Какво всъщност прави шофирането вълнуващо? Дали това е мощното ускорение, звукът на двигателя и усещането за скорост, или по-скоро увереността, прецизният контрол и връзката между водача и автомобила?

Тези въпроси са в центъра на съвместно изследване на екипа на SDG Impact Lab към Оксфордския университет и шведския производител на електромобили Polestar. Целта е да се установи дали удоволствието от шофирането може да бъде описано и измерено чрез научни методи, включително чрез физиологичните реакции на човешкото тяло.

Изследването поставя под съмнение традиционното схващане, че спортният характер на автомобила се определя преди всичко от неговата максимална мощност, ускорение и скорост. При електромобилите липсват някои от характерните усещания при двигателите с вътрешно горене — силният звук, вибрациите и превключването на предавките. Въпреки това те могат да предложат изключително динамично и ангажиращо шофиране.

В практическата част на изследването 12 опитни водачи на автомобили Polestar изпробват две версии на електрическия модел Polestar 4 на пистата Gotland Ring в Швеция. Първата е със задно задвижване и мощност от 268 к.с., а втората разполага с два електромотора, обща мощност от 536 к.с. и пакет Performance. Преди изпитанията на пистата изследователите провеждат анкета сред 60 собственици на автомобили Polestar от 15 държави. Отговорите показват, че управляемостта и усещането за връзка с пътя са сред най-важните фактори за удоволствието от шофирането, изпреварвайки дори чистата мощност и ускорението.

По време на тестовете участниците управляват и двете версии както спокойно, така и при по-динамично каране, следвайки водещ автомобил, който определя темпото. Използването на два варианта на един и същ модел позволява на екипа да ограничи влиянието на разликите в интериора и органите за управление. Освен техническите параметри на автомобилите изследователите проследяват сърдечния ритъм, движенията на очите и други физиологични реакции на водачите. Данните се допълват с въпросници и интервюта, за да се установи как реалното поведение на автомобила се отразява върху човека зад волана.

Резултатите от тестовете показват съществени разлики между двете версии на Polestar 4 при динамично шофиране. При шестимата участници с пълни данни за поведението на автомобила версията Dual motor отчита с 32% по-високо пиково ускорение при съпоставими бързи обиколки. В същото време необходимото усилие върху волана е с 15% по-ниско. Силните ускорения се регистрират почти девет пъти по-често, а страничните сили в завоите също са по-високи.

Любопитното е, че средната скорост на двете версии остава почти еднаква. Допълнителната мощност на по-силния автомобил се използва основно за по-интензивно ускоряване при излизане от завоите, а не непременно за поддържане на по-висока скорост през цялата обиколка. Това наблюдение подсказва, че характеристиките на един спортен електромобил не могат да бъдат оценени пълноценно само чрез крайната скорост или времето за изминаване на дадено разстояние.

Субективните оценки на участниците също дават предимство на по-мощния автомобил. По скалата за оценка на динамичните характеристики версията Dual motor с пакет Performance получава 89,2 от 100 точки. Версията със задно задвижване достига 67,7 точки. При цялостното изживяване зад волана резултатите са съответно 93,0 и 77,9 точки. Повечето участници оценяват по-високо по-мощната версия и в двете категории.

Интервютата обаче разкриват и друга страна на преживяването. За някои водачи по-слабата версия предлага различен вид ангажираност, тъй като изисква повече активно участие и по-внимателна работа с автомобила. Един от участниците описва усещането така: автомобилът те кара да се чувстваш по-добър шофьор, отколкото си в действителност. Това е показателно за важната роля на предвидимото поведение на автомобила и доверието, което той изгражда у водача.

Очите и сърдечният ритъм разкриват реакциите на водача

Изследването проследява не само впечатленията на участниците, но и реакциите на телата им. При по-интензивно шофиране водачите мигат по-рядко, зениците им се разширяват, а погледът им остава фиксиран за по-дълги периоди. Тези реакции са съвместими с повишена концентрация и по-интензивна обработка на информацията.

Сърдечният ритъм и реакциите на кожата също се засилват при по-динамично управление. Изследователите обаче не установяват надеждна разлика между двете версии на автомобила по тези показатели.

Най-силната връзка между поведението на автомобила и физиологичните реакции се наблюдава при резки промени в ускорението и спирането, а не просто при достигането на висока скорост. Сред характерните ситуации са ускоряването при излизане от завой, интензивното спиране и преминаването през участъци с промяна във височината на пистата.

Има обаче важно ограничение: учените все още не могат да разграничат напълно вълнението от физическото усилие. По-високият пулс например може да се дължи както на емоцията, така и на напрежението при завиване и необходимостта тялото да противодейства на страничните сили. Следователно физиологичните показатели не могат сами по себе си да бъдат приемани като пряко измерване на удоволствието от шофирането.

Какво означава това за бъдещето на електромобилите?

Резултатите могат да помогнат на автомобилните инженери да усъвършенстват настройките на окачването, кормилното управление, системите за контрол на сцеплението и реакциите на задвижването.

Вместо да се преследват единствено по-висока мощност и по-добро ускорение, производителите биха могли да обръщат повече внимание на това колко естествено и предвидимо се държи автомобилът в различни ситуации. Това е особено важно при електромобилите, които могат да разполагат със значителен въртящ момент още от самото начало на ускорението. Самата мощност не гарантира нито удоволствие, нито усещане за сигурност — от значение е начинът, по който тя се предава към колелата и как автомобилът реагира на действията на водача.

Изследването е пилотно и резултатите трябва да се разглеждат с оглед на ограничения брой участници и непълните данни за част от тях. Необходими са допълнителни проучвания, преди да може да се изгради универсален научен модел за измерване на удоволствието от шофирането.

Въпреки това работата на Оксфордския университет и Polestar очертава интересна посока за развитие на автомобилната индустрия: в ерата на електрификацията спортният характер може да се определя не само от това колко бързо се движи един автомобил, но и от това колко добре водачът усеща, разбира и контролира поведението му.

Снимка: Unsplash/Polestar

Виж още: Играта на експлойт и пач продължава: Sony опитва да запуши зейналата пробойна в защитата на PS5