Аспартамът - сладката технология, от която горчи

Фабричните храни никога не са били нещо престижно. Но от години насам стават направо непригодни за консумация. За да го отчетем, дори не е задължително да сме добре информирани потребители, а е достатъчно да имаме запазен нюх и здрави вкусови рецептори. Ако сме информирани обаче, ще знаем и от какво е редно да се пазим, как да го разпознаваме и как да установяваме симптомите на вредните въздействия, които оказват върху нас отровните храни.

Чудо(вище)то аспартам

Сред най-опасните съставки в днешните фабрични храни и напитки е изкуственият подсладител, известен предимно като аспартам. Той има още над дузина алтернативни названия, като може би най-популярното у нас още от 1990-е години е NutraSweet, но също така се крие и зад наложили се търговски марки като Equal, Equal-Measure и Spoonful.

Историята на аспартама е интересна и показателна сама по себе си. Откриването на първообраза му става случайно през 1965 г., когато химикът Джеймс Шлатър прави изпитания на нов противоязвен медикамент – резултатът е съединение, което се оказва близо 200 пъти по-сладко от трапезната захар. За производството му се използват главно три химикала – аспартова киселина (40%), фенилаланин (50%) и метанол (10%), което е една от причините в някои енциклопедии и медицински учебници аспартамът да бъде определян с думите „химическа отрова” (chemical poison).

Наскоро изданието „Индипендънт” направи журналистическо разследване, при което се оказа, че компанията „Монсанто” – комерсиален производител на аспартама за нуждите на хранително-вкусовата промишленост – използва генетично модифицирана бактерия в технологичния процес. Изкуственият подсладител се получава при съчетаването на фенилаланин с друга аминокиселина. Самият фенилаланин обичайно се произвежда от бактерии, които вече претърпяват генетични изменения, за да са по-продуктивни за компанията.

Д-р Ерик Милстоун от Университета в Съсекс е един от най-изявените специалисти, които смятат, че своеволията на „Монсанто” допълнително увеличават рисковете от консумацията на храни и напитки, тъй като дори обикновеният аспартам е достатъчно вреден. А става дума за своеволия, тъй като използването на генно-модифицирани организми в този случай не е било одобрено от регулаторните органи и се е пазело в...

Дълбока корпоративна тайна

Когато даден търговец ни убеждава, че неговият продукт заслужава вниманието ни, е очаквано да изтъква позитивите и да подценява или напълно да пренебрегва негативите. Случаят със стоките, съдържащи аспартам, не прави изключение. Когато четем или слушаме за „диетичното”, което не съдържа захар, а неин заместител, просто трябва да се запитаме:  

„Добре, но красотата и тънката талия искат жертви. Какви са те?”

Според последните доклади от здравните служби на САЩ, съставени върху темата за хранителните добавки, аспартамът е причината за 75 процента от нежеланите странични въздействия. Много от тях са сериозни и включват дори трайна инвалидизация и смърт.

Аспартамът се свързва например с ослепяването. Метанолът (метиловият алкохол) неизбежно уврежда зрението. Един от най-изявените световни токсиколози – доктор Морган Рейфорд – опис­ва резултатите от актуалното си проучване върху метанола:

„Този продукт (NutraSweet) предизвиква редица силно токсични реакции в човешката зрителна система и отчитаме силно притеснителни поражения върху оптичния нерв – слепота, частична или пълна атрофия на нерва. След като веднъж са станали тези увреждания, те са необратими.”

Друг изтъкнат токсиколог – доктор Ръсел Блавлок – уточнява:

„Метанолът е изключително силен невротоксин. Той може да доведе до слепота. Може да предизвика клетъчни увреждания в мозъка и продължението му в гръбнака.”

Докладът на щатските здравни служби изрежда над 90 симптома и появата на болести, свързани с консумацията на аспартам: множествена склероза, амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), хормонални проблеми, безсъние, затлъстяване, влошаване на слуха, деменция, епилепсия, болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест, хипогликемия, невроендокринни смущения, депресия, болки в ставите, тахикардия, пристъпи на безпокойство, загуба на усещане за вкус, мускулни спазми, проблеми в общуването (предимно слята реч) и др.

