2012 ще е интересна година за конзолния пазар. По всички негови правила тя би следвало да е пределът на настоящата генерация хардуер, която и бездруго се задържа твърде, твърде дълго в обръщение. За сравнение предшественикът на PlayStation 3 „оцеля” грубо около 6 години, преди да бъде наследен от многократно по-мощния модел с пореден номер 3, а първият Xbox имаше дори още по-кратък живот – той се предлагаше едва около 4 години.
Актуалните (все още) модификации на двамата основни играчи – Sony и Microsoft, неотдавна получиха доста сериозни ъпгрейди под формата на периферия (уникални контролери за управление с жестове и глас). Официалните версии по този повод гласяха, че това на практика отменя (или по-скоро отлага) глобалната подмяна на хардуера от актуално поколение. Честно казано, за повечето играчи и фенове това прозвуча по-скоро като оправдание, отколкото като задоволително обяснение защо и двете компании продължават да поддържат модели с морално остарели параметри, вместо да ги подменят с изцяло нови платформи.
Така или иначе резултатът за момента е, че докато през 2005/2006, когато бяха анонсирани за пръв път, Xbox 360 и PlayStation 3 изглеждаха адски впечатляващо (и next gen), днес те не предлагат много от екстрите, които дори сравнително евтини РС имат, като например опция за cloud съхранение на данни и поддръжка на DirectX 11 ефекти.
Време е за промяна – без съмнение, но и в двата враждуващи лагера цари подозрителна тишина по въпроса за следващата еволюционна крачка напред. Все пак слухове се промъкват, а световната конзолна общност не спира да спекулира по въпроса, което прави още по-трудно отсяването на факти от измислица. Въпреки това днес ще се постараем да отсеем „зърното от плявата” и да хвърлим едно око върху конзолите на утрешния ден – такива, каквито изглеждат от гледна точка на настоящето.
Известните
Първо, нека си поговорим за това, което знаем със сигурност, и по-конкретно за PlayStation Vita и Nintendo Wii U. За момента единствено на този терен неизвестните са най-малко. Специално около наследника на портативния PlayStation фактите са почти 100% изяснени.
Говорим за мобилна конзола с меко казано, впечатляващи технически характеристики: два аналогови стика, 5-инчов OLED multi-touch капацитивен дисплей, ARM Cortex-A9 MPCore процесор с четири ядра и Bluetooth, Wi-Fi плюс опция за 3G на борда. Казано накратко – джобна машинка, по-мощна от PlayStation 1 и 2, взети заедно! Всъщност Sony с гордост отбелязват, че от визуална гледна точка игрите за Vita са почти неразличими като качество от игрите за PlayStation 3!
Разбира се, всичко това звучи толкова... Sony, че почти не съдържа елемент на изненада. Компанията винаги е залагала на грубата изчислителна мощ като основен инструмент за пазарна доминация и макар това да им донесе определен успех при предната генерация портативни конзоли (над 70 милиона продадени копия до края на 2011), все пак не успя да „надцака” значително по-слабия технологично, но по-дръзко иновативен Nintendo DS (продал се в повече от 149 милиона бройки за горе-долу същия период от време).
Макар привидно да изглежда, че шансовете на Sony през втория рунд на тази битка са по-добри заради сравнително слабия старт на Nintendo 3DS, този път ситуацията е доста по-различна. Докато през периода 2005 - 2009 двете портативни конзоли водеха самотна битка за пазарен дял, една нова, неочаквана заплаха за позициите им надигна глава – смартфоните от следващо поколение. Феноменалният успех на Android устройствата и особено на култовия iPhone размиха границите между различните платформи за мобилен гейминг и „отхапаха” доста голяма порция от жизненото пространство на конзоли като DS и PSP.
Днес голяма част от смартфоните предлагат игрално преживяване с качество, за каквото мобилните гейм платформи от предходна генерация можеха само да мечтаят (вижте например как изглеждат заглавия като Infinity Blade на екрана на iPhone). Срещу това Sony залагат утвърдената пазарна „хватка”, включваща ексклузивен пакет игрални заглавия, които можете да видите (и играете) само и единствено на Vita, но въпросът е дали това ще е достатъчно? Вероятно да, но основно за играчите, които така или иначе вече са фенове на бранда PlayStation, но надали това ще сработи и за хората, които до момента не са имали взимане-даване с платформите на Sony. В този ред на мисли заглавия като Uncharted: Golden Abyss, Killzone, Resistance и LittleBigPlanet със сигурност ще привлекат внимание, но дали ще спечелят нови почитатели за лагера на Vita?
Другото голямо „известно” в уравнението на бъдещия конзолен пазар, разбира се, е наследникът на ултрановаторския Wii. Следващата генерация настолни платформи на Nintendo залага на поредния щур контролер – този път с визия и усещане за така модерните напоследък таблети. Всъщност строго погледнато, новият Wiimote контролер си е чиста проба таблет, окомплектован с два аналогови стика. Той разполага с 6.2-инчов резистивен дисплей, вградени говорители и микрофон, фронтална камера, трипозиционен акселерометър и жироскоп. По какъв начин ще вкарат в употреба всичко това Nintendo, за момента все още е неясно, тъй като най-плътна е информационната мъгла около бъдещите игрални заглавия, предназначени специално за тази конзола.
