Платон е казал, че „науката е усещане“. Следващите десет научни открития потвърждават тази идея. Разбира се, в никакъв случай не вреди и да си един от водещите учени в своята област – да отдадеш живота си на каузата, на търсенето на ново лек, изобретение или иновация. Но във всяка ситуация късметът е изключително важен. Дори и в науката. Може би някои от следващите примери са ви вече известни, но с този текст се надяваме, че можем да ви предложим още нещо интересно.

 

Пеницилин

Няма как да не започнем с това откритие, което завинаги ще остане с ранг „легенда“ в света на научните открития и начина, по който са направени. Пеницилинът е първият антибиотик и спада към групата на бета-лактамите, които се използват за борба против различни бактериални инфекции. Звучи впечатляващо, но откритието му е резултат от... куп мръсни съдове. Шотландският биолог Александър Флеминг решил (много правилно, както ще покаже времето) да си вземе ваканция от постоянната си лабораторна работа, съсредоточена върху стафилококовите бактерии. Почивката му започнала през август и завършила през септември, и то по отличен начин. В съдовете, в които той забравил пробите, се наблюдавало нещо много интересно – „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл. Той заключва, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактериите. От този момент медицината се променила.

 

Микровълновата фурна

Понякога единственото, което е нужно за едно голямо научно откритие, е... едно бързо похапване. Пърси Спенсър е американски инженер, който, докато работел за Raytheon (производител на радарни технологии), преминал пред магнетрин – вакумна тръба, използвана за генериране на микровълни. Това довело до интересен резултат – шоколадът, който имала в джоба си, се разтопил. През 1945 г. след няколко експеримента (в един било въвлечено и яйце, което експлодирало) Спенсър успял да създаде първата микровълнова фурна. Първите модели имали нещо общо с първите компютри – били големи и не изглеждали като нещо, което човек ще ползва вкъщи. През 1967 г. се появили компактните микровълнови печки, които започнали да покоряват американските сърца... и кореми.

 

 


 

Велкро

Освен бързото хапване свежият въздух също е полезен за науката и откривателите. По време на разходка сред природата през 1941 г. швейцарският инженер Жорж дьо Местал открил бодливи семенни кутийки от казашки бодил върху панталоните си и в козината на кучето си. Направило му впечатление, че кутийките се закачат към почти всичко благодарение на малки „кукички“. В този момент решил, че ако успее да възпроизведе тези „кукички“, ще достигне до нещо много интересно. Е, успял, а резултатът се нарича велкро – комбинация от думите „кадифе“ и „плетене с куки“. В началото материалът не успявал да се наложи в модата, но през 1960 г. се харесал на един голям клиент – НАСА. Агенцията използвала материала в костюмите на пилотите, но и за фиксиране на предмети под нулева гравитация. След това нещата потръгнали за велкро, който може да бъде намерен в почти всякакъв тип дрехи – от якета до маратонки (нещо, което бързо допаднало на децата, които повече не трябвало да правят сложни възли).

Как се е появил тефлонът?

Големият взрив

„Големите неща имат скромно начало“. Не сме го казали ние, а Майкъл Фасбендър във филма „Прометей“, но изказването му е напълно подходящо, за да опише постижението на радиоастрономите Робърт Уилсън и Арно Пензис. Тайната зад разкритието на основната теория за това, как всичко е започнало, започва с шум (подобен на радиостатичния шум). През 1964 г., докато работят с Хомдел антената, разположена в Ню Джърси, двамата астрономи откриват фонов шум, който ги оставил озадачени. След като отхвърлили възможни смущения от градските зони, ядрени тестове и гълъби, настанили се удобно върху антените, Уилсон и Пензис стигнали до обяснение, базирано върху теорията на Робърт Дик, според която радиационни останки от формиране на Вселената, се улавят под формата на фонов шум.

 

Всъщност само на 60 км от антената Хомдел, Дик и неговият екип се опитвали да открият фонова радиация. Когато Dicke научил за откритието на Уилсън и Пензис, той казал на екипа си: „Е, момчета, откраднаха ни сензацията.“ По-късно Уилсън и Пензис спечелили Нобелова награда.