Към днешна дата близо 10,000 храни и напитки съдържат аспартам. Освен в „диетичните” безалкохолни, дъвките без захар и сладкишите изкуственият подсладител се използва в някои сладоледи, кисели млека, корнфлейкс, чайове и разтворими „плодови” сокове.

Новите открития на науката

Независимо как гледате на дан­ните дотук и как ще повлияят на хранителните ви навици, може би е най-разумно решението ви да се свежда само до избора на храна. В противен случай рискувате да бъдете определени за психично болни, което за жалост не е шега. Актуалните наръчници за психолози в края на миналата година официално бяха обогатени с ново заболяване – то се нарича орторексия невроза и се характеризира с „патологична мания да се яде само здравословна храна”, което при отделни индивиди достигало до „степен на култ”. За тази „болест” се предлагат не само доволно много 1) фармацевтични „лекарства” и 2) нездравословни храни, но тези две индустрии пазят интересите си и с още такива фабрикувани научни открития.

Друго ново официално признато психично заболяване например е oppositional defiant disorder (ODD; болест на опозиционната непокорност). Неговите симптоми включвали често наблюдавано поведение на непокорност, склонност към негативизъм, към неподчинение и враждебно отношение спрямо представители на властите – властите, които например одобряват всички опасни и рискови стоки (били те храни или лекарства), стига това да е в интерес на икономиката. Сред другите симптоми на ODD са изброени такива като губене на самообладание, раздразнителност и докачливост – тоест всичко, което ви различава от доволен идиот, който яде всичко, което му предложат, без да мисли.

Вместо да дразним и да докачаме някои психиатри, психолози и властници с техния „патологичен култ към икономиката за сметка на човешкото здраве”, по-целесъобразно е да приключим абзаците за аспартама с бележката, че този подсладител води до пристрастяване и мъчителна абстиненция при много хора. Това отдавна е доказано, опасно и определено е много по-сериозен психически проблем, отколкото нечия мания да се храни здравословно.

Малките тайни на глутамата

Моносодиевият глутамат (MSG) e с почти гарантирано присъствие в редица готови храни и полуфабрикати, каквито са сухите супи и подправките, чипсовете и сосовете. Използва се за подобряване на вкусовите качества, като е универсален – пасва на говеждо и птиче месо, но също и на морските деликатеси. Глутаматът е главният стимулиращ невромедиатор при всички сложни живи организми, включително и човека. Особено важна е ролята му при бозайниците, тъй като е ключова за (раз)познавателните способности, паметта и умението за учене.

Моносодиев глутамат на кристали.

За да върши точно работата си, включваща и предпазване на нервните клетки и връзките помежду им от претоварване, глутаматът в организма трябва да е в точно определени количества и преимуществено във вътрешността на клетките. Дори когато е в допустимите норми, той си остава токсин, но тогава тази токсичност действително се свежда само до стимулация на невроните. Всяко нарушаване на баланса води до статистически предсказуеми, но и до редица индивидуални, непредвидими последствия. Най-лесно прогнозируемата беда от глутамата, вкарван в организма чрез храни, е, че идва в излишък и стимулира нервните клетки до краен предел – а понякога и до тяхната смърт. Симптомите са сходни или идентични с тези, вече описани като присъщи на аспартама. Тук може да се добави, че у много хора хроничните болести и въздействията на MSG се появяват чак когато 75 и повече процента от нервните клетки в дадена област на мозъка са безвъзвратно изгубени.

Федерацията за експериментална биология (FASEB) предупреждава, че рисковете от MSG за бебетата, малките деца, бременните жени и застаряващите са особено високи. Както изглежда, по-различно е мнението на психолозите и психиатрите, обслужващи икономиката – те отново са създали нужния термин, за да не се говори директно за опасности от глутамата. Въпросният термин е Синдром на китайския ресторант (Chinese restaurant syndrome) и се свързва с рязко спадане на кръвното налягане и дори припадъци след поглъщането на „храна с много подправки”.

