Съществуват ли паралелни вселени?

Веднага искам да предупредя, че няма да говорим за „почти приети от науката хипотези“, като „Струнната теория“ или „мехурчестите вселени“. Въпросните теми също са много интересни, но всяка една от тях заслужава отделно внимание.

Повечето случаи, посочени в статията, може би са плод на фантазии, лудост, изкривено мислене или просто чисти манипулации. Но все пак, след като през годините те са завладели мислите на стотици хиляди хора по света и са изписани тонове литература, то си заслужава поне да им хвърлим „по един поглед“, нали?

Понятието „паралелни вселени“ съществува официално от 1954 година. Терминът е въведен в науката от американския физик Хю Еверет Трети, като той изказва предположение за съществуването на вселени, паралелно съществуващи с нашата. Оттогава насам по темата се говори непрекъснато и нищо чудно в крайна сметка наистина да живеем в един от безкрайно многото варианти на пространство-временните мехури, наречени „вселена“. Ако те съществуват, тогава какво пречи да пътешестваме между тях?

Според разказите и случаите, които ще видите след малко – нищо.

Гражданинът на Тауред

През 1954 година в съвсем нормален, ясен ден в Токио, Япония, пристига със самолет един най-обикновен човек. След като се приземил на международното летище обаче, неговото пристигане се превърнало в необичайно явление. Той показал паспорта си за рутинната проверка от служителите, които с изненада открили там нещо странно. Съвсем нормално и истински изглеждащият документ бил издаден от държава за която никой никога не бил чувал – Тауред.

Тайнственият пътник твърдял, че държавата му се намира между Франция и Испания, но когато му донесли атласа и го помолили да я посочи, той показал държавата Андора. И на всичко отгоре упорито настоявал, че никога не бил чувал за Андора, а Тауред се намирала там от поне 1000 години. Пътникът разказал, че често идва в Япония по работа – вече цели пет години. И наистина – паспортът му го потвърждавал – в него имало множество визи и печати, а в джобовете на човека имало валути от няколко европейски държави. Едва ли ще се изненадате, че той притежавал още шофьорска книжка, издадена от същата неизвестна държава, както и чекова книжка от неизвестна банка.

След дълги часове разпити пътникът бил ескортиран до най-близкия хотел и бил поставен под охрана в стаята, докато бъде изяснен случаят. На сутринта дошли двама служители от имиграционните служби, за да говорят с него, но човекът бил изчезнал. Пазачите, стоящи наблизо до стаята в лобито, споделили, че от стаята не дошъл нито звук, от вратата не е излизал никой, а другият единствен изход от стаята бил прозорецът… разположен на 15-ия етаж над оживената улица.

Токийската полиция дълго след това търсила пътника, но така и не го открила. Останали единствено надеждите, че ако той наистина е бил гостенин от друго измерение, все пак е успял да намери правилния път към дома си.

Историята на Бийтълс продължава?

Да, стилът на ливърпулската четворка е неповторим и макар мнозина да са опитвали да го повторят, така и не са успели. Ако обаче сте пропуснали 60-те години и не сте ги видели на живо – не се отчайвайте. Може би просто трябва да отидете в паралелна вселена и там ще можете да ги видите на живо, все още свирещи.
Човек, наричащ себе си Джеймс Ричардс, преди няколко години разказвал, че на 9 септември 2009 година бягал с кучето си из канона Де Ла Пуерто в Калифорния. По невнимание обаче стъпил в заешка дупка, паднал и загубил съзнание.

Когато се събудил, се намирал в странна стая заедно с непознат човек и странна машина. Човекът се представил като Джонас и му обяснил, че работи за междувселенска туристическа агенция и е използвал машината, за да транспортира загубилия съзнание Ричардс на паралелна Земя, където да му помогнат и да го лекуват.

Подобно на всеки пациент, по време на престоя си там Ричардс започнал да обсъжда поп културата и с Джонас се заговорили за Бийтълс – група, съществуваща и в двете измерения. За голяма изненада на Ричардс обаче в това друго измерение всички членове на групата били живи и продължавали да пишат музика. Когато оздравява и се връща в нашата реалност, за доказателство той взима със себе си касета на „живите“ Бийтълс, съдържаща песни, които не познаваме. Той дори прави сайт, където можете да ги разгледате и слушате, въпреки че според изследователи по случая става дума просто за компилации от съществуващи песни на групата.

http://thebeatlesneverbrokeup.com/

„Шапката на Онг“

Още една „градска легенда“, която почти със сигурност е измислица на киберкултурата. Шапката на Онг е градче – мираж в Ню Джърси, което според историята било създадено някъде през 19-и век, когато човек на име Онг си хвърлил от радост шапката във въздуха, а тя повече не паднала на земята. Дали се е закачила на някой клон, или се е преместила в друго измерение – тук започват историите.

