Всички планове за колонизация на планета гледат към Марс, но Венера е по-близо до нас – като размер и разстояние. Проблемите са два – средната температура на втората планета в Слънчевата система е 450 градуса по Целзий, а атмосферата е 90 пъти по-плътна от нашата.

Изпращали сме проби и сонди на планетата, но най-големият ни успех засега трае 127 минути – руската сонда Венера 13. Новият план на NASA е да построи цепелини с астронавти на борда – летящи градове на 30 км над повърхността на Венера. Проектът се казва HAVOC и идеята се заражда, защото на тази височина атмосферата е с плътността на морското равнище на Земята, а температурата е търпимите 73 градуса по Целзий.

На тази височина и радиацията няма да е проблем, за разлика от повърхността на Марс – HAVOC ще се облъчва горе-долу колкото и Канада.

С доста по-кратък маршрут, огромни количества слънчева енергия за захранване, атмосфера, изключително подходяща за цепелини, и опция за прекратяване на мисията във всеки момент – чудим се защо изобщо някой гледа към Марс.

Най-рисковано в мисията ще бъде приземяването. Или по-скоро липсата на такова – спирането на желаната височина ще бъде последвано (на първо време) от 30-дневни престои на астронавтски мисии в кораби със слънчево захранване. Освен това Венера е най-слабо изучената планета в Слънчевата система, така че потенциалните данни и открития, които могат да направят екипите там, са неизброими.

За съжаление това е само теоретично проучване – погледът на NASA e твърдо фиксиран към Марс. Говорител на агенцията обаче дава надежди на ентусиастите за изучаване на Венера, като съобщава, че „високата Венерина атмосфера е доста гостоприемна дестинация... Вероятно най-добрата след Марс“.