Изкуственият интелект е сфера на изключително развитие и още по-изключителни спекулации в последните години. Всъщност това въобще не е хомогенна сфера. От една страна са самообучаващите се алгоритми, тези, които се въплъщават в определена роля. Днес те вече са навсякъде около нас – дали виртуалният асистент в дома или на телефона ви, системата зад Google Translate или пък софтуерът в основата на автономните автомобили. Всички те имат нещо общо – правят живота ви по-лесен, но и не „мислят“. Те анализират и правят изчисления много по-бързо от човешкия мозък, могат да се усъвършенстват чрез машинно самообучение (machine learning), но не притежават съзнание и собствена воля. Този тип системи са познати и като „слаб“ AI. Те са толкова интелигентни, колкото е ценна информацията и командите, които им се подават. От друга страна е т.нар. General Intelligence (AGI), или т.нар. силен AI. Той има когнитивни способности, креативност, самосъзнание, но по разбираеми причини няма емоции. Емоциите са хормони, химия. В желязото няма ензими и едва ли някога ще има. Респективно опасността е, че липсва емпатия и етика. Това е самостоятелният безграничен и всевиждащ терор на SkyNet от „Терминатор“.

Футуристите се притесняват от т.нар. singularity event – възможността измислянето на подобна автономна система до доведе до започването на теоретично възможните светкавични цикли на самоподобрение, така че почти безгранично развиващият се по-висш изкуствен интелект да ни засенчи бързо и да стане неконтролируем за човечеството. Теоретично, да. Но нeслучайно SkyNet ви е познат от филмите и книгите – подобни системи са просто научна хипотеза, те не съществуват в действителност и никой не знае как да ги постигне.

Ще ни превземат ли машините?

Със сигурност няма. Терминаторът няма да дойде, нито Матрицата ще ни превземе. Въвеждането на изкуствен интелект и нови типове роботи ще подобри живота ни и ще направи производството и услугите по-бързи и по-ефективни.

Безброй са компаниите, които работят в сферата на популярните „слаби“ AI системи, но не повече от двадесетина са организациите по света, които въобще правят проучвания в областта на AGI, много по-малко въобще имат идеята да създават такъв по принцип. А и няма данни в момента да има някакъв съществен напредък в тази сфера, съвсем различна от разработките на machine learning.

Страхуваме се от танк, а всъщност все още сме на етап, в който сме измислили само как се прави веригата му. Много по-рационалното притеснение в случая е как въвеждането на „слаби“ AI системи, което вече на практика е повсеместно и ще се увеличава все повече, ще автоматизира различни професии и ще окаже влияние върху заетостта, обучението и квалификацията на хората. Надеждата е, че в крайна сметка ще работим по-малко, без да се лишаваме от качество на живот. Тенденция, която въобще не е нова – само преди век на практика почивните дни за работещите не са съществували въобще. Оттогава насам развитието на човечеството се движи към все по-малко работни часове.

Снимки: shutterstock