Може и да не ви се вярва, но макар за мнозина от нас Космосът да е някакъв недостижим предел, вече има доста сериозни планове за неговата колонизация. През февруари корабът SpaceShipTwo на Virgin Galactic премина успешно трети тест и компанията все по-уверено гледа към плана си до края на 2018 г. да стартира суборбитален космически туризъм. През март банката Goldman Sachs оповести пред инвеститори, че планът за добиване на ценни метали от астероид всъщност няма да е толкова скъп. Анализаторите ѝ предвиждат, че количество платина на стойност между 25 и 50 милиарда долара може да бъде извлечено с космически кораб, който ще струва само 2.6 милиарда долара - по-малко от една трета от това, което вече е инвестирано в Uber.

"Психологическата бариера пред подобно начинание все още е висока, но в действителност финансовите и техническите пречки са значително по-ниски", заключава докладът на Goldman.

През април NASA даде технологичен грант от 3.2 милиона долара на американската компания Trans Astronautica Corp. с цел различна развойна дейност. Един от одобрените проекти е за създаването на специален телескоп, който може да открива богати на ресурси астероиди. Любопитно е, че в описанието на проекта направо се говори за нова "златна треска в Космоса".Ето защо изведнъж този далечен предел започва да заприличва все повече на футуристична версия на американския Див запад. Нови и нови компании изразяват амбициите си да вършат бизнес извън границите на Земята и това води до доста сериозни въпроси относно законността на подобна дейност, която очевидно ще замени нашата планета с открития Космос. До този момент всичко, което се случва в космическото пространство, попада под юрисдикцията на т.нар. „Договор за Космоса”, чието официално име е „Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела”. Договорът се явява основа на международното космическо право. Той влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Към октомври 2011 г. участници в Договора са 100 държави, а още 26 са подписали договора, но не е приключила ратификацията му. Той определя основните правови рамки на международното космическо право. Сред неговите принципи на държавите участнички е забранено да разполагат ядрено оръжие или всяко друго оръжие на орбита около Земята, базирането му на Луната или на всяко друго небесно тяло, или на станция в космическото пространство.

"На практика той е конституцията и Великата харта на космическото право", казва Саги Кфир, главен юрисконсулт на компанията Deep Space Industries, която възнамерява да се занимава с експлоатация на астероиди. "Той е толкова фундаментален, че принципите му са станали обичайно международно право дори за онези държави, които не са страни по него."Когато през 1967 г. започват разговорите по договора, двете основни държави, подготвили текста му - Съединените щати и Съветският съюз, - се интересуват най-вече от възможностите за милитаризация и опасността от ядрени оръжия в Космоса. Член IV от договора забранява инсталирането на каквито и да било военни системи в орбита, както и извеждането в околоземна орбита или в други планети на оръжия за масово унищожаване. Други разпоредби гарантират свободен достъп за всички държави, забраняват териториалните претенции и насърчават научното сътрудничество. Преди всичко договорът е предназначен да гарантира, че изследването на Космоса се осъществява мирно и в полза на цялото човечество.

"Основните принципи зад договора могат да бъдат сведени до два", коментира Хенри Херцфелд, преподавател по космическо право в университета "Джордж Вашингтон" във Вашингтон, окръг Колумбия. "Първото е принципът на реципрочността - не прави това, което не искаш да изтърпиш сам. Второто е - чисто и просто недей да вършиш нищо глупаво и по-точно такава глупост, която ще причини вреди на другите или ще им попречи."

Реципрочността, или "Златното правило", обаче не се отнася за работещите в условията на свободна конкуренция частни компании, които определено ще се сблъскат една с друга, ако космическата колонизация се окаже толкова доходоносна, колкото Goldman Sachs прогнозира. Разработен в момент, когато само правителствата разполагаха с ресурси за извършване на космически мисии, Договорът за космическото пространство споменава "неправителствени организации" само в един от своите 17 члена. Документът не предвижда никакви условия за добив на астероиди или суборбитален туризъм или пък за колонизацията на Марс, което поставя много от днешните космически компании в законово сива зона.Едно от най-големите съвременни противоречия произтича от член VI, който гласи, че неправителствените организации - т.е. частните предприятия - трябва да получат "разрешение и постоянен надзор" от страната, в която са регистрирани. Член VI първоначално беше компромис между комунистическия СССР, който искаше забрана на търговската дейност извън планетата, и американците, които настояха пространството да бъде отворено за бизнеса.

