Случайните открития, или как псевдонауката помага на прогреса

Спомняте ли си историята за случайното откриване на пеницилина? Неговият откривател Александър Флеминг разказва, че един ден, докато работел в лабораторията си, в една от тестовите панички забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсил културата. Ученият прави заключението, че мухълът освобождава вещество, потискащо бактериалния растеж. Така се появява пеницилинът, а по-късно и днешните антибиотици.

Историята доказва, че множество открития са направени случайно. Даже нищо чудно повечето от тях да са постигнати именно така. Друг е въпросът, „дали случайността съществува, или ни направлява нещо друго“.

Къде обаче е мястото на псевдонауката, „нечистата наука“, алхимията, шаманството в уравнението, съставляващо облика на днешния свят? Дали отричаните от учените като пълни измислици теории не са също носители на новото? Дължим ли им някои големи открития, или всичко по света е изнамерено по строго логичния, емпиричен начин? Разбира се, че не.

Френологията

Това е странна псевдонаука, която твърди, че мозъкът на човека е разделен на определени части, които варират по размер в зависимост от използването им и генетичната наследственост. Според нея черепът обхваща и приема формата на мозъка, така че изследването на специфичните форми на главата дори през костта и кожата може да определи много точно личните черти, интелекта на човека и много други дадености.

Френолозите, които я практикуват, твърдят, че белите европейци са най-умната и надарена раса. Тези вярвания години наред придават известност на учението, докато в крайна сметка то е отхвърлено - след като анатомично мозъкът е изучен на много по-високо ниво. Въпреки това френологията спомага до голяма степен за развитието на днешната неврология.
Макар френологията днес да се определя като измислица, тя всъщност е стъпка в правилната посока за времето, по което е била на мода. Преди да се появи и да придобие известност, се е смятало, че умствените и емоционалните функции не се дължат на мозъка или поне не изцяло! Френологията е първото учение, което силно налага новият възглед, че именно мозъкът е отговорен за тези основни неврологични процеси. Това мотивира учените да продължат по-задълбочено проучванията си над него и да постигнат редица пробиви и открития, преди да признаят, че френологията всъщност греши.

Извънземните и астрономията

Предполагам не си мислите, че манията по извънземните е настъпила след касовия успех на "Междузвездни войни" през 80-те години на миналия век? Ако е така, прави сте. И аз бях изненадан да науча, че всъщност идеята за живот на други планети никак не е нова. Оставете настрани шумотевиците около писанията за индийските „вимани“, загадъчните строители на пирамидите и стотиците хипотези за древни артефакти с извънземен произход.

Пърсивал Лоуел е американски астроном, живял през ХIX век, който е вдъхновен от „откритието“ на своя колега Джовани Скиапарели, изучаващ повърхността на планетата Марс. Скиапарели наблюдава гъста мрежа от неизвестни структури с правилна форма на Марс, които наименува canali. Макар и италианското canali да не означава задължително изкуствено прокопан канал, а и природна връзка, въведеният от Скиапарели термин често се тълкува по първия начин. „Каналите” бързо стават известни и започват редица спекулации за съществуването на извънземен живот на Марс.

Лоуел цял живот преследва тази идея и търси доказателства за наличието на интелигентен живот на Червената планета, който е прокопал тези канали. Впоследствие се оказва, че каналите са оптична измама, но така той неусетно става родоначалник на науката планетология. Тя следва принципите на традиционната астрономия, но е фокусирана върху конкретното изучаване на атмосферата и произхода на чуждите планети. Днес това ни се струва нещо нормално, но в онези времена е било революционно.
За да събира и обработва данните си, Лоуел изгражда една от първите обсерватории в САЩ. И макар тя да е създадена предимно за да изучава Марс, астрономът достига до заключението, че отвъд последната позната дотогава планета, Нептун, би трябвало да има още една. Той и екипът му с години се опитват да я открият, но не успяват. Това прави години по-късно друг астроном (Клайд Томбо), използвайки… обсерваторията на Лоуел!

Трудът на Лоуел, насочен към откриването на извънземните, повлиява и на физиката. Според Карл Сейгън, един от великите физици – Робърт Годард е вдъхновен на младини от лекциите на Лоуел. След години Годард става известен като изобретателя на ракетите с течно гориво.

