„Това е твърде ниско. Вероятността [да открием извънземен живот в следващите 10 години] трябва да е около 10%...

… Къде са всички?!“

Енрико Ферми, 1950 г.


Знаем, че съществуват стотици потенциално обитаеми планети в галактиката. Подозираме, че реалното числото може да е по-близо до стотици хиляди. Тогава къде са извънземните?

Ако се ограничим до Млечния път и вземем броя звезди в него – между 200 и 400 милиарда, колкото и нисък да приемем шанса за развитие на живот, то все пак би трябвало да съществуват поне няколко технологично напреднали цивилизации. Ако вместо това гледаме звездите във видимия Космос, получаваме число, което изглежда като седмица с двайсет и две нули. Колкото и да е трудно да се повторят събитията, довели до падането на маймуната от клона, става дума за 70 секстилиона звезди с доста повече от това планети.

Аналогия с мечтите и историята на нашата родна цивилизация показва, че раса, разработила адекватен модел на междузвездно пътуване, ще насели галактиката със скоростта на зайци в зеленчукова градина. Както държавите, развили мореплаване, са завзели биоми, далечни и различни от родните им. Колонизацията на нашата галактика би отнела едни 50-ина милиона години дори със скоростите, с които можем да пътуваме към момента. А това си е нищо и никакво време за Вселената – за развитието на разумен живот на Майката Земя са ѝ били нужни над 3 милиарда обиколки около Слънцето.

 

 

При тези условия, колкото и невероятно да е (а ако съдим по себе си, е много вероятно) някоя извънземна раса да потърси ресурси, енергия и нови недвижими имоти между звездите, все трябваше да се е случило. Да, но Вселената е на около 13.8 милиарда години, а извънземни няма. И тук идва парадоксът на Ферми – „Къде са всички?!“. Хората сме доста отскоро в целия космически бизнес, но вече сме успели да запълним не само двора, а и Слънчевата си система с боклуци – работещи и неработещи сателити, проби, сонди, чаркове и части от всевъзможни космически съдове. Да не говорим, че музиката ни на уредбата Voyager 1 вече се чува на почти 130 астрономически единици от Земята. Най-лесният начин да открием извънземен живот е по боклуците. Но такива няма до момента.

Да приемем, че извънземните са добри туристи и си изхвърлят отпадъците в обозначените за целта звезди. Тогава телескопите ни би трябвало да забележат движение, конструкции, поне руини, сочещи към минал живот. Дори примитивните ни наблюдателни уреди да не могат да видят артефакти, показващи съществуването на извънземен живот, то той би трябвало да излъчва нещичко! Според скалата на Кардашев за класификация на цивилизациите такава от трети тип би трябвало да излъчва сигнали на десетки милиони светлинни години. Тогава защо не долавяме нищо? Толкова ли са мълчаливи?

 

 

Кратката формулировка на Парадокса на Ферми е следната:

Очевидният размер и възраст на Вселената предполагат, че би трябвало да съществуват много технологично напреднали извънземни цивилизации. Но тази хипотеза изглежда е в противоречие с реалността поради липсата на наблюдавани доказателства в подкрепа.

Какъв е вашият отговор на Парадокса? Дали има някой там и се крие? Ако да – то как, чрез какви методи? А ако няма – дали ние ще успеем да колонизираме света? Споделете предположенията си в коментарите и очаквайте нашите теории и хипотези следващата седмица!