Приказката за грозното пате не случайно е останала толкова актуална през вековете – постоянно виждаме примери за пълна промяна към по-добро и в тези модерни маркетинг времена това касае не толкова индивиди, колкото продукти и цели брандове. Марката Dacia със сигурност попада в тази категория и ако някога сме гледали на ръбатите ѝ продукти с лека насмешка, днес спокойно можем да ги наречем изкушение за практичен и здрав автомобил на много атрактивна цена.

Преди да приемете новото лице на румънската марка (въпреки че тя реално е френска по дух, технологии и маркетинг), трябва да забравите предразсъдъците си. Така започна моят тест драйв на новата Dacia Duster в покрайнините на Атина – без конкретни очаквания, но с много любопитство какво може да получи човек за бюджет от 22 000 - 38 000 лева. Първата изненада ни чакаше още на летището – след двуминутен брифинг всички бяхме в колите и не ни оставаше нищо друго освен да следваме навигацията и да разглеждаме всичко, до което можем да се докоснем в интериора.

2017-а е!

На летището в Атина бяха строени два модела – TCe Comfort в цвят „Атакама оранжево“ и dCi Prestige в цвят „пясъчно бежов“, като и двата цвята се предлагат за първи път за модела. Привлечен от огненото оранжево и прогонил мързеливото чувство, че не искам да сменям предавки ръчно, се качих в бензиновия модел, който имаше отговорната задача да създаде така незаменимото първо впечатление (никога не съм се качвал в първото поколение на модела). С отварянето на вратата на водача ме посрещнаха много приятни като тапицерия и дизайн седалки, както и интересен интериор, в който вниманието ми веднага привлече 7-инчовият екран на инфо-развлекателната система. Разходката с поглед по цялото табло и контролни уреди ме убеди, че при Dacia ретрото вече не е на мода, а ергономията е подчинила начина на „общуване“ с автомобила и поднасянето на информация на водача.

Ориентирането по отношение на уредите и контролните инструменти отнема минута-две, т.е. всичко е достатъчно ясно и интуитивно, така че колата може да се опознава и в движение. Развойният отдел се гордее особено много с новото управление на климатроника, което определено вдига нивото на дизайна и усещането за по-качествени материали. Единственият елемент, който стои малко изкуствено внедрен в интериора (не само по мое мнение) е тъч екрана на инфо системата. Той върши работата си чудесно, но стои малко неестествено по начина, по който се вписва в общата линия на таблото. Самият факт, че такъв екран се предлага в модела, е достатъчно голяма крачка напред за Dacia, така че оплакването не е съвсем оправдано.

Това, което до известна степен очаквах, беше по-твърдата пластмаса в горната част на таблото, но частите, с които се очаква да имате чест допир, са съвсем приятни, особено коженият волан.

Отвън

Новата Dacia Duster безусловно бележи сериозен напредък и по отношение на въшния си дизайн. Предницата изглежда по-широка, а страничната линия по-висока в съзвучие с модерните тенденции. Реално габаритните размери на модела почти не са променени, което е плюс. Новата форма на задната врата е наложила използването на по-малък заден прозорец, но подглавниците на втория ред са с променена форма, която по-малко пречи на видимостта. Dacia Duster крие и още един интересен коз по отношение на видимостта, но за това след малко.

Като цяло автомобилът е станал по-атрактивен, без да къса с идентичността на своя предшественик и без съмнение това ще допадне на немалката база от фенове на модела (Dacia има над 4,2 милиона последователи във Facebook). Трудно ще объркате модела дори нощем, защото новите LED светлини отпред и характерните квадратни стопове веднага го правят лесно разпознаваем. Аз лично бих се зарадвал, ако в модела бяха използвани повече LED елементи за сметка на вече морално остарелите лампи с нажежаема жичка.

