Видеоигрите - просто забавление или нещо повече?

Вероятно аз не съм точният човек за материал с подобна тема. Чудите се защо? Защото съм пристрастен. Играя активно от вече над 30 години – почти през целия си съзнателен живот. Иначе казано – по всяка една възможна скала за оценка аз съм това, което специалистите в индустрията наричат хардкор геймър. Видеоигрите са мое основно хоби, забавление (а и професия).
Логично, ако някой ми зададе въпрос като този, поставен в заглавието на този текст, без колебание ще отговоря – разбира се, че са нещо повече.
Тъй като тук моето лично мнение обаче едва ли ще е достатъчно, за да убедя някой заклет скептик, намиращ видеогейминга за чиста загуба на време (и дори
„вреден”, когато става дума за деца и подрастващи например).
Точно за това споменах, че може би не съм най-правилният автор за подобна статия.
От друга страна – кой по-добре би могъл да отговори достатъчно изчерпателно, точно и аргументирано на подобно питане, ако не човек, който от 20 години се занимава професионално с гейм журналистика?

И за да избегна двусмислие по темата и/или обвинения в пристрастие, смятам да се придържам само и единствено към фактите. А знаете какво казват: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат...”

Една от най-често дискутираните теми в контекста на "за" и "против” видеоигрите е свързана с твърдението, че геймингът влияе положително върху развитието на интелекта. Иначе казано – защитниците на тази теза твърдят, че игрите ни правят по-умни.

В подобно допускане има прекалено много условности, свързани най-вече със самото определение за „по-умни”. За да може да се регистрира и отчете количествено един такъв реален (или виртуален) процес на „поумняване”, следва да има точна дефиниция на конкретни критерии.

Точно по тази причина, ако се поровите в интернет, ще установите, че през годините има доволно много проучвания, които сочат в две коренно противоположни посоки. Едните, като изследването на Университета в Кеймбридж, проведено сред 11 430 възрастни, сочи, че липсват статистически данни в подкрепа на твърдението, че игрите водят до развитие на нови способности и подобрение в когнитивните умения.
Според учените, провели този тест, заниманията с пъзел-базирани игри и главоблъсканици определено помагат на участниците в експеримента да станат по-добри в тези конкретни гейм занимания. В същото време те нямат никакво отражение върху уменията за решаване на проблеми извън тези, които вече са упражнявани, в рамките на експеримента.

В същото време проучвания на организацията IMPACT, проведени през 2009 измежду 487 възрастни, регистрират незначителни подобрения в скоростните и сензорните възприятия на участниците в теста след известен период на занимания с различни образователни игри.

Така че къде точно е истината?
Обикновено в такива случаи някъде по средата, но не и при този казус.
Отново се връщаме на проблема с количественото (и качествено) измерване ефекта от игрите върху играещия. Важна разлика, която следва да се направи тук, е отделянето на когнитивна способност от когнитивна функция. Да, от една страна, геймингът не може да те направи бог знае колко по-умен, отколкото вече си (или не си). От друга обаче, по време на игра всеки от нас неизменно научава нещо ново.

Въпреки привидно противоречивите изследвания по въпроса съществуват редица сценарии, при които заниманията с видеоигри могат да бъдат много полезни за интелектуалното ни развитие. Главоблъсканиците и пъзел игрите например не могат да ни направят по иновативни, точно както заниманията с различни упражнения по решаване на проблеми не могат 100 процента да ни подготвят за бързо и качествено разрешаване на всяка проблема ситуация, пред която ще се изправим в бъдеще. Те обаче могат да ни направят по-възприемчиви, по-гъвкави при сблъсъка с нови предизвикателства или в ситуации, в които ни се налага да усвояваме нови умения и познания.

