Кой масово събира генетичен материал? — Как и защо?

Новият брой на сп. HiComm скоро ще е в търговската мрежа, но нямаме търпение да започнем да говорим за главната ни тема (о, толкова много искаме да видите корицата, но скоро) – Geneрирана армия, или т.нар. от нас – Неродени убийци. Въпреки че звучи стряскащо, ще ви разкажем редица интересни факти, които са свързани с войната и участващите в нея – реформата във войската, какво е биохакингът и какъв е пътят към универсалните войници, роботизираните войни и изкуствен интелект и какво всъщност се крие зад стряскащото „зомби армия“. А за да се стигне до тук днес, войната е извървяла дълъг път, който ще можете да проследите на специалния ни таймлайн. Това, разбира се, не е всичко, но за останалите материали ще научите съвсем скоро...

Тази статия беше предвидена за печатното издание — като допълнение към текста ми за биохакинга и плановете за създаване на лабораторни войници „по каталог“. Все пак може би на всички ни е интересно откъде биха могли да дойдат гените за тези тайни или (полу)разсекретени проекти. Докато проучвах темата обаче, откритията ми се видяха толкова скандални и на моменти почти невероятни, че с колегите решихме да я разработим тук, на сайта – не заради друго, а за да осигурим препратки към източниците. Който желае – нека свободно проучва сам и да проверява изнесените факти от тази страница, а също от втората и третата.

Текст: Иван Георгиев

Семейно планиране или планирано абортиране

Трябва да сте живели в друга галактика, за да не сте чували за организацията „Семейно планиране“ (Planned Parenthood), която има филиали къде ли не. Но и да идвате от друга планета, едва ли името продължава да не ви говори нищо, след като имаме предвид, че е замесено в текущ хиперскандал с международни мащаби, който едва ли ще секне в обозримо бъдеще. Защо ли? Ами защото, от една страна, става дума за покъртителни истории, чудовищни лъжи и корупция, всевъзможни практики с откровено отблъскващ или дискусионен морал... От друга страна, всичко това е щедро заплащано и с пари на данъкоплатци (половин милиард USD на година) по линия на държавни грантове. В тази сметка не влиза още по-голямата „финансова подкрепа“ на редица корпорации от най-различни отрасли на индустрията.

Какво толкова е станало?

Активисти разпространиха клипове, заснети със скрита камера, от които недвусмислено се разбра, че „Семейно планиране“ от дълги години се занимава с: расистки мотивирани аборти; сексистки аборти според пола на плода; лъжливи реклами и търговия с органи от абортирани ембриони; укриване на сексуално насилие над малолетни; закрила на трафиканти на плът в ущърб на жертвите, търсещи помощ от организацията; укриване на случаи на блудства с деца или неадекватна помощ в други такива случаи; аморални консултации на подрастващи, включващи препоръки за подсилване на усещането при мастурбация чрез самоналожена асфикция (задушаване). Някои от изброените са свързани с предишни скандали около организацията. Дори иначе (меко казано) хладнокръвната Хилъри Клинтън беше принудена да определи разкритията от тези клипове като „обезпокоителни“.

Продажбата на фетуси – на кого и защо?

Въпреки че „Семейно планиране“ (PP) не отрекоха автентичността на изобличаващите клипове, определено се опитаха да замажат онова, което най-много скандализира световната общественост — търговията с абортираните зародиши, която автоматично загатва, че шефовете и служителите на PP имат лична изгода от препоръчването на аборти, както и че се чувстват собственици на умъртвените бебета. За сведение, според собствения им актуален доклад, само през последната година организацията е осигурила 327,653 прекратени бременности.

Повечето фетуси заминават за оползотворяване от различни клонове на индустирята. От едни се изготвят съставки за ваксините на фармацевтичните картели, от други — стоки на хранително-вкусовата промишленост, като тук не говорим за някакви треторазредни играчи, а за популярни производители, като например Pepsi. От клетки на човешки зародиши се произвеждат някои ароматизатори за газираните напитки на корпорацията, която след развилнелия се скандал се принуди да обещае, че преустановява тази гнусна практика. Нейният конкурент Coca-Cola и други водещи сили от големия бизнес се ангажираха публично, че ще прекратят щедрото финансиране на „филантропите“ от PP.

