Пътешествия до други звезди – това е една от големите мечти на човечеството, но за нейното постигане може би ще ни трябва нещо мъничко, а не огромни космически кораби. Ново изследване разкрива, че използването на мощни лазери за пускането на малки „платноходни“ космически кораби ще позволи значително да ускорим междузвездните преходи – ще са необходими едно-две десетилетия, а не хиляди години.

Физиката и математиката възпират всички наши опити да завладеем звездите. За да попаднем там за разумно количество време, космическият кораб трябва да се движи невероятно бързо, като за целта е необходимо огромно количество гориво. Необходимите запаси от гориво правят космическия кораб твърде тежък. Освен това съществуват и редица други пречки за построяването на функционален космически апарат, способен да развива скорости, близки до светлинната. В по-голямата си част те са чисто технически.

Интересно, но някои изследователи изглежда са намерили изход от сложната патова ситуация, предлагайки използването на слънчеви, лазерни или микровълнови платна. Такъв космически кораб няма да има нужда от гориво, но за придаването на необходимата скорост ще трябва да бъде построен огромен орбитален лазер, а самият кораб трябва да бъде снабден с платно с големината на щата Тексас. Филип Любин от Калифорнийския университет има намерение да реши този проблем чрез малки платноходни космически кораби. Неговият проект е получил зелена светлина от NASA в рамките на програмата NIAC. Във времето, в което полетът на човек до звездите остава някъде далеч в бъдещето, Любин не вижда причина защо вместо себе си не изпратим дребни роботи разузнавачи. Идеята му се състои в следното: космическите сонди с тегло само от 1 грам всеки ще бъдат изведени в околоземна орбита и след това ускорени чрез лазерен лъч. Всяка сонда ще носи миниатюрни сензори и предаватели за връзка със Земята. Освен това системата може да се създава и подобрява постепенно, дори може да се използват по-тежки сонди и по-малък лазер за изучаването на Слънчевата система.

Проектът предполага използването на лазери с мощност от 50 до 70 гигавата – това ще позволи на космическата платноходка с платно с диаметър 1 метър да развие 26% от скоростта на светлината само за 10 минути, като за три дни сондата ще настигне и надмине Вояджър 1, пристигайки в системата Алфа Кентавър само след 15 години.