Надпреварата за поддържане на темпото на развитие на пазара на електрическите превозни средства може да придобие мрачен обрат. Amnesty International публикува доклад, в който се твърди, че водещите световни производители на електромобили не успяват да покажат по подходящ начин как се справят с рисковете за нарушаване на човешките права в своите вериги за доставка на минерали, които събират жизненоважни материали за производството на батерии за електромобили.
В доклада, озаглавен Recharge for Rights, се твърди, че BYD, Mitsubishi и Hyundai имат най-лошите политики за надлежна проверка на правата на човека от 13-те големи производители на електромобили, класирани в класация (трите компании не са отговорили на Amnesty относно нейните констатации).
Други производители на електромобили - като Tesla, Mercedes-Benz и Stellantis - са поставени по-високо в класацията на Amnesty, но организацията твърди, че тези компании са могли да представят само „умерена“ демонстрация на своята надлежна грижа за правата на човека.
„Нарушенията на правата на човека, свързани с добива на минерали за преход към енергетика, са тревожни и широко разпространени“, казва генералният секретар на Amnesty International Агнес Каламар, която изразява съжаление в доклада, че реакцията на индустрията е „крайно недостатъчна“. Тези автомобилни компании, които изостават, „трябва да работят по-усилено и по-бързо, за да покажат, че правата на човека не са просто изкуствена фраза, а въпрос, който те приемат сериозно“, добавя тя.
Когато мислим за батерии, мислим за добив на литий, който вече има противоречива репутация, но друга ключова съставка е кобалтът, значителна част от който се добива в дълбоки тунели с помощта на прости инструменти или дори на ръка. Някои от миньорите са деца.
Затова е важно, че в доклада на Amnesty, в който автомобилните компании са оценени не само по отношение на правата на човека, но и по отношение на картографирането на веригата за доставки, наред с други фактори, се твърди, че най-големият производител на електромобили в света, китайската компания BYD, е най-лошият нарушител.
Повече от две трети от кобалта в света - основна част от литиево-йонните батерии - се добива в Демократична република Конго (ДРК), където въпреки минералното богатство на страната цари огромна бедност. Седемдесет процента от конгоанците живеят с по-малко от 2,15 долара на ден. Amnesty е изчислила, че почти една четвърт от кобалта, добиван от ДРК, е от дребномащабен добив, при който миньорите, включително деца, копаят опасно дълбоки тунели, използвайки прости инструменти или дори ръцете си. Често за EV компаниите е по-добре да настояват за подобряване на условията на труд за всички миньори от ДРК, отколкото да избягват кобалт от ДРК.
В класацията на Amnesty, оценена от 90 точки, се оценява представянето на автомобилните компании по критерии, включващи ангажираност с политиките за правата на човека, картографиране и отчитане на веригата за доставки и отстраняване на нередностите. Mercedes-Benz получи най-висок резултат - 51 точки от 90. BYD - която не е разкрила пред Amnesty имената на заводите, рафинериите или мините - получи скромните 11 точки от 90.
Снимка: Unsplash