Изобретенията и откритията на XX век: 1905 г. - Теория на относителността

Това, което предизвиква днес удивлението ни в утрешния ден, се оказва вече остаряло и предизвикващо единствено спомени. Но има и неща, които продължават своя живот в музеите и страниците на учебниците, а други вдъхновяват изобретателите и съвременната наука да вървят напред и да откриват нови хоризонти.

Списание Wired си е поставило за цел да обхване в ретроспективен обзор 12 от последните десетилетия в научно-техническия и социално-културния прогрес, отделяйки във всеки от тях 12 от най-важните хора, технологии и изобретения - от първото трансатлантическо радиопредаване до мобилните телефони, от вакумните лампи до микропроцесорите. В следващите дни и месеци ще ви представим най-интересните от тях. 

В първата серия от статии, посветени на епохата за най-бързия прогрес в човешката история ще си спомним как са се променили възгледите ни за пространството и времето, как е било създадено ФБР и как изобретяването на паса напред е спасило американския футбол от изчезване.

Теория на относителността

E=m.c². Най-знаменитото уравнение в историята на физиката. То говори за това, че веществото и енергията са взаимно обратими, като еквивалентността им е свързана с фундаменталната константа на Вселената - скоростта на светлината.

Появило се през ноември 1905 година, уравнението било последното в поредицата открития, направени от смелия 26-годишен учен Алберт Айнщайн. За една-единствена година този „полубог" във физиката е публикувал четири работи, които са преобърнали надолу с главата хилядолетните разбирания за пространството, времето, светлината и субатомния свят.

След E=m.c² Айнщайн предизвиква фурор със Специалната теория за относителността, в която скоростта на светлината се признава за универсална константа, а всички други величини - относителни към движението на наблюдателя. Айнщайн е публикувал и работа относно „брауновото движение", отбелязвайки, че трохите, плаващи в гореща течност (чаша чай например) се движат хаотично, буквално тласкани от някакви невидими частици, предлагайки по този начин още един аргумент в полза на съществуването на атомите, които през 1905 година все още са били само теория. Айнщайн дава и обяснение на фотоелектрическия ефект (заложен в основата на слънчевата енергетика), заради което получава и Нобелова награда. Всичко това дава на великия учен световно признание и място сред най-гениалните представители на човечеството.