Барутът

По-нагоре говорехме за алхимията, тази отдавна мъртва псевдонаука, ръководена от идеята за откриването на философския камък. Алхимията може да е била практикувана основно от алчни и гонещи лесната печалба люде или пък от онези, които не са могли да се примирят с това, че са смъртни. Но днешната наука дължи редица изобретения именно на псевдоучените. Сред тях са и китайските алхимици, които достигат до много полезни изобретения, докато преследват създаването на най-различни видове магически прахчета.

Историята твърди, че докато те опитвали да забъркват най-различни субстанции с надеждата да се получи нещо уникално, съвсем случайно създали барута. След този повратен момент, настъпил някъде през IX век, рецептата за приготвянето му се разпространила постепенно по света, като станала достояние на всички алхимици. Преди обаче хората да осъзнаят неговия потенциал като оръжие, той бил използван за лечение на кожни болести и за създаване на пушек за прогонване на паразити.
Както поговорката гласи „където има пушек, там има и огън“. Наистина не изминало много време и това изобретение започнало да се използва масово за фойерверки. Китайците се превърнали в царе на тези великолепни забавления и си остават такива и до днес. Впоследствие някой осъзнал, че черният прах може да се използва и за да изстрелва парчета желязо, а тъжните резултати след откриването на огнестрелните оръжия са ясни на всички до днес.

Въздушният часовник

Създаването на вечен двигател занимавало умовете на древни и по-съвременни учени до момента, в който термодинамиката не доказала, че такива машини (които не се нуждаят от добавянето на външна енергия) са невъзможни. Разбира се, стотиците опити за създаването й са неуспешни, но някои от предложенията са доста близо и подозрително приличат на истинско перпетуум мобиле.

„Въздушният часовник“ (Atmos clock) е изобретен от Жан-Леон Ройтер. Той се задвижва от малка капсула, пълна със специален газ или течност. Сместа може да се свива или разширява дори при най-малки температурни разлики. Промяна от само един градус може да осигури няколко дни работа на часовника без никакъв друг източник на енергия! Първоначално в капсулата се използвал живак, но по-късно е заменен от етилов хлорид, след като станало ясно колко е опасен живакът.

Тъй като часовникът все пак се нуждае от промени в температурата, за да работи, той не е истинско перпетуум мобиле, но е наистина един гениално конструиран уред. Ако му осигурявате подходящите промени на температурата в помещението, той може да работи наистина вечно.

Астрономията – детето на астрологията

Тези две думи дори са близки по звучене. Днешните учени дотолкова отхвърлят астрологията, че дори не я наричат и псевдонаука, тъй като в нея няма нищо научно. Когато преди много години хората са вярвали, че Земята е център на Вселената, астрологията е била много по-популярна. По онова време движението на звездите и небесните тела е било считано за изключително важно не само за навигацията, но и за правене на предсказания и поглед към бъдещето.

Заради вековната си история често астрологията е считана за движещата сила, довела до развитието на съвременната астрономия. Любовта на най-различни народи и раси към нея се е предавала през поколенията и е довела до натрупване на голямо количество астрономически знания.

Интересното е, че и двете „звездни дисциплини“ са съществували винаги заедно, докато през последните стотина години съвременната наука прави заключението, че астрологията е пълна измислица. Древните учени Хипарх, Птолемей и големите астрономи от древността са вземали доста насериозно и астрологията, като това всъщност е било много важно и ключово. Защото, ако не беше тяхната страст да опитват да предсказват бъдещето, астрономията може би нямаше да се развие толкова много и да придобие днешния си вид.

Флогистоновата теория

Преди не чак толкова много години човечеството не е имало обяснение за много физични процеси, включително и за това, защо някои неща горят, а други – не. В опита си да разреши този проблем немският химик Георг Щал създава флогистоновата теория, според която горящото тяло отделя безтегловната частица флогистон и фактически кара телата да горят. Когато горенето приключи, това означава, че всичкият флогистон се е отделил и няма повече какво да гори. Веществото се е „дефлогистирало“. И всичко звучало много закономерно.

Теорията обаче започва да се пропуква, когато е забелязано, че някои метали всъщност увеличават масата си, след като са се „дефлогистирали“. Така тази странна теория от днешна гледна точка дава своя подтик към изучаването на физичните процеси и развива науката в правилна посока.

Малко след като става ясно, че във флогистоновата теория нещо не е наред, известният учен Джоузеф Пристли открива кислорода. Според старата теория кислородът е просто дефлогистиран въздух, страничен продукт на водорода и придружаващия го флогистон. Интересното е, че когато е открит водородът, той също е сметнат за тайнствения елемент флогистон. Макар и да ни изглеждат много глупави днес, тогавашните експерименти ни дават днешните познания за кислорода, водорода, горенето и окислението. Те нямаше да са известни, ако тогавашните учени не са били любопитни и не са искали да разследват напълно флогистоновата теория.

