Сценарият ни е добре познат от безброй игри, филми и книги – вирус, изпълзял от джунглите в Амазонка или от някоя секретна военна база, затрива цялото човечество или го превръща в нещо друго, но не и хора. И докато темата е забавна, ако гледаме филм или играем някоя игра, то в реалността подобен сценарий е немислимо ужасяващ. Дотолкова, че самата дума „нов вирус“ е готова да изкара всичките ни страхове навън, камо ли когато става въпрос за съвсем реална заплаха, както е в случая с новия коронавирус в Китай. Колко голяма е тази заплаха, трябва ли да се запасяваме с храна и вода и да се скрием някъде с надеждата да ни отмине или всичко, е просто поредната шумотевица, мултиплицирана от медиите и глобалната ни свързаност в мрежата?

Защо коронавирусът има малък шанс да се превърне в световна угроза?

Скорошен научен труд (от края на 2019 г.) предрече сериозна епидемия от коронавируса, наречен именно така - 2019-nCoV. Според него 95% от заразените все още не са идентифицирани от китайските власти, което в онзи момент означаваше стотици хиляди заразени само за седмица на територията на Ухан – първоизточника на вируса. При наблюдаваната смъртност досега на ниво от 2.09% това означаваше хиляди загинали. Всъщност за момента изглежда, че новият научен труд по-скоро „хайпва“ и държи нащрек света, отколкото описва реално епидемията. Според последните данни коронавирусът е с умерена заразност, предава се от човек на човек, но голям риск от много жертви извън Китай поне за момента не се очертава. Ще поясним защо.

Група учени от Университета в Ланкастър начело с Джонатан Рид в края на 2019 се опита да предскаже мащабите на задаващата се епидемия от новия коронавирус. В тяхната статия, публикувана на сървъра за научни работи medRxiv, те споменават, че към 21 януари би трябвало вече да има 11 хиляди инфектирани, а към 4 февруари цифрата би трябвало да достигне почти 200 хиляди. Което на фона от 2.09% смъртност досега – 362 от 17300 заболели, означава, че до края на февруари трябва да се очаква загубата на хиляди животи, най-вече в Ухан. Както се вижда от актуалните цифри, реалността не е толкова сурова... поне засега. Защо?

Индексът „заразност“ е доста умерен

Повечето работи, качени на medRxiv, са обозначени като „не преминали през рецензия“, новият труд на Рид и компания също е в тази група. Научната рецензия се прави доста време, но дали са прави авторите, може да разберем още днес.
Ключов параметър на всяка епидемия е базовият индекс на възпроизводство на инфекцията. Той е равен на броя на хората, които могат да бъдат заразени от средния носител на инфекцията. Всеки модел на разпространение на епидемиите изчислява този показател, и колкото е по-висок той, толкова по мощна е болестта и заразна епидемията. Рекордьор в това отношение са морбилите. В неваксинирано и непреболедувало морбили население един болен заразява 15 души. Такава инфекция е опасна дори при много ниска смъртност – в общество без ваксина от морбили практически всички ще са болни или преболедували, изключенията ще са свръхредки. Дори при смъртност от 0.1% в световен мащаб от тази болест биха загинали милиони. В споменатото изследване относно възпроизводството на коронавируса е приет индекс 3.8, или 10 заболели предават болестта на 38 нови жертви. Реалността показва за момента индекс от 2.5, което не изглежда чак толкова по-малко на пръв поглед, но всъщност разликата в цифрите става голяма. При индекс 3.8 един болен при десет цикъла на предаване на заразата, тръгнала от него, би могъл да зарази 627 хиляди души, докато при индекс 2.5 цифрата е далеч по-малка – 9.5 хиляди. Говорим за 10 цикъла на предаване на заразата, нещо, което с оглед светкавичните мерки относно коронавируса, взети в световен мащаб, изглежда невъзможно поне в този момент. С други думи може да се каже, че ролята на медиите и интернет пространството, създавайки доста шум, макар и да генерира известна паника у хората, води до по-сериозно отношение към проблема, създавайки и превантивен ефект.

В най-лошия сценарий

Разбира се, цифрите по-горе описват благоприятния сценарий, който всички се надяваме да продължи. Лошото е, че вирусите са организми (впрочем някои учени не ги считат за живи в пълния смисъл на думата), които имат уникалната способност изключително бързо да се променят. Те имат най-високата степен на мутация сред всички живи организми и затова постоянно „ни предлагат“ малко по-различни свои версии – типичен пример е грипът. Вирусите и бактериите формално не се размножават полово, но доста често един вирус може да обменя генетичен материал с друг вирус. Дори от друг вид. Това разкрива много опасни възможности – угрозата един ден да се изправим пред нещо различно, непознато и изключително смъртоносно е съвсем реална. Особено предвид факта, че естествената среда, в която вирусите се раждат, вече не е съвсем естествена, а „подобрена“ от човешката дейност.

Защо точно в Китай?

В интернет битуват множество странни обяснения защо всички атипични пневмонии и прочие болести възникват точно в Китай. Има твърдения, че китайците не спазват достатъчно добра хигиена, други търсят обяснение в нивото на медицината (което до голяма степен е пълна глупост), а трети, че там се яде твърде много сурово месо, както и такова от „екзотични“ видове. Има голяма вероятност вирусът да е в резултат на „прескачане от един вид към друг“, т.е. да е битувал в животински вид и да се е прехвърлил по една или друга причина върху хората. Първоизточникът на новия коронавирус все още не е известен и едва ли се дължи на гореспоменатите конспиративни теории. Възможно е и някоя от тях да е причината, но по-скоро обяснението за възникването на новите болести е по-логично да се свърже с наличието на топъл и влажен климат, както и с големия брой топлокръвни бозайници и птици, които обитават сравнително малка като площ територия в Китай. Разбира се, и с факта, че Китай е първенецът по брой население в света. В Индия например също е пренаселено, но там има доста по-малко видове бозайници, които биха могли лесно да заразят човека. В Африка биоразнообразието е по-голямо, но там пък гъстотата на населението е далеч по-малка от китайската, както и няма кой знае какви средства за бързо придвижване на големи групи от хора на големи разстояния. Тоест за съжаление Китай се оказва един истински рай за нововъзникващите вируси, които благодарение на бързия транспорт, включващ не само самолетите, но и скоростните влакове, може доста бързо да се пренесат из цялата територия на страната, а оттам и по света.

Какво следва оттук нататък?

Както вече споменахме, 2019-nCoV е умерено опасен. Смъртността от 2.09% при базов „индекс на заразяване“ 2.5 говори, че болестта е по-скоро сходна на атипичната пневмония и близкоизточния респираторен синдром от 2012-2018 година. Напомняме, че от обикновен грип в света се заразяват десетки милиони годишно, като приблизително четвърт милион умират от усложнения. Което не бива да ни успокоява съвсем, мерките за лично предпазване от вируса, които вече са разгласени навсякъде и с които сме запознати, трябва да се спазват стриктно.
От икономическа гледна точка положението е друго – коронавирусът определено предизвиква големи проблеми. Китай е с най-голямата икономика в света, като резките колебания в нея, дори за малък период от време, могат да се отразят на целия свят. Особено в ерата на фондовите борси и тяхното влияние върху реалната икономика. Азиатските и европейските борси бележат спад от 2-3%, а в САЩ 1.5%. Всичко това влияе и ще влияе дори на страните, до които така или иначе коронавирусът няма да се докосне.