През 20-те години на миналия век градчето просто умряло, превърнало се в град призрак, каквито има много из Щатите. Но шапката на Онг не била забравена, дори се превърнала в известна конспиративна теория. През 70-те и 80-те години в разгара на технологичния бум се появила и нова модерна насока в науката, вземаща за основа хаоса. Теорията на двамата учени Франк и Алтея Добс се състояла в следното – те смятали че съзнанието може да се разглежда като самостоятелна вселена (помните ли фразата „Всеки човек е една вселена). И ако това е истина, то може би е възможно да се създаде персонална „ментална карта“, оттам да се контролира хаосът и вероятно да се пътешества в други измерения.

Според историята (развенчаната градска легенда) двамата учени заедно с още трима техни съмишленици се уединили в призрачното градче, където създали подземен „Институт за изследване на Хаоса“. Именно в него те открили врата към други измерения с помощта на модифицирана камера за сензорно изолиране от външния свят, наречена „Яйцето“. С негова помощ те се научили да пътешестват измежду световете и дори открили свят, където нямало хора, а само чиста природа – растения и животни. Според легендата учените просто решили да останат там и вече никой не ги видял.

Каръл Чейс Макелхъни

През 2006 година тази дама пътувала от Калифорния към дома си в Сан Бернардино. Само че по пътя решила да се отбие в родния си град – Ривърсайд. Изненаданата жена бързо разбрала, че всъщност това не е точно същият град, макар че географски се намирал точно където трябва.

Каръл не успяла да намери дома, в който е израснала и където досега би трябвало да живеят родителите й, както и други членове на семейството. Макар улиците и номерата на къщите да били правилни, хората, живеещи там, били различни. Даже гробището, където били погребани бабата и дядото на жената, се оказало несъществуващо – забравена пустош.

Може би тя просто е объркала града? Отначало точно това си и помислила… докато не открила свои познати от училище и колежа. Въпреки това тя продължила да търси познати сгради и хора, но колкото повече го правила, толкова по-зловещ и непознат й се струвал градът. Скоро след това тя буквално избягала от там, страхувайки се да се върне.

Говорейки и мислейки след това за случилото се, г-жа Макелхъни се убедила, че е попаднала в друго измерение – за нея нямало друго обяснение. Още повече, че няколко години по-късно, опитвайки се да потвърди историята, тя се върнала в Ривърсайд, където… всичко било нормално, както си го спомняла. Алтернативният Ривърсайд повече не се появил.

http://mysteriousuniverse.org/2013/08/stepping-into-a-parallel-dimension/

Лерина Гарсия

През юни 2008 година 41-годишната жена с добро образование се събудила в леглото си и забелязала, че нещо не е съвсем наред. Започвал един нормален ден, но малките детайли в него й се стрували доста странни. Например пижамата й се различавала от онази, с която предната вечер си била легнала. Но жената решила, че просто не си е доспала, и тръгнала малко по-късно на работа.

Пристигайки на работното си място, тя разбрала, че това не е точно нейният отдел, нищо че се намирал на същото място и на същия етаж. Вече достатъчно объркана и притеснена, Лерина се прибрала обратно у дома си и там открила своя бивш приятел, с когото се разделила преди половин година. А той се държал така, че все едно нищо не се е случило. Новият и любовник с когото живеела вече от 4 месеца, се бил изпарил във въздуха. Той не бил открит дори и след като Гарсия по-късно наела частен детектив да го издирва.

Въпреки че случаят с Лерина Гарсия най-вероятно е плод на неврологичен проблем, самата тя не вярва в този вариант и смята, че се е събудила в паралелна вселена. За жалост до ден-днешен тази жена не е успяла да се върне в родното си измерение и засега е „заключена“ в нашето, принудена да живее с бившия си приятел.

Педро Олива Рамирес

На 9 ноември 1986 година, привечер Педро Рамирес пътувал от Севиля (Испания) към малко градче (Алкала де Гуадаира), което бил посещавал нееднократно преди това. Пътят му бил добре познат и затова той бил шокиран, когато шосето внезапно направило обратен завой и той се оказал на непознато шестлентово трасе.