Остава мътен въпросът с фетусите за черния пазар

Има си цял черен пазар за органи и генетичен материал от абортирани човешки бебета. Кои са играчите? За някои се знае, за други само се подозира, а общото е, че тази мафия се поддържа от политически среди на различни страни. Масмедиите, които ползваме като източници, избягват да упоменават конкретни имена от „елита“, но за това, че този мръсен бизнес няма как да процъфтява без покровителство, никой не се съмнява. А в някои държави израженията са разтърсващо отвратителни...

Например южнокорейската SBS TV излъчи документален филм, в който китайски фармацевтични компании бяха уличени в продажбата на „енергийни хапчета“, съдържащи останки от абортирани и мъртво родени (или умъртвени) бебета. Изданието IB Times резюмира разкритието:

„Корейският екип се е сдобил с капсули, за които се е твърдяло, че съдържат материал от мъртви бебета. Направените ДНК тестове показват, че 99.7 процента от хапчетата са от човешки съставки. При тестовете са намерени остатъци от коса и нокти, а в някои случаи е било възможно даже да се установи полът на бебето. Репортаж и документален филм без цензура бяха излъчени [за пръв път] на 6 август 2011 г. по южнокорейската телевизия SBS TV. По-късно от SBS хвърлиха светлина и върху бизнес мрежа между Китай и Южна Корея, която от много време насам посреща нуждите от „бебешки капсули“ за [черните] пазари в Южна Корея. Разбра се още, че друг често срещан бизнес в болниците на Китай е, заедно с бебета за хапчета, да се осигурява и сушена плацента, обработена с микровълни.“

 

Ако вече е обществено достояние фактът, че с човешки останки и човешки генетичен материал се търгува както с всяка друга стока, като за тези неща си има легален пазар (по-скоро не съвсем регламентиран, но определено не и незаконен) и откровено черен пазар, едва ли е абсурдно да допуснем, че генните инженери, работещи за военно-индустриалния комплекс, също получават необходимото разнообразие от гени по много пътища, един от които са „отпадъчните продукти“ от бизнеса с аборти. И ако се замислим — няма да е чудно, ако войниците на бъдещето да имат гените на неродените деца от миналото и настоящето.

На следващата страница ще разгледаме друг способ за полу/не/законно набавяне на ДНК от източници на генетичен материал.

Нерегламентираното събиране на кръвни проби от всяко новородено беше осъдено от магистратите на САЩ и Канада.

Живо родените също никой не ги пита

<<< Взимането на кръв от новородени бебета обикновено се извършва в областта на крачето.

През 2009 г. в Тексас, САЩ, със съдебно решение беше наредено унищожаването на 5.3 милиона кръвни проби, взети от бебета без разрешението на родителите им. Това са бройките, за които се знае със сигурност, но се предполага, че кражбата на кръв и генетичен материал от всяко новородено е доста по-стара „традиция“, като причините за това са обект на най-различни интерпретации.

Официалната залъгалка е, че пробите щели да послужат за ранна превенция на генетични заболявания. Сред тях поименно се споменават някои дефекти по рождение и левкемия. На тази база съдът е разпоредил, че щатът може да запази събраната кръв от някои бебета, ако получи писмено разрешение от родителите им. При едно наскорошно легализиране на практиката, която, впрочем, продължава до ден днешен, на властите беше позволено да пазят генетичния материал, в случай че родителите или настойниците на новородените не декларират предварително в писмена форма, че не са съгласни с взимането на кръвни/генетични проби от децата им.

Обясненията за интереса на властите към такава кръв, ако можем да си позволим лично мнение, не издържат на критика, заради което стават обясними и зараждащите се най-разнородни конспиративни теории. От една страна, липсва важното уточнение — кой (ще) плаща проучванията, които съвсем не са евтини, а все пак говорим за генетичен материал на няколко милиона индивида. Може би най-съществената улика, че в цялата история има нещо гнило, е това, че всъщност нито един родител не е бил осведомен за резултатите от изследванията, ако изобщо са правени такива изследвания на бебетата им. За периода 2002-2009 г., ако се търсеше левкемия или друг генетичен дефект, все някое от децата щеше да бъде намерено и „превантивно лекувано“. Нали?

