За скуката като... лекарство?

Вдъхновението е странно животно – идва нахално в моменти, когато няма как да се приложи (например в претъпкан автобус на връщане от работа) и злобничко изчезва, когато отчаяно се опитваш да го уловиш. А това, което магически заменя вдъхновението на работа, е скуката. Намества се удобно на стола ви и вперва празен поглед в монитора, докато се опитвате отново и отново да намерите сили (и желание) да попълните онзи документ или да редактирате клиентска оферта, или пък просто да отговорите на онези важни мейли от сутринта… Скучно ви е. А това е лошо. И все пак… дали?

Автор: Цветомира Панчева

Скуката като предмет на изследване

Научните изследователи определят скуката като „копнеж да се ангажираш в удовлетворяващо действие, който обаче не може да бъде задоволен по някаква причина“. Следва застой в невроните в мозъка ни, които отговарят за способността ни да се концентрираме върху нещо, а оттам – т.нар. блее­не в една точка, прецъквайки отново и отново социалните мрежи с надежда работният ден да мине по-бързо. Откритията на учени от Онтарио сочат, че двама от трима души страдат от някаква форма на скука, с която не могат да се справят. И дори това да изглежда безобидно, всъщност то може да доведе до хронични състояния като: ядене без нужда (фантомно чувство на глад), прекалена употреба на алкохол, изгубване на желание за комуникация и разбира се, вече споменатото изгубено вдъхновение, така важно за хора от всички професии. Оказва се обаче, че противно на изводите, които бихме си направили от наученото дотук за скуката, тя всъщност може да е доста благотворна за хората – стига да знаят как да я използват правилно.

Ползите от скуката

Откритието, направено от учени, изследвали скуката години наред, е, че тя всъщност активно сигнализира мозъка, че имате нужда от свежи идеи, промяна – и подбужда креативното мислене. Научното потвърждение, че скуката всъщност предизвиква изблик на вдъхновение и креативност идва миналата година – тогава група учени от Кентъки провеждат изследване, в което група участ­ници първо биват накарани да преписват имена и телефонни номера от телефонен указател в продължение на 15 минути. След достигане на състояние на пълна скука на тях е даден стандартен тест за креативно мислене, в който трябва да измислят колкото може повече приложения на привидно обикновен, стандартен предмет (в случая – пластмасова чашка). Резултатите им са сравнени с тези на втора група хора, които не са имали „скучен период“ преди теста. Оказва се, че отговорите на първата група са много по-креативни, интересни и че те са намерили много повече приложения на пластмасовата чашка, които не са хрумнали на втората група.

Автопилотът и неговите предимства

В книгата си „На автопилот: изкуството и науката да не правиш нищо“ Андрю Смарт твърди, че да стоиш, без да правиш нищо, е едно от най-важните неща в живота. Можем да приемем това като едно нестандартно решение срещу скуката – вместо да се борим с нея, можем да й се отдадем, отказвайки се да се насилваме да правим каквото и да е. Така се включваме на автопилот, а той фактически дава достъп до подсъзнанието ни, където са всички идеи, креативни хрумвания и решения за това, как да постъпим и как да открием вдъхновение отново. Парадоксално, за да откриеш вдъхновението си, трябва да спреш да го търсиш. Пускайки контрола от собствените си ръце, вие го оставяте на подсъзнанието си, което много по-добре от съзнанието знае какво да направи. След това въпросът е да не се плашим от това накъде ни отвежда мисълта ни, когато е пусната от „юздите“ – изследвания сочат, че колкото повече се разсейва един човек, толкова по-голям капацитет на паметта има той (а това е свързано и с коефициента му на интелигентност).

Скуката като лекарство

Доктор Санди Ман, която е провела опита с двете контролни групи и телефонния указател, твърди, че е време хората да приемат скуката като нещо полезно, а не постоянно да бягат от нея – още по-малко да чувстват вина за нея. Според нея елиминирането на скуката автоматично елиминира и всяка гениална, креативна мисъл, която произлиза от нея и от „автопилота“ на мисълта. Ман отбелязва, че шефове, които искат постоянна и неизменна концентрация и вдъхновено мислене от служителите си, а заклеймяват скуката и ефективното„правене на нищо“, всъщност неволно намаляват креативното мислене сред екипа си. Съгласни ли сте?

Вижте още: Бърнаут, или синдром на професионалното изтощение