До каква височина могат да достигнат небостъргачите?

Само след няколко седмици ще разберем дали най-високата сграда в САЩ е наистина 541 м. One World Trade Center се извисява до тази височина, но 125 м от нея не са точно постройка. Те са върхът на сградата. Съветът по високи сгради и градски среди трябва да каже тежката си дума. Ако върхът се приема за антена, а не за част от постройката, One World Trade Center ще бъде третата най-висока сграда на континента – след Willis Tower и Trump International Hotel & Tower, които се намират в Чикаго.

Независимо от решението на съвета, Willis Tower е по-висока постройка... в практичния смисъл на думата – най-високият използваем етаж се намира на 25 м над последния на One World Trade Center (преди наричан Freedom Tower). Тези сгради остават „скромни“ в сравнение с огромните конструкции, които са готови или в процес на строеж в Средния изток и Азия. Когато говорим за тях, не можем да не си зададем въпроса – до каква височина могат да достигнат небостъргачите и какви са проблемите, с които се борят архитектите?

Проблеми с вятър и земетресения

Най-високата конструкция, построена от човека, е Бурдж Халифа в Дубай. Тя се извисява на 828 м и е с 227 м по-висока от класираната на второ място Абрадж Ал Байт Тауър в Саудитска Арабия. За да се построи Бурдж, е трябвало да се използва съвсем нов архитектурен модел, наречен „поддържано ядро“. Използва се форма на триножник – три основни „крака“, свързани с ядро. Вместо здрав микс от стомана и бетон, този дизайн разчита на това, че всяко крило поддържа другите две. Въпреки това нужното количество стомана за стабилизиране на горните етажи е твърде голямо, което принуждава изтъняването на конструкцията към върха. Това я предпазва и от ветровете. Бурдж не е с гладка форма, а с неравно разположени нива на козирките на етажите. Това е направено с цел отклоняване на поривите и предпазване от въздушните вихри.

Друго предизвикателство е предпазването на високите сгради от земетресения. За да открият решение, учените поставят модели на сградите в специални въздушни тунели или върху клатещи се маси. Според китайски учени, провели компютърна симулация преди няколко месеца, при сериозно земетресение небостъргачите ще се сринат под формата на палачинка. Добрата новина е, че е нужно наистина мощно земетресение, което е почти невъзможно да се случи.

Съветът по високи сгради и градски среди се е допитал до някои от най-известните архитекти по въпроса за високите сгради и по-точно – какво би било най-голямото предизвикателство при построяването на сградата с височина от над 1 км. Повечето смятат, че това е напълно възможно, но освен финансовата част най-голямото предизвикателство е... придвижването на хората.

Височината на асансьорите

Придвижването на хората е сред най-големите предизвикателства пред небостъргачите. Най-високотехнологичните асансьори, инсталирани в Бурдж Халифа, могат да достигнат до 504 м. Хората трябва да слязат от тях и да се качат на следващите, за да продължат своето пътешествие към върха. Скоростта е друг проблем – най-бързият асансьор в света, който се намира в Tapei 101 Tower в Тайван, се изкачва с около 55 км/ч, но може да се спуска с 1/3 от тази скорост. Тези ограничения са за нас, а не за машините – ако скоростта е по-висока, тъпанчетата на повечето хора няма да издържат промените в налягането. Това означава, че ако сградата е над 1 км, можем да очакваме дълго пътуване към върха.

Колкото е по-висока една сграда, толкова е по-широка основата й – изключително голямо разстояние, което трябва да бъде изминавано. Ще бъде доста неудобно, ако трябва да взимаме малко автобусче, за да се придвижим от единия край до другия. Тук може да се позволи и малко по-абстрактно мислене от страна на архитектите – може би сграда, която има конструкция, подобна на Айфеловата кула, а под нея могат да бъдат разположени други постройки.

И все пак за височината?

Подобно на ситуацията, която виждаме при One World Trade Center, много високи сгради не са чак толкова... високи. Последните използваеми етажи се намират на голямо разстояние от върха. Този феномен се нарича „височина на суетата“ и се е увеличил с около 400% от 70-те години на ХХ в. до днес. Без тази „суета“ 44 (това е 61%) от 72 най-високи сгради ще се издигат на по-малко от 300 м, което означава да загубят своя статус на „супер високи“ конструкции.

Сградите, които ще достигат височина 1 км, включително и планираната Kingdom Tower в Джида, Саудитска Арабия, ще го направят по подобен начин, чрез „височина на суетата“. Но със сигурност е възможно да се достигне подобен рекорд. Най-голямото предизвикателство е да се опазят хората и сградите да бъдат достатъчно удобни. Теоретично – няма лимит. Не и пред човешките идеи.

Разбрахте ли, че първият "невидим" небостъргач ще се намира в Южна Корея?