Geralt – one lean, mean, killing machine!

Датата 17 май, на която най-после ще се докопам до заветното си колекционно издание на The Witcher 2: Assassins of Kings наближава със страшна сила и колкото повече се убеждавам, че въпросното ще си струва всяка стотинка от малко солената си цена от 170 лв.

Основната причина за това разбира се не са нито много готиният (признавам) комплект зарове за игра на легендарният Dice Poker, изключително стилните карти за игра, нито дори купчината екстри включени в комплекта (саундтрак, карта на Темерия, Witcher памфлет и какво ли не още). Основната причина разбира се ще е The Witcher 2: Assassins of Kings itself – т.е. продължението на едно от най-оригиналните, увлекателни и хардкор ролеви заглавия, които сме виждали напоследък (Dragon Age included).

След доста... как да кажа – разводнената Dragon Age 2 и задаващият се Mass Effect 3 „с екстри” (съгласно появилото се вчера съобщение за забавяне на играта с цел допълнителното й „мейнстриймизиране”), новият Witcher изглежда буквално като героят на бял кон (или в случая с бяла коса), който идва за да спаси ролевият жанр от пълно потъване в блатото на посредствеността.

Ениуейс – по-подробно ревю така или иначе ще има (искате, не искате), но междувременно бих искал, в светлината на появилият се вчера пореден мини-трейлър на играта, да си поговорим набързо за един аспект от Assassins of Kings, който ме притесняваше от първият момент в който проекта беше официално обявен.

Става дума за т.нар. бойна система – вероятно най-оригиналният елемент от оригинала и с категорично най-уникалната реализация по темата която съм виждал в RPG от появата на тактическата пазуа в битките, която BioWare лансираха в първият Baldur’s Gate преди толкова много години.

Още в момента в който се заговори за нов Witcher стана ясно, че поляците от CD Project се отказват от схемата за водене на сражения, която оригинала въведе и се връщат към класическата механика на т.нар. button mashing или както го наричат някой „кликфест”. Премахва се ритмичното помпане на мишката в такт с действията на героя и се връщаме към добре познатото ни цъкане с максималната скорост, която може да поддържа показалеца ви.

Отначало (и на хартия) това изглеждаше като отстъп от принципите на оригиналност и креативната природа на първата игра. Аз самият смятах така до последният възможен момент т.е. до вчера, когато се появи споменатото вече видео и до голяма степен промени възгледа ми за бойната система на The Witcher 2.

Това което кратките кадри показват по достатъчно убедителен начин е, че макар и с променена (и признавам поопростена механика), сраженията в играта не са изгубили нищо от тактическата си дълбочина.

Съчетанието от три пътя за развитие на героя, които можете да изберете (добре познатите ни Алхимия, Меч и Магия) води до неизброимо множество от вариации на бойни стилове, методи и начини за справяне с врага.

Тъй като не искам да съм излишно голословен препоръчвам ви да изгледате краткото клипче – в него CD Project достатъчно добре са защитили решението си за променя в бойната система и доказват по категоричен начин, че са обмислили нещата повече от добре.

Накратко – след това видео съм ОЩЕ по надъхан за скорошната премиера на The Witcher 2: Assassins of Kings (доколкото това изобщо е възможно).
Не спирам да зачерквам дните по календара! 12 days and counting!