Срок на годност и дикетопиперазин

В дискусионни форуми и частни разговори потребителите, които се пробуждат за опасностите от „заместителите”, „подобрителите” и „подправките”, често коментират, че аспартамът дори не прави продуктите по-сладки, отколкото са тези със захар. И понякога наистина се оказва точно така, за което си има и конкретната причина. А тя е, че колкото и да напредват технологиите и научните открития, те не могат да отменят законите в химията и физиката.

Молекулата на аспартама е нетрайна и в „идеални условия” (каквото и да се разбира под това) се разпада напълно за по-малко от година. Такива съвършени условия, разбира се, не можем да намерим в нито един завод, склад, магазин, заведение или частен дом, което значително намалява срока на годност за продуктите с този подсладител. Конкретно при газираните напитки за доста кратък срок аспартамът се разпада и преобразува в нещо друго – т.нар. дикетопиперазин (DKP), който има силно канцерогенно действие, като туморите най-често се появяват в мозъка. Ако в питието има и други киселини, например такива за аромат, реалният срок на годност в естествена (а не лабораторна) среда става броени дни! Това е причината вредният аспартам постепенно да губи от единствения си позитив – сладостта. Когато той се превърне в дикетопиперазин, вече си имаме работа с класическа безвкусна и бавнодействаща отрова.

Ще ви спестя клишираните призиви и обобщенията за финал. Вместо това, понеже всеки трябва да си решава какво и кога да яде, просто ще ви предложа текста от едно „късметче”, което получих тъкмо навреме с купешкото си кафе и две пакетчета кафява захар. Допълненията в скоби са мои:

„Многото цветове (на лъскавите опаковки) заслепяват зрението.

Многото тонове (на остроумните телевизионни реклами) заглушават слуха.

Многото подправки развалят вкуса.”

* * *

Допълнителна информация на следващата страница...

Оцветителите и не по-малко пъстрите емоции

Цветните снаксове и бисквитките в магазините са обагрени с изкуствени оцветяващи химикали, които се добиват от каменовъглена смола (катран). Те са синтезирани при химически реакции в лаборатории, след което са доставени на производителите на храни, за да бъдат ползвани в съставките на комерсиални стоки. Почти всички „плодови” продукти всъщност съдържат зелени или червени химикали, причиняващи или стимулиращи ADHD (хиперактивност и импулсивност). Оцветителите променят функцията на човешкия мозък. Когато са комбинирани с други продукти като рафинирана захар и житни съставки, също масово използвани за направата на лакомства, могат да предизвикат хиперактивност и/или честа смяна на настроенията – важи за децата и за възрастните.

Кризата с фабричната храна за животни

Положението с фабричните храни за домашни любимци също не е цветущо. Масовото осъзнаване на собствениците започна през 2007 г., когато милиони контейнери с над 150 марки храни за кучета и котки бяха изтеглени от световния пазар заради опасни или дори смъртоносни съставки. Съдебните дела, които опечалените стопани водят срещу производителите, продължават до ден-днешен. Уилям Толесон – клетъчен биолог към службите за контрол на храните и лекарствата в САЩ – коментира кризата: „Животните, които са консумирали негодната суха храна, са имали бъбречни кризи, загуба на апетит, честа уринация, повишена жажда. По-тежките случаи се били с фатален край. При аутопсиите на натровените домашни любимци бяха отчетени повишени нива на азотни съе­динения и фосфати в кръвта, а бъбреците им бяха запушени от необичайни зелено-кафяви камъни.”

Коя е най-злата корпорация

Биотехнологичната корпорация „Монсанто” вече няколго години печели отличие за най-голям световен злодей. Анкетата се провежда на популярния онлайн портал NaturalNews, където производителят на аспартам и почти всички генно-модифицирани семена беше номиниран редом с други гиганти, специализирали се във високите технологии, фармацевтиката, добиването на петрол, хранителната промишленост и още редица области. Донякъде изненадваща е преднината, с която „Монсанто” оглавява черния списък – цели 50 процента от всички гласове на потребителите. Дори шумно тиражираните скандали около „Бритиш петролиум” заради петролния разлив в Мексиканския залив не са подразнили хората толкова, колкото желанието на биотехнологичния монополист да патентова даже месото на животните (а може би някой ден и човешкото), които се хранят с вече патентованите генетично изменени семена.