Революционно проучване предполага, че под замръзналата повърхност на Енцелад (най-малкия спътник на Сатурн) може да има огромни, врящи океани. Това откритие добавя нов слой интрига към нашето разбиране за потенциала на луната да приюти живот. Новото проучване изследва тези възможности, разкривайки сложните процеси, които оформят ледената повърхност на Енцелад. Резултатите оспорват предишните предположения за тази малка луна и отварят вратата за по-нататъшно проучване на нейните скрити дълбини.

Енцелад отдавна привлича вниманието на учените с гейзерите си от водна пара и лед. В продължение на години изследователите спекулират за съществуването на течна вода под дебелата ледена кора, която обгръща луната. Нови изследвания обаче потвърдиха, че Енцелад може да крие океани, не само в джобове, а под цялата си повърхност, които вероятно кипят при екстремни температури.

Проучването, ръководено от Макс Рудолф, доцент по земни и планетарни науки в Университета на Калифорния - Дейвис, се впуска в процесите, които може би поддържат тази вода в течно състояние, въпреки екстремния студ в космоса. Изследването предполага, че приливните сили от гравитацията на Сатурн осигуряват достатъчно топлина, за да поддържат течна вода под ледената кора. Тези открития могат значително да променят подхода на учените към търсенето на живот в нашата Слънчева система, тъй като Енцелад вече се присъединява към редиците на небесните тела с потенциал за поддържане на живот.

Основен фактор, който предпазва океаните на Енцелад от замръзване, е феноменът на приливното затопляне. Приливните сили, създадени от гравитационното притегляне на Сатурн и съседния спътник Диона генерират топлина в Енцелад. Тази топлина е достатъчна, за да поддържа течна вода под ледената повърхност, като потенциално дори може да доведе до кипене на океаните. Взаимодействието между Енцелад и неговата планета Сатурн създава триене, което от своя страна генерира топлина.

Този процес, известен като приливно затопляне, не е уникален за Енцелад. Интензивността и ефективността на затоплянето на тази луна обаче са достатъчно значителни, за да поддържат среда, в която може да съществува течна вода, въпреки екстремния студ в космоса. Това повдига важни въпроси за това колко дълго такива среди могат да останат стабилни и дали могат да бъдат дом на микробиологични форми на живот.

„Не е известно дали всички тези спътници имат океани, но знаем, че някои от тях имат“, каза Макс Рудолф. „Ние се интересуваме от процесите, които оформят тяхната еволюция в продължение на милиони години, и това ни позволява да си представим как би изглеждала повърхността на един океански свят.“ Енцелад, с неговите кипящи океани, е идеален пример за това как животът може да процъфтява в екстремна, изолирана среда. Наличието на течна вода, комбинирано с топлинния източник, осигурен от приливно-отливните сили, създава идеални условия за съществуване на микробен живот, подобно на дълбоководните хидротермални извори на Земята.

Разбирането на това как тези среди се развиват във времето е от решаващо значение за търсенето на извънземен живот. Енцелад служи като тестов случай за разбиране на това, какво могат да крият други ледени луни и планети, като Европа на Юпитер или Титан на Сатурн. Ако животът може да съществува в тези екстремни условия на Енцелад, биха ли могли подобни процеси да се случват и на други места във Вселената?

Въпросът сега е как можем да изследваме тези океани по-задълбочено. Макар мисии като „Касини“ на НАСА да са предоставили ценни данни, изпращането на специална сонда до Енцелад, за да събере проби и да анализира състава на подповърхностните му океани, остава трудна задача. Учените вярват, че бъдещи мисии биха могли да разкрият повече за химичния състав на океана, потенциала му да поддържа живот и как тези екосистеми биха могли да еволюират в изолация от Слънцето.

Една потенциална мисия би могла да включва изпращането на кацателен апарат или сонда на повърхността, за да проникне през ледената кора и да вземе директни проби от океана под нея. Това би позволило на учените да анализират химичния състав на водата и да определят дали тя съдържа градивните елементи на живота. Предвид екстремните условия на Енцелад, такава мисия би изисквала най-модерна технология и висока степен на прецизност, за да се гарантира успехът ѝ.

Снимка: Pexels/Nature Astronomy/NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute

Виж още: Древна форма на живот, замразена за 40 000 години, се събуди в Аляска