Друго често срещано твърдение по повод на видеоигрите е, че те са забавни, но по никакъв начин не са продуктивни и/или полезни. Това също не отговаря на истината. Един от големите плюсове на игрите е, че те предлагат уникален по рода си метод и средство за разучаване и практикуване на нови умения – при това по изключително увлекателен и ангажиращ начин.
Ако трябва да се обърна към личния си опит на запален геймър, със сигурност мога да твърдя, че познанията, които имам по английски език, до голяма степен дължа именно на видеоигрите. Тъй като от зората на гейминга (а и до днес) локализираните на български заглавия са изключителна рядкост, за да се насладя пълноценно на една игра, трябваше мога да боравя сравнително свободно с английски. Иначе казано, игрите за мен бяха огромен стимул и мотив за задълбочаване познанията ми в един чужд език, който иначе би трябвало да уча по задължение, като част от обучението си в училище или университета например.

Понякога аргумент на скептиците, поддържащи тезата за „безполезността” на игрите, е и изтъкването на факта, че игрите развиват само определен тип специфични умения, които освен това са без особена практическа стойност.

Това също не е съвсем точно допускане, тъй като съществуват много и разнообразни видове гейм заглавия. В зависимост от конкретния тип, характер и дори жанр на играта тя може да допринесе по различни начини за развитие на определено умение (или набор от умения), а също така и до увеличаване на общия обем познания, които имате.

Така например една исторически достоверна стратегия (като например доста успешната Celtic Kings на българското студио Хемимонт) може сериозно да обогати познанията ви за епохата на Древен Рим. Друга проста игра (и едно от най-любимите ми гейм заглавия за всички времена) като Тетрис (или някоя от по-новите й разновидности от типа на страхотната Lumines на Тецуя Мизугучи) тренира пространственото мислене и развива умения за планиране в графична перспектива.
Това са само два случайно подбрани, изолирани примера, но ако се заровите по-сериозно в игралната история, ще намерите още десетки, стотици не по-малко добри.

To play or not to play...

Разбира се, тук често се посочва и друг аргумент – ако приемем, че заниманието с подобни пъзел или интелектуални игри развива определени умения, защо те непременно трябва да са под формата на видеоигра? Защо да не са свързани с решаването на судоку да речем или просто на книжка с кръстословици. Тук отново се връщаме на въпроса с формата, опаковката, в която се поднася конкретният тип занимание.

За разлика от напечатаната на лист кръстословица игрите са медия. При това – интерактивна медия. Те умеят да поднесат един сравнително сложен и комплексен проблем по такъв начин, че той да заинтригува дори човек, които при други обстоятелства едва ли би се заел с решаването му. Вижте само увлекателни екшън приключенски заглавия като култовата Legacy of Kain серия или сравнително актуалния Darksiders, в които изключително сложни пъзели са вмъкнати като част от геймплея – за решаването им играта предлага ултимативната награда – възможност да продължите напред, да научите какво се случва с героя и историята.

На последно място (но не по важност) не бива да забравяме, че съществуват и редица психологически и терапевтични ефекти от заниманията с видеоигри. Ако играете просто за удоволствие (което, повярвайте ми, всъщност е най-правилният и ако зависеше от мен единствен начин за докосване до тази медия), геймингът ще ви позволи да се разсеете, да намалите количеството на натрупания стрес; ще ви донесе много и положителни емоции.

Игрите в крайна сметка са форма на искейпизъм – възможност за кратко бягство от сивата, скучна реалност; пътешествие до един по-красив, нереално вълшебен свят, в който можете да бъдете такъв, какъвто пожелаете – герой, крадец, войник или космически пират. И това не са просто екзалтирани приказки от горещ почитател на видеоигрите.

Редица научни изследвания доказват категорично положителния ефект, който имат видеоигрите върху тежки психологически разстройства като така наречения PTSD (посттравматичен стрес).

Днес освен това съществуват и много игрални заглавия, които не са свързани с пасивно участие и просто натискане на бутони. Игри като Your Shape – Fitness Evolved на Ubisoft, използваща уникалния Kinect контролер за Xbox 360, или страхотната Wii Sports имат за цел да увлекат играещия в серия физически упражнения, поднесени по нов, забавен и интерактивен начин.

В общи линии това са фактите. Дали те са успели да ви убедят в полезността на игрите? Надявам се, че да и следващия път, когато видите детето си да сяда пред компютъра или конзолата в хола, вместо да му се скарате, да седнете заедно с него и да споделите няколко часа в магическия и увлекателен свят на видеоигралните забавления.
Have fun!