбелязва своя пик най-вече през нашия, 21 век.
Изолиран за пръв път в Демократична република Конго през 1976 година, ХИВ бавно, но сигурно започва да се разпространява масово извън територията на африканския континент и към 80-те години на миналия век вече е с характер на глобална пандемия.

Жертвите на тази унищожителна болест (към днешна дата) надхвърлят 36 милиона души като по-голяма част от тях уви са в най-бедните и изостанали региони на Субсахарна Африка, където броят на заразените е около 5% от цялото население (21 милиона).

За щастие вируса се предава единствено по кръвен и полов път, което прави разпространението му сравнително бавно и лесно за овладяване.

В борбата с вируса на ХИВ ежегодно се инвестират милиарди и в резултат към момента пандемията се смята за овладяна, а смъртността в резултат от заразата е сериозно редуцирана – от около 2.2 милиона души през 2005 до около 1.6 милиона през 2012.

Въпреки това към настоящият момент дифинитивно лечение и/или ваксина срещу ХИВ не съществува – светът чисто и просто се научи да живее с мисълта за СПИН и с факта, че единственото средство за въздействие срещу болестта е разумната превенция.

Холера (1852–1860, 1910-1911)

Смъртност: Над 2 милиона

Причинител: Холера

Наричана някога „Чумата на мръсните ръце“, холерата е болест, превърната в пандемия най-вече в резултат от ниска хигиена.

Причинителят й – бактерията Vibrio cholerae се предава основно по фекално-орален механизъм, с водата, хранителните продукти и замърсени ръце.

Именно поради тази причина най-честите епидемии от холера са характерни за по-ранните периоди от човешката история, когато масовата хигиена все още е на изключително ниско ниво, както и за регионите от планетата, където замърсяването (особено битовото) е традиционно високо – Южна Азия, Африка, Латинска Америка.

Всъщност основният източник на някой от най-тежките и смъртоносни пандемии от холера е делтата на река Ганг в Индия. По време на така наречената Трета голяма епидемия от холера за период от 8 години (1852 до 1860) са загинали повече от 1 милион души.

За следващата най-тежка пандемия се сочи вторичното огнище на болестта (известно като Шеста епидемия от холера), локализирано най-вече в рамките на Средния Изток, Северна Африка, Източна Европа и Русия в периода 1910-1911. Тогава холерата отнема живота на над 800 000 души.

Разработването на първите ваксини срещу холера в края на 19 век и масовото налагане на редица санитарно – хигиенните мерки за превенция, най-ключовите, от които е хлорирането на питейната вода води до пълното унищожение на заплахата от тази болест. Всъщност борбата с холерата вероятно е едно от най ярките доказателства за ползите от прогреса в медицината. По време на една от последните пандемии (1910-1911), докато в останалата част от света умират стотици хиляди души в модерните и прогресивни Съединени Американски Щати броят на пациентите покосени от коварната болест е едва 11.

Азиатски грип (1956-1958)

Смъртност: Над 3 милиона

Причинител: Инфлуенца тип А (разновидност на грипния вирус H2N2)

С риск да прозвучим тенденциозно, няма как да пропуснем очевидния факт, че Азиатският континент се очертава като едно от основните стартови площадки за някой от най-смъртоносните пандемии в човешката история.

Разбира се в това няма нищо мистериозно – говорим за най-голямата концентрация на човешка маса по планетата, както и някой от най-обширните урбанизирани региони с все още доста…съмнителна хигиена.

Единственият по-нов смъртен случай на чума например е на човек заболял след контакт с мармот – гризач от групата на лалугерите, който живее в планинските райони. 38-годишният мъж от провинция Гансу в Китай е хранил кучето си с мъртъв мармот.

Предизвикалият сериозна паника през последните седмици коронавирус COVID-19 пък е локализиран до крайно нехигиеничния пазар за домашни и диви животни в китайският град Ухан.

„Птичият“ и „свински“ грип (Инфлуенца от тип А, мутация на т.нар. N вируси) също се смята, че са резултат от директен контакт със заразени животни – иначе казано ниска хигиена.

Отделно - научен факт е, че най-смъртноносните микропатогени познати на науката – вирусите не могат да съществуват извън живите клетки, така че струпването на огромни маси от хора на едно място традиционно е прекрасна среда за оцеляването и развитието им.

Именно поради тази причина някой от най-унищожителните пандемии през 20 и 21 век възникват и са локализирани най-вече в Азия, съответно и жертвите там са най-много.

Развихрилата се между 1956 и 1958 епидемия от грип тип А (H2N2) например започва в Китай и бързо се разпространява в Сингапур, Хонг Конг и САЩ. Станалият по-късно известен като „Азиатски грип“ вирус покосява над 2 милиона души, като едва 69 800 от тях са в САЩ (т.е. извън Азия).

През 1968 нова мутация вируса (този път от щама H3N2), наречена „Хонг Конгски грип“ покосява още около 1 милион души, като избухва първо в Хонг Конг, но бързо се разпространява във Филипините, Индия, Австралия, Европа и САЩ.