Хубавото е, че е обърнато внимание и на безопасността – използвани са по-дебели основни греди и са добавени нови подсилващи елементи около пътническата клетка, така че тя да стане още по-здрава и сигурна. Към това се причисляват и по-големите огледала с индикация на автомобил в мъртвата зона.

Напред по пътя… и не само

Още първите метри ми донесоха непринудена усмивка – работата със съединителя, скоростния лост и волана беше лека, приятна и най-важното точна. Подсъзнателно очаквах по-твърди педали, „по-локумен“ ход на скоростния лост и сравнително неинформативен волан. До магистралата оставаха два завоя, след които впечатлението ми се затвърди окончателно – ускорението е приятно и Dacia Duster се движи без никакво напрежение. Тук особено силно впечатление ми направи неочаквано добрият акустичен комфорт дори при скорост 130 км/ч. По-късно по време на официалната презентация стана ясно, че в новия модел са вложени над 20% повече изолационни материали.

Бензиновият турбо двигател с обем едва 1.2 литра и 125 к.с. (205 Nm) е с изключително тих и равномерен ход. Той дърпа уверено в средните обороти и макар да не разполага с неограничен запас от мощност, движи сравнително голямото купе без затруднения по всякакви наклони като при това създава удоволствие. 1.5-литровият турбодизел със 110 к.с. и 260 Nm (който карах през втория ден от теста) също се представя добре и има с една идея повече тяга, но става по-шумен във високите обороти. Т.е. моят избор е новият турбо мотор, предлагащ много рафинирана работа и напълно подхождащ на купето. И двата двигателя не създадоха впечатление за прекомерна жажда, макар да е трудно да се направи точна оценка на разхода предвид многообразните условия на движение.

Маршрутът продължи по живописни завои, които се изкачваха и спускаха по хълмовете около Атина. Този пейзаж добави още удоволствие към шофирането на новата Dacia Duster, породено от новото кормилно управление с електрическо усилване, което има 6% по-къс ход (т.е. по-директно е), адаптира се спрямо скоростта и предлага приятна обратна връзка от предните колела, без да тормози ръцете ви с дефектите на пътя. Завоите могат да бъдат описвани точно и предсказуемо, а Duster се впуска с готовност в тях и не се накланя неприятно дори при по-висока скорост.

Изненада!

Следвайки точно инструкциите на навигационната система, тъй като нямахме идея коя е крайната точка на маршрута през първия ден, се озовахме пред дилема, която трябваше да бъде решена за 1-2 секунди. Инструкциите водеха встрани от асфалтовия път – по съвсем черно трасе, прясно наквасено от дъжда. Според навигацията до крайната точка оставаха почти 20 км. Естествено не беше нужно много, за да приемем предизвикателството и да видим където точно ще ни отведе въпросният „път“. Няколко метра по-късно и водачът, и пътникът до него в мое лице бяхме сериозно ухилени от възможността да покараме по такъв терен, който макар да беше сравнително лек офроуд, на места предлагаше интересни изкачвания с прорязани от водните поточета пукнатини и множество малки и средни камъни. Макар че тестовият ни автомобил беше само с предно предаване, не срещнахме затруднения при преодоляване на калните участъци и локви, а това, което истински ме впечатли, беше липсата на скърцащи и тракащи шумове в купето при тези по-екстремни за окачването натоварвания.

Екстрите

Още сега забравете списъка с екстри на по-ранните модели Dacia. Новият Duster категорично иска да промени представите за това какво можете да имате срещу достъпната си цена. Макар да не предлага спираща дъха графика, навигацията върши работата си добре в почти всички случаи и говори на български! Същото важи за борд компютъра и цялата инфотеймънт система с Bluetooth. Duster предлага още кожен салон, отопление на предните седалки, темпомат, Start&Stop система, мулти волан, множество ниши за предмети (вкл. скрити), подобрено озвучаване с двукомпонентна система (общо 6 говорителя), автоматични светлини и най-важните системи за сигурност. Черешката на тортата са четирите камери от всички страни на автомобила, които правят прецизното паркиране лесно и приятно. Почти всички от тях се предлагат в пакет, така че можете съвсем обозримо да планирате бюджета и той да остане в наистина разумни рамки.