Около него се намирали странни и непознати обекти, а и цялата ситуация била странна – той чувствал някаква топлина, а на разстояние от него се чували и гласове. Един глас бил малко по-силен от останалите, който му съобщил, че току-що Рамирес се е телепортирал в друго измерение. Покрай изумения човек в интервали от няколко минути преминавали стари модели автомобили с бели или бежови обозначителни знаци и непознати номера.

След около час каране Рамирес намерил отбивка наляво. Пътният знак указвал, че по останалите разклонения се достига до Алкала, Малага и Севиля. Рамирес поел по отбивката за Севиля, но бил много изненадан, че карайки по нея, достигнал до Алкала де Гуадаира. Той се върнал обратно, но не успял да намери кръстопътя, пътните знаци или шестлентовото шосе.

Каньонът Гадиантон

През май 1972 година четири момичета се връщали в университета си в Юта след уикенд у дома си. Когато към 10 вечерта пресичали през пустинята границата между щатите Юта и Невада, те се натъкнали на разклонение. Завили наляво и навлезли в каньона Гадиантон. Карайки известно време, забелязали, че тъмният асфалт се превърнал в бял цимент, и понеже познавали пътя, решили, че са се объркали. Поемайки по обратния път обаче за свое голямо учудване видели огромни житни насаждения и гори, а не пустинята, от която дошли.

Те решили да спрат за почивка в крайпътно кафене и да попитат за пътя, но бързо се отказали когато една от девойките започнала истерично да пищи. От върха на отсрещния хълм към тях с огромна скорост се спускали четири ярко светещи яйцевидни транспортни средства на три колела. Изплашените девойки се качили на автомобила си и избягали обратно в каньона, където белият цимент се сменил с обичайния тъмен асфалт, а около тях отново била познатата пустиня.

На всичко отгоре малко по-късно момичетата спукали гума, колата спряла и се наложило да дочакат сутринта, за да отидат пеш до шосе 56, където срещнали войник от Националната гвардия.
Историята звучи като измислица, но е трудно да се обяснят следите от гумите. Следите на шевролета им навлизали само на 200 метра в пустинята, докато девойките твърдели че са пътували повече от 3 километра на север от шосе 56. Няма никакви физически доказателства за тяхното приключение освен факта, че тасът на спуканата гума отлетял по време на инцидента и така и не бил открит никога повече.

https://thephillytalker.wordpress.com/2014/08/20/the-debunker-files-the-gadianton-canyon-incident/

Проектът „Монток“

Този проект бил част от серия секретни експерименти на американците. Провеждал се на изоставена радиолокационна станция на военноморските сили на САЩ на източния край на Лонг Айланд.

Началото на историята се крие още по времето на знаменития Филаделфийски експеримент, чиято цел била да се направят технологии, скриващи цели кораби (да ги направят невидими за радарите). Предполагам сте запознати с историята – няма да я разказвам отново. Но тъй като голяма част от екипажа на кораба "Елдридж" загинала, а останалите напълно обезумели, официалното финансиране на проекта било спряно. Резултатите от експеримента обаче били толкова интересни, че американците не искали да спират проучванията в тази област и през 1960 година бил стартиран проектът "Монток".

Под ръководството на д-р Джон фон Нейман учените се занимавали с изучаването на психичните промени у хората, които „пътешествали“ из паралелните светове. Те искали да определят защо Филаделфийският експеримент така повлиял на хората. Телепортацията е привлекателно нещо, но ако хората умират или се побъркват, няма много полза от нея.

Според теориите на тези учени хората се раждат с точно определени за нашето време-пространство характеристики заради специфичното електромагнитно поле на нашата Земя. Затова такъв рязък преход в друго време-пространство се оказало пагубно за членовете на екипажа. По време на експеримента „Монток“ Фон Нейман решил този проблем, създавайки компютърен модел на Земята и променяйки пространствените характеристики.

Според документи около този проект на екипа се е удала възможност да изпращат хора в други измерения без последствия. След края на опитите през 1967 година Нейман пише доклад пред Конгреса на САЩ, в който излага своите изводи относно контрола над междупространствените пътешествия. Конгресът решава да спре финансирането и прекратява проекта, защото се опасява от масов контрол над съзнанието на хората.