Бърнаут, или синдром на професионалното изтощение

Един от най-големите проблеми, с които компаниите по целия свят се борят в наши дни, е т.нар. бърнаут. Той може да се появи навсякъде и се характеризира с изтощение, обезличаване и неефективност. Хората започват да отсъстват от работа, мнозина напускат, а които присъстват, са с много намалена продуктивност. Преди най-голям бърнаут се наблюдаваше сред социалните професии като лекари, сестри, учители и социални работници, но днес той е разпространен като епидемия и може да се срещне абсолютно навсякъде, без значение от вида и големината на организацията.

Текст: Цветомира Панчева

Що е бърнаут?

За пръв път за бърнаут говори през 1970 година американският психолог Хърбърт Фройденбъргър. Той твърди, че бърнаутът е комбинация от високи очаквания и силен стрес, изживявани от хора в професията им. Според Фройденбъргър това най-често се случва с лекари и медицински сестри, хора, които помагат на другите и често пъти не могат да се справят със случващото се, стават безчувствени, незаинтересовани и напълно изтощени. В днешно време бърнаут – или синдромът на професионално изтощение – е риск за всеки работещ човек, без значение от професионалната му насоченост. Хора, работещи в по-стресова обстановка, на по-високи и по-ниски позиции – без значение, всеки може да попадне в термина „бърнаут“. Определението, което днес съществува за този синдром, е важно – когато познаваш едно нещо, можеш да предвидиш защитната си реакция към него. А срещу бърнаута наистина трябва защита, защото според последните проучвания той съществува при около 30% сред служителите в по-малките фирми и при над 45% в по-големите.

Разпознаване на знаците

Признаците на бърнаут трябва да бъдат разпознавани максимално бързо както от мениджърите на фирмата, така и от самите хора, които ги изпитват. Червен сигнал е намалената продуктивност. Често това става рязко – от днес за утре – в сравнение с предишния начин на работа. Друг много очевиден признак са отсъствията. Ако някой започне да се обажда повече от 3 пъти месечно, че е болен и се налага да остане вкъщи (и не е сезонът на грипа), то този човек се намира в сериозен бърнаут и е много демотивиран за работа. Други сигнали за наличие на бърнаут са:

• Промяна в отношението: Ако човекът внезапно е станал тих, мрачен, нацупен, рядко изразява съгласие с колектива, а когато общува, често стига до ирония и цинизъм, то той е в бърнаут.
• Колегите обръщат внимание, че човекът се е променил.
• Работа, която преди е вършил добре, сега остава наполовина или зле свършена.
• Кражба на време: закъснения сутрин, по-рано тръгване вечер и много дълги обедни почивки са сериозна индикация на бърнаут.
• Липса на позитивна комуникация с екипа.

За да се отчетат тези симптоми, трябва сериозно наблюдение над екипа – и разбира се, да не се пренебрегват от мениджмънта, който всъщност е отговорен за преодоляването на бърнаута.

По-екстремните прояви на бърнаут са всъщност зов за помощ и могат да доведат до сериозни последици, като депресия, внезапно напускане на работата и други.

Как да се справим?

Противно на някои разбирания, бърнаутът и депресията не са едно и също. Въпреки че и двете включват чувство за огромно изтощение и намалена продуктивност, депресията е нещо, с което човек трябва да се справи сам и в личното си време. Хората, които трябва да обърнат внимание на бърнаута у служителите си, обаче са мениджърите.

Има някои доказани техники, които могат да се приложат за лимитиране и ликвидиране на бърнаута. Ето какво съветват специалистите: срещата очи в очи с човека, който изживява бърнаут, е задължителна. Той трябва да се разпита за собствената му гледна точка за случващото се. На информация­та, дадена от него, се базират промените, които трябва да се извършат в обстоятелствата на работа. Трябва също така да се идентифицират предишните мотиватори на служителя – а след това да се отсее кои предишни фактори вече отсъстват и какво в обстоятелствата се е променило така, че да доведе до настоящото състояние.

След това идва моментът на идентифициране на бъдещите мотиватори – тези, които ще помогнат на човека да излезе от бърнаут. Според психолога Фредерик Херцбърг трябва да се установи дали човекът има чувство за успешност в работата си. Позитивният отзвук от нея е много важен, затова мениджърите не трябва да пропускат да отчетат всяка добре свършена задача. Осигуряването на професионален и личен растеж в работата също е много важен – човекът може да се амбицира и да намери у себе си огромна мотивация. Комуникацията служител/шеф трябва да е постоянна, за да се следи дали се случва промяна. Ако това не помогне, може да се опи­та т.нар. завъртане на задълженията – преразпределянето на задачите между екипа, така че всеки да получи нещо, което не е правил преди. Това едновременно дава предизвикателство и вдъхновява хората за свежи идеи за онези, които се чувстват заседнали в рутината.