Любителите на възможно най-ненатоварващото придвижване могат да изберат автоматичната скоростна кутия, която превключва абсолютно гладко и осигурява нужната икономия, благодарение на наличието на 6 предавки (колкото и при ръчната). За съжаление тя не се предлага в комбинация с двойно задвижване. Единствената ѝ слабост са леките колебания преди превключване при движение с по-ниска скорост – около 30-50 км/ч и смяна на спиране с ускорение, но това са претенции на много високо ниво.

Моментът на истината – off-road, baby!

Ден втори от тестовото шофиране на новата Dacia Duster започна директно с офроуд трасе с дължина около 5 км и изобилие от кални локви и хубави песъчливи завои. Този път удоволствието да бъда зад волана беше изцяло мое и на база опита от предишния ден, в който колата не беше затруднена от подобно трасе, си позволих малко по-динамично каране по хълмистия път. И този път Dacia-та не възропта на по-суровите пътни условия и ни осигури комфорт в купето, както и сигурно поведение – безспорно заслуга на добре настроеното окачване и новите седалки с по-дълга долна част и по-дебела пяна.

Целта този път беше добре известна – внушителна мраморна кариера, върху която беше построен цял изпитателен полигон. Там ни очакваше подобаваща доза светлокафява течна кал, както и няколко дизелови Duster-а 4х4.

Имайки почти нулев опит при шофиране в такива условия, бях нетърпелив и любопитен за възможностите, които ще демонстрира най-достъпният представител на C-SUV сегмента, чийто предшественик е продаден над 1 милион пъти.

Обходът на полигона започна с изкачване на 22-градусов наклон. За хората, които не могат да си го представят – при такова изкачване от автомобила се вижда само небето! Тъй като не очаквах толкова стръмно изкачване, късно подадох нужното количество газ и колата закономерно изгасна в горната му част. Готвех се да дам най-доброто от себе си при работата с педалите и ръчната спирачка, за да се опитам да потегля от тази екстремна позиция. Да ползвам ръчна спирачка изобщо не ми се наложи, защото колата сама усеща потеглянето по наклон и задържа спирачките, а двойното задвижване с виско муфа бързо успя да преодолее липсата на сцепление на предните колела и да изтласка Duster-а на върха.

Последва небезизвестният „кантар“ и стръмно гмуркане в дълбока яма с вода, а след това и няколко по-майсторски изпълнения като преминаване на остри триъгълни бразди, „висене“ на 2 гуми и движение по страничен наклон от 28 градуса. Последното дава доста екстремно усещане с очакване, че всеки момент колата ще полегне на една страна. Спускането по същия стръмен наклон убедително демонстрира възможностите на новата система за подпомагане на спускането, без на водача да се налага да борави със спирачката.

Хората, които са по-опитни в офроуда, ще могат истински да се забавляват с четирите камери, които позволяват прецизно придвижване по пресечен терен, както и с индикацията на наклоните на навигационния екран в офроуд режим.

След като пиша тези редове, е ясно, че офроуд преживяването е завършило успешно. За мен беше истинска изненада, че автомобил с такава цена е способен да премине през тези кални мъчения и то без особени затруднения.

Опитах се бъда максимално обективен в това представяне на модела и ако то звучи на някого твърде позитивно, нека има предвид, че оценките са дадени на база комплексното предложение от качества, екстри и цена на новата Dacia Duster. Един персонален тест драйв лесно ще потвърди впечатленията ми, така че в заключение мога да препоръчам новата Dacia Duster на всички, които харесват SUV моделите, търсят индивидуалност, здравина и са изкушени да кривнат от пътя, независимо от сезона. На тях новото поколение Duster ще предложи съвременна техника и зрялост, каквато цената не предполага.