"Тогава руснаците на практика казаха: "Ако сте толкова решени да позволите дейност на частния сектор, добре, но вие ще носите отговорност за поведението на компаниите и ако бъдат нанесени някакви щети или възникнат проблеми, вашето правителство ще плаща", коментира Франс фон ден Дюнк, професор по космическо право в Университета на Небраска - Линкълн.

Всички космически нации са създали свои собствени административни режими за управление на търговските компании, но тяхната юрисдикция все още е неясна. В САЩ никоя компания не може да изведе ракета в орбита без изричното разрешение на Федералната авиационна администрация, чиято регулаторна рамка беше разработена предимно за лицензиране на ракети, които носят сателити. Федералната авиационна администрация никога преди това не се е изправяла пред частни начинания като Blue Origin на милиардера Джеф Безос, чиято компания разработва ракети за многократно използване с крайната цел те да помогнат на хората да живеят и работят в Космоса. Първите сблъсъци между регулатора и частния сектор подсказват, че тепърва ще станем свидетели на още противоречия.

През 2015 г. компанията Bigelow Aerospace поиска от Федералната авиационна администрация да разреши използването на нейната надуваема лунна база. Администрацията излезе с двусмислен отговор, който, от една страна, показва, че подобен проект няма да пречи, но, от друга, не разрешава мащабите, залегнали в предложението на Bigelow. Истината е, че регулаторът много трудно ще има правни основания да контролира нещо друго освен изстрелване и кацане точно защото националното и международното законодателство не са достатъчно прецизни, за да отговорят на днешните реалности.Стремежът към по-ясни регулации доведе до един от редките случаи, когато Републиканската и Демократическата партия на САЩ излязоха с обща позиция. Сенаторът и бивш кандидат-президент Тед Круз призова за преразглеждане и осъвременяване на оригиналния Договор за Космоса. Неговият мотив - трябва да работим, за да сме сигурни, че иновациите и инвестициите в комерсиалния космически сектор няма да бъдат засегнати от морално остарели регулации или прекалено закостенели правила, които не отговарят на новите бизнес модели.

Член II изрично забранява всякакви национални привилегии или претенции за суверенитет. Въпросът, пред който сега светът е изправен, е дали можеш да експлоатираш ресурсите на един астероид, без да го притежаваш. Договорът заявява, че Луната и другите небесни тела са res communis, което означава, че те съществуват за общото благо и не принадлежат на никого. Според адвоката Майкъл Листнър, специализиращ в космическо право, от това определение произтича, че ресурсите, намиращи се в Космоса, не са за частно ползване.

"Всеки може да се разхожда в местния парк, но не можеш да отсечеш дърветата, за да си построиш къща", категоричен е той.

Не всички обаче са съгласни.

"Същото е като в открито море. Всеки има право да лови риба, стига да спазва международните договори", смята Фон дер Дюнк.

САЩ се придържат именно към тази интерпретация, а към тази група спадат още Обединените арабски емирства, където в момента се приема национално законодателство за разрешаването на експлоатация на астероиди, и Люксембург, който пък се надява да стане център на новата космическа търговия. Ако достатъчно държави приемат подобна позиция, това виждане може да стане обичайно международно право.
Сега всички погледи са насочени към Китай, който по време на срещата на ООН през март прие по-двусмислена позиция, казвайки, че народите, които се грижат за Космоса, "трябва да постигнат баланс между свободата на използване и справедливото споделяне на ползите". Комисията на ООН избра да отложи всякакви решения и да преразгледа въпроса отново през 2018 г.

Неограниченото космическо пространство около нас успя да остане мирна зона през последните 50 години, но сложните отношения между големите космически сили като Русия, Китай и САЩ едва ли ще останат на Земята. А един бъдещ конфликт за комерсиалните ползи и стратегическото значение на някое небесно тяло може да направи спора за изкуствените острови в Южнокитайско море като детска игра.