Но кражбите на бебешка кръв не са само в САЩ

Една година по-късно, през 2010-а, аналогичен скандал разтресе и Канада. Асоциацията за защита на гражданските свободи в Британска Колумбия изнесе данни за това, как най-малко 800 хиляди бебета, родени в канадската провинция, са станали жертва на посегателство срещу личноста им още в деня на тяхното раждане. Дейвид Иби, председател на асоциацията, казва за CBC News (най-голямата тамошна медия):

„Създадена е база данни с ДНК проби на всяко едно новородено дете.“

Асоциацията заяви, че кръвните ДНК проби, взимани от над десетилетие, официално са използвани от болниците за провеждане на тестове за около 50 генетични заболявания. Но веднъж взети, пробите реално били засекретени за неопределен период в специална база данни, като някои от тях са използвани впоследствие за „други медицински разработки и изследвания“, за които не се оповестяват подробности.

В изявление на Програмата за преглед на новородени в Британска Колумбия се казва, че пробите (наричани още blood spot cards) са съхранявани в хранилище на частна фирма.

Официалната причина кой и защо се нужда е от кръвните проби и генетичния материал на бебета не издържа на критични въпроси, а липсата на задоволяващи отговори поражда догадки и спекулации.

Асоциацията за защита на гражданските свободи определи тези действия като „потъпкване на личната неприкосновеност, тъй като нито един от родителите на децата не е бил информиран за вземането на пробите, както и за начина на евентуалното им по-нататъшно използване“.

Семействата на профилираните деца били обезпокоени от „факта, че информацията е съхранявана по такъв потаен начин, както и от това, че данните са достъпни за органите на реда и за властите. Хората са притеснени и че ДНК профилите всъщност са тествани и изследвани от учени на организации извън Универститета на Британска Колумбия, като в нито един от случаите не е имало съгласието на родителите“.

От университета заявиха, че до този момент нито един орган, правителствен департамент или представител на органите на реда не е изисквал достъп до данните, но все пак при поискване те могат да бъдат предадени по всяко време, без да е нужно съгласието на родителите или на самите деца.

А нерегламентираното събиране на генетичен материал в Европа и Азия е още по-„екзотично“ — в кавички, поради неспособността ни да намерим еднозначно определение за практиката, описана на последната страница.

В третата част на тази статия стигаме до следите на „банките“ за яйцеклетки и сперма, в които също се събира и съхранява генетична информация от милиони хора по света.

Когато „ДНК профилът“ вече е зрял и идва сам

В предишните два случая разгледахме практиките да се краде (или ако предпочитате — нерегламентирано да се отнема) генетичен материал от абортирани и живородени бебета. Тези практики, разбира се, са непълноценни, независимо за какво е нужен този материал на властниците и разните частни предприемачи. Защото зародишите и пеленачетата са човешки същества, но не са завършени личности. Съответно, взимате тяхното ДНК, но не знаете с „що за стока“ всъщност разполагате.

За физически зрял човек можем да посочим такъв, който е навършил 18 години, а в някои страни даже изчакват 21-вия рожден ден на младежа. Едва тогава, щом той или тя застане пред вас, добивате представа за резултатът от генетичните му заложби, за интелекта и морала му. Особено ползотворна за всякакви изследвания е една специфична група — тази на наборниците в страните с военна повинност, тъй като младите мъже са физически зрели, но са с не съвсем ясен (или поне не безспорен) юридически статут дори за експертите по право. От една страна, те са лишени от някои граждански права, докато станат военнослужещи на действителна служба, но от друга страна, все още не се ползват с правата и с привилегиите на войници. Казано накратко, неяснотите и интерпретациите на правните положения създават условия за злоупотреби и експлоатация на тази беззащитна група.

Предистория на едно мащабно разкритие

<<< Служители на военно окръжие освидетелстват наборници на възраст между 16 и 21 години в рамките на специално организирана военно-медицинска комисия.

