Преди много години се предполагало, че след Плутон, където се намира ръба на Слънчевата система, няма нищо впечатляващо и интересно. Това се промени в момента, в който екип астрономи откри група обекти, намиращи се точно в това пространство, което беше наречено Облак на Оорт (предполага, че има форма на сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 АЕ. Най-вътрешната част от облака на Оорт е разположена в равнината на еклиптиката близко до пояса на Кайпер). Според данните там може да има още множество обекти, включително и огромна планета, която е 10 пъти по-голяма от нашата Земя. В момента знаем твърде малко за вътрешността на Облака на Оорт, което прави и съществуването на тази планета теоретично. Ако е там, тя се намира точно на една светлинна година от Слънцето. Прецизното засичане на обекти в тази чат от космоса е трудно, а дори и най-големите от тях могат да изглеждат бледи и скромни. Наскоро беше открита планета джудже, наречена 2012 VP113. Това е вторият подобен обект, откриван в Облака.

 

„Откритието показва, че пространството в края на нашата система не е празно, както се е смятало преди“, коментира Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини, провел изследването. „Това е просто върхът на айсберга, загатващ ни за наличието на множество обекти във вътрешните слоеве на Облака на Оорт. Това също показва и колко малко знаем за най-далечните части на нашата Слънчева система."

 

През 2012 г. е открит и първият обект, наречен Седна – също планета джудже. Орбитата на Седна я отвежда извън краищата на познатата ни Слънчева система, но 2012 VP113 е дори на по-далечно разстояние. Откриването не на един, а на цели два обекта в тази зона предполага, че няма да се единствените. Астрономите смятат, че там може да има около 900 подобни тела, а някои тях може да са с размерите на Марс, на Земята или дори по-големи. Тези потенциални планети са на много далечно разстояние, което ги прави повече от трудни за засичане. Въпреки това астрономите вярват, че там съществува споменатата голяма планета, тъй като орбитите на някои от по-малките обекти в този зона са близки, което може да означава, че са привлечени от гравитацията на голямо небесно тяло.

NASA иска да кацне на Европа до 10 години.