Лечението с миризми

Ароматерапията е част от алтернативната медицина. Тя използва естествените аромати на растенията за облекчение и лечение на различни болести. Затова много хора смятат, че лечебният ефект се дължи на вдишването на миризмите. А това не е съвсем така.

Ароматерапията включва намазването на определени участъци от кожата с извлеци от различни растения. И понеже използването на концентрираните етерични масла може да предизвика обриви или по-тежки състояния, обикновено те се смесват с приятни, омекотяващи и ароматни съставки като кокосово масло или зехтин. Понеже няма никакви доказателства, че обикновеното вдишване на приятна миризма може да ви излекува от болест, проучванията на учените върху лечебното им действие се спират върху добавените етерични масла. И така откриват тяхното истинско влияние.  

Една от най-често използваните съставки в ароматерапията е лавандулата. Изследвайки я, учените разбират, че тя може да е много ефективна срещу борбата с устойчивите стафилококи. Лавандулата е много полезна в качеството си на прилаган локално антимикробен агент. Допълнителни проучвания показват, че тя има и сериозни противогъбични свойства, както и противовъзпалителни.

Още една от съставките, използвана в ароматерапията – камфоровото етерично масло, се оказва също много ефективно. Проучванията продължават и до днес, като надеждите за използване на биопродуктите са големи, защото в последните години силата на антибиотиците намалява прогресивно, бактериите стават резистентни, а намирането на нови методи за борба срещу тях са добре дошли.

Бермудският триъгълник и метановите мехури

Всички знаем за една от най-големите загадки – изчезващите кораби, самолети и хора в Бермудския триъгълник. Дълги години тази конспиративна теория е занимавала учените, но в крайна сметка се оказва, че там не се губят повече кораби и обекти в сравнение с останалите части на океана. Просто за тях повече се тръби. Дали е вярно или не, сега няма да обсъждаме – тук става дума за теория, инспирирана от загадката за Бермудския триъгълник.

Геохимикът Ричард Макклевър чува за първи път за Бермудския триъгълник в началото на 60-те години на миналия век и се запалва по намирането на доказателства за загадъчните изчезвания в тази област. Това, което той знае, е, че в тази зона има наличие на големи натрупвания на метанови газове под повърхността на водата. Тези газове периодично могат да се отделят към повърхността във вид на големи, дори огромни мехури. Макклевър споделя теорията си, че подобни ненадейни газови изхвърляния могат да бъдат причина за изчезването на плавателни съдове и самолети. Теоретично изригването към повърхността на метанови газове може да причини и проблеми с електрониката, нещо, което е описвано в много от случаите в региона.

Разбира се, теорията е в застой и почти забравена, докато преди няколко години двама изследователи започват отново да и обръщат внимание. В крайна сметка те откриват, че наистина, ако кораб случайно се намира в близост до голям изблик на метанови мехури, то те могат да спомогнат за неговото изключително бързо потъване. И ако науката отдели повече средства за този феномен, в бъдеще това може да спаси доста човешки животи.

Хипнозата

Дори днес хипнозата често е неразбран процес, дори в някои случаи от онези, които я практикуват. Заблудите около нея се подхранват непрекъснато от телевизионни предавания, филми и статии, които тръбят, че използвайки хипноза можете да накарате някого да заспи дълбоко след което да го накарате да върши неща за които да не си спомня.

Днешните учени знаят добре, че хората в състояние на хипноза са на практика будни и никой човек в състояние на хипноза не би сторил нещо, което иначе не иска да направи. Въпреки това хипнозата ни е научила на някои полезни трикове, но не точно онези за които си мислите.

Днешните терапии, извършвани под хипноза имат за цел да насочват пациента към процеси и действия, които те желаят подсъзнателно. Затова дори ако знаете как да я извършите, самохипнозата може да има същия ефект. Тези форми на хипноза, които се използват от медиците имат съвсем реално приложение. Чрез тях може да се покаже по добър начин на хората, как да се справят с болката, различни фобии, самотата или дори да преодолеят зависимости към лекарства или алкохол. Разбира се, за да се получат нещата, поставяният под хипноза трябва да има желание за промяна, както и търпение. Но това важи и за повечето съвременни начини на лечение.