Сигурно е, че Wii U ще е значително по-мощен от предшественика си – способен да осигури Full HD гейминг, с централен процесор с IBM архитектура и графично ядро на AMD, специално разработено за Wii U. По какъв начин точно ще съчетаят всичко това (мощен хардуер плюс поредния уникален контролер) Nintendo и в каква посока ще се насочат, тепърва ще видим, когато конзолата се появи през 2012, но за момента от компанията отричат една от вероятните мишени, в които са се прицелили, да е 3D. Явно модерните напоследък стереоскопични ефекти не са приоритет за големите N (или поне не що се отнася до Wii U – явно те ще си останат запазена територия на 3DS).
Неизвестните
За тях към момента е сигурно едно: че рано или късно PlayStation 4 и Xbox 720 ще има. Дали наследниците на PS3 и Xbox 360 ще се наричат точно така? С какви точно параметри ще са те? Какви иновации ще предлагат и кога най-рано ще се появят на пазара? Всичко това все още са въпроси без отговор.
Но липсата на официална информация не означава отсъствие на неофициални данни и спекулации, затова нека поспекулираме малко. Факт например е, че PS4 и Xbox 720 се бавят. Също така е факт, че и Sony, и Microsoft отричат категорично да готвят наследници на актуалните си конзолни платформи през задаващата се 2012. Дали това е истина или внимателно планирана заблуда, ще научим вероятно малко преди или в рамките на ежегодното геймърско мегаекспо Е3 през юни.
Все пак из уеб от известно време циркулират някои интересни детайли, които, макар и косвено, загатват за някои неща около бъдещите PlayStation и Xbox версии.
В лагера на Microsoft изненадите вероятно ще са по-малко. Вероятно в сърцето на новия 720 отново ще видим чип на AMD – сътрудничеството между двете корпорации беше изключително плодотворно и слуховете за преход към IBM процесор са по-скоро спекулации. Още повече от AMD вече побързаха да се похвалят с новия си Fusion процесор Кришна, съвместяващ графика и класически изчисления в едно ядро, който в началото на 2012 обещава да предложи игрална визия с качеството на Avatar. За новия Xbox се надяваме на подобрена, а защо не направо и вградена поддръжка на контрол с жестове (вместо следваща версия на Kinect 2.0).
Хубаво би било Microsoft да помислят и за раздяла с традиционните устройства за съхранение на информация, като твърди дискове и (особено) прогресивно остаряващия (и отесняващ) DVD формат. Една прогресивна, новаторска идея би била опция за директно използване на cloud услуги. В крайна сметка дори настоящата генерация PlayStation и Xbox конзоли могат да се възползват от тях – те така или иначе са мрежово свързани и могат да записват разнообразно съдържание (game saves например) онлайн, а преходът към Blu-ray за 720 изглежда нереален.
Отделно и двете корпорации вече дават доста сериозни заявки за развитие на нещата в тази насока – Windows Phone 7 предлага интеграция с Xbox Live!, а Sony Ericsson Xperia Play (често наричан PlayStation Phone) идва с цели 50 GB свободно cloud пространство за съхранение на информация. Успехът на прогресивни услуги като OnLive пък вече подготви почвата за подобен ход и макар понастоящем технологията за директен стрийминг на видео игрални заглавия онлайн все още да демонстрира някои ограничения, ако с нея се захванат Microsoft и Sony… кой знае...
При PlayStation 4 нещата са не по-малко неясни – дори по-мъгляви отколкото в лагера на Xbox. Твърде е възможно Sony да зарежат IBM, когато дойде време за новия PlayStation. Тази теза е подкрепена от серията натрапчиви слухове за разрив между двете корпорации по повод на съвместен проект, пропаднал в началото 2011. По непотвърдени данни е ставало дума за разработка, чиято цел е била създаването на нов PowerPC чип за наследника на PS3.
Въпреки евентуалния „развод” с IBM Sony ще останат верни на Cell архитектурата – едно, защото вече са инвестирали повече от 3 милиарда долара в разработката й и, второ, за да запазят обратната съвместимост с настоящото поколение заглавия (нещо, което е традиция за всяка PlayStation конзола до момента).
От софтуерна гледна точка интересни са идеите за партньорство с Google и евентуална интеграция на Android, което в светлината на подобна синергия, която вече видяхме в Xperia Play, изглежда като любопитна стратегия.
По отношение на оптичната медия за бъдещия PS4 немислимо е Sony да зарежат Blu-ray като опция. Конкуренцията в лицето на евентуална cloud обвързана услуга (която дискутирахме преди малко) е интересна възможност, но отново – технологията все още не е лишена от недостатъци, а стои проблемът и с широколентовия достъп до интернет, с какъвто все още прекалено малко хора могат да се похвалят, което не съвпада с идеята за масово достъпна игрална платформа.
Нормално е да очакваме Sony да продължат да залагат активно и на развитие на 3D ефектите – една сфера, в която за момента са по-силни от Microsoft (както като софтуерна, така и като хардуерна поддръжка). От Xbox тима пък можем да се надяваме на подобрени опции за гласов контрол (с по-малко ограничения и по-естествен voice интерфейс от актуалния Kinect). В същото време и двете компании вероятно ще продължат да развиват системите си за управление с жестове, изчиствайки ги от неприятни странични ефекти, като прекалено големия лаг и ограниченото приложение в реални игрални заглавия.