Защо времето не тече назад?

В скорошно проучване, публикувано във Physical Review Letters, група теоретични физици от Perimeter Institute в Канада разглеждат концепцията за „Стрелата на времето“, логиката зад непрестанния векторен поток на събитията.

Сложността е качество на материята без измерения, затова и тя се използва от хипотезата за „Стрелата на времето“ при измерването му. С напредването на времето Вселената става все по-структурирана и сложна. От Големия взрив, когато всичко е било на първично ниво и без ясна структура към сегашния космос - с планети, концентрирани в системи и галактики. В контраст с това стандартната представа за време е преход на материята от състояние на най-ниска ентропия (хаос) към такова с по-високи стойности на ентропията. При положение, че ентропията в мегасистемата 'Вселена' намалява, а не расте, то времето би трябвало да тече назад!?

За да отговори на този въпрос, екипът разглежда „Какво поставя системата (Вселената) в състояние на ниска ентропия?“ Отговорът в статията е гравитацията – сила, със склонността да привежда материята в структуриран ред от хаос.

В подкрепа на теорията си екипът, воден от Флавио Меркати, прилага компютърни симулации на вселени, като във всеки вариант сложността се увеличава, а не намалява. Тогава как е възникнал моделът на ентропията за следене на времето? Според Меркати ключът е в обхвата на Вселената – в толкова огромно пространство е възможно да се образуват субсистеми, в които да доминират сили, различни от гравитацията, в които стремежът към хаос, а не ред, е основен.

Хипотезата следва да бъде защитена от наблюдения и експерименти, които екипът твърди, че е планирал, но без да разкрива съществото им.