 

Тефлон

През 1938 г. Рой Плънкет, учен от DuPont, работи върху начин, по който да направи хладилниците по-подходящи за домашни условия. Той търсел начин да замени съществуващия хладилен агент. След като отворил контейнера на пробата, върху която работел, Плънкет открил, че експерименталният газ е изчезнал. Останало само странна хлъзгава, смола, която е устойчива на висока топлина и химикали.

 

През 1940 г. материалът се използва в проекта Манхатън. Десетилетие по-късно достигнал до автомобилната индустрия. А през 60-те години на 20 в. тефлонът започнал да се използва в готварските пособия.


 

Вулканизирана гума

През 1830 г., естествената гума е била популярна субстанция за непромокаеми ботуши и обувки, но й липсвало едно основно качество, което е допаднало на търговците и потребителите – тя не издържала на ниските температури или на високите горещини. Това довело до няколко много дръзки изказвания като това, че гумата няма бъдеще. Чарлз Гудиър не бил съвсем съгласен. След години тестове и опити да направи гумата по-устойчива ученият се натъкнал на нещо, което се превърнало в най-голямото му откритие. През 1839 г., докато демонстрирал своя най-нов експеримент, Гудиър, без да иска, изпуснал гумената смес върху нагорещена печка. Резултатът – овъглена субстанция, наподобяваща кожа, но и с висока еластичност. Гумата вече можела да устоява на времето.

 

Гудиър никога не успял да се възползва от огромното си откритие и умрял в дългове от над 200 000 долара. Въпреки това фамилията му и наследството му продължават да живеят в световноизвестната марка за автомобилни гуми Goodyear Tire and Rubbery Company, която е наименувана по този начин в негова чест – 40 години след смъртта му.

 

Coca-Cola

Създателят на Coca-Cola не е бил бизнесмен, производител на сладки или мечтател, търсещ богатство в питейната индустрия. Джон Пембъртън просто искал да излекува главоболието. По професия той бил фармацевт и решил да използва две съставки, за да създаде лек против този досаден проблем: листа от кока и ядки от растението кола. Асистент му свършил останалото, когато по погрешка смесил съставките с газирана вода. Резултатът? Първата в света подобна напитка. През годините рецептата се изменила, а Пембъртън нямал възможността да стане свидетел на хита, който предизвикало случайното му откритие, тъй като починал само 2 години след направата му.

И за финал...

Радиоактивност

Лошото време също може да бъде начало на нещо случайно, но и страхотно. През 1896 г. Анри Бекерел работел върху експеримент, включващ кристал, обогатен с уран. Той смятал, че чрез слънчева светлина, кристалът ще проектира свой образ върху фотографска плака. Времето обаче не било на негова страна и той събрал оборудването си, за да изчака някой слънчев ден.

 

Няколко дни по-късно той извадил кристала от затъмненото шкафче, в което го пазел, а за негова изненада плаката била осветена, но образът бил „замъглен“. Кристалът излъчвал вълни, които осветили плаката, но били приети за по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Рентген. Бекерел не помислил за име на този феномен. Това направили по-късно Пиер и Мария Кюри.

 

Виагра

Ангина пекторис е странно име за болки в гърдите – спазъм в коронарните артерии на сърцето. Фармацевтичната компания Pfizer разработила хапче, наречено UK92480, което да потисне артериите и да намали болката. То не успяло да се справи с тази задача, но страничният му ефект бил потресаващ. Лекарството станало известно под името Виагра и всички знаем какво точно прави. Pfizer продала хапчета на стойност 288 долара само за първата четвърт на тази година.

 

Умен прах

Студентката по химия в Калифорнийския университет Джейми Линк работела върху силициев чип. Когато чипът се раздробил, тя открила (с помощта на своя професор), че малките частици продължавали да пращат сигнали – подобно на миниатюрни сензори. Те получили определението „умен прах“, а в момента имат много широко приложение, включително и в медицината, където с тях се атакуват и унищожават тумори.