Учени планират създаването на мащабна програма за търсене на гравитационни вълни

Гравитационните вълни бяха открити сравнително наскоро, като учените в момента се редуват един след друг в опитите си да предприемат повторно търсене и изследване на тези вълни, както и откриването на начини за използването им. От ESA са предвидили откриването на нов проект през 2034 година, базиран на препоръките на консултативната група от гравитационни обсерватории, формирана през 2014 година, който цели създаването на многоканална спътникова мисия с използване на тестове за свободно падане.

Гравитационните вълни са в „менюто“ на учените отдавна – още от Общата теория на Айнщайн, но дълго време не бяха открити и затова се считаха за мит. Още повече – гравитационните вълни потвърждават теорията на относителността и откриват уникална възможност да погледнем в природата на Вселената. Именно затова откриването им през септември миналата година се превърна едва ли не в откритието на века в астрофизиката.

За разлика от всички останали лъчения гравитационните вълни няма как да бъдат изкривени или блокирани, тъй като става въпрос за изкривяване на пространствено-времевия континуум. Това означава, че гравитационните вълни могат да бъдат навсякъде, затова учените ги разглеждат като нещо материално. Използвайки гравитационните вълни, учените са способни да видят много по-надалеч във времето и пространството, отколкото досега.

Досега са били открити само два източника на гравитационни вълни – първият е бил фиксиран от сблъсъка на две черни дупки с маси 30 пъти по-големи от тази на Слънцето, случил се преди около 1.3 милиарда години, а вторият от сблъска на два неизвестни обекта, единият от които с маса 7 пъти по-голяма от слънчевата, а вторият 14 пъти.

В търсенето и откриването на гравитационните вълни има някои сериозни проблеми, например възможностите на наземните детектори са ограничени, те са способни да фиксират до 100 Hz, но една космическа обсерватория може да улавя чрез няколко спътника свързани с лазери през огромните разстояния нискочестотни вълни от 1 Hz до 0.1 MHz. Според данните на ESA с подобно оборудване може да се следи всичко – от жизнеността на централната черна дупка до превръщането на свръхмасивна неутронна звезда в масивна черна дупка. С тази цел ESA планира да развива лазерната интерферометрична космическа антена (LISA), пусната още през декември 2015 година. Тази антена използва тестове на свободното падане. До 16 януари 2017 година от ESA ще приемат предложения по усъвършенстването на „Лиза“.