В края на 1990-е бяха оповестени представителни резултати от широкомащабно изследване, сравняващо шведските и датските мъже — конкретно оплодителната им способност и предразположеността им към заболяване от рак на тестисите и други заболявания на репродуктивната система. В доклада, както и аналогичните му от последвалите години, се уточняваше, че в изследването е използван генетичен материал от наборници, които „доброволно“ са се съгласили на тези допълнителни изследвания по време на задължителното им пълно освидетелстване от военно-медицинските донаборни комисии.

И така, в тези скандинавски страни настана смут. Журналисти, юристи и някои политици заразпитваха: Откога държавата прави такива проучвания? И що за доброволци могат да бъдат младежи, които не знаят правата си и се явяват изплашени на задължителните прегледи, организирани от военните окръжия? Практиката да се събира сперма от наборници впоследствие беше скоротечно легализирана и подробно регламентирана. Оттогава в докладите на учените неизменно присъства и текстът, че the local ethics committee approved the study („местната етична комисия е одобрила това изследване“).

Въпросните етични комисии се грижат: наборниците, даващи генетичен материал, наистина да са доброволци; младежите да се въздържат от еякулация поне 4 дни преди отделянето на семенната течност; генетичния материал да се събира в пълно уединение на младежа и изключително само в болнично заведение; доброволците да получават парично възнаграждение в размер на 500 шведски крони, срещу които се ангажират да участват и в други регламентирани изследвания, сред които разширени антропометрични снемания (извън обичайните за ръст, тегло и гръдна обиколка) и измервания на половите им органи (на члена в невъзбудено състояние и на тестисите, като обучени медици използват стандартен дървен орхидометър).

Легализацията позволи и на други страни „да повлекат крак“

От началото на новия милениум други скандинавски държави също признаха, че поне от 1995 година правят аналогични изследвания. По неофициални данни някои от тях обаче са събирали семенна течност от наборници и новобранци чак от далечните 1950-е години. Сред страните, провеждащи такива проучвания, са Латвия, Финладия, Естония и Норвегия. Последните три, заедно с Швеция и Дания, към днешна дата даже обменят резултати и си водят мащабна статистика с натрупваща се база данни от сравнителни анализи.

Практиката не само да се събира и изследва, но и да се съхраняват (уж за по-нататъшни изследвания) пробите от войници продължава до ден днешен, въпреки че в някои страни, като Швеция и Германия, военната повинност беше отменена преди години в полза на изцяло контрактна армия. Доскоро скандалната същност на тези изследвания днес се смята за част от „реда на нещата“ и междрувременно се разбра, че подобни изследвания отдавна не са чужди още за Швейцария , Китай и доста други държави от Европа и Азия, независимо дали войската им е от конскриптен (наборен), или контрактен (доброволен) тип.

2006 година. Швейцарски наборник получава анкета за попълване и декларация, с която би могъл да заяви готовността си да участва в допълнителни антропометрични измервания и желанието си да стане доброволен донор на сперма.

Много семе — малко резултати

И така, най-редовно — ако не всяка година, през две — в десетки страни по света се събира семенна течност от младежи, подлежащи на наборна или професионална военна служба. Официалното обяснение е, че се прави сравнителен анализ с генетичния материал на други народи (обикновено съседните) и се търсели причините за периодично влошаващото се или подобряващо се качество на спермата. Наистина, това е задоволително твърдение, ако го четем един, два, три пъти...

Но при проучването за тази статия, изчетохме един гигабайт с годишни доклади, като непрекъснато попадахме на едни и същи изводи от изследванията. А именно — качеството на семенната течност се влошава/подобрява „поради генетични причини или такива от околната среда“. И с това като че ли се слага край на мисленето и целия смисъл от занятието, поне до следващата генетична реколта и следващите еднообразни изводи от проучванията.

Без да твърдим нищо конкретно, само ще обърнем внимание, че редовно в брошурите на International Federation of Fertility Societies (IFFS, Международната федерация на специлистите по репродуктивна медицина) се споменават интересни имена на спонсори, фондации и техните движещи сили. Ако проучите например имена, като Хауърд Джоунс-младши (Howard W. Jones Jr.) и Джийн Коен (Jean Cohen), ще попаднете на едни учени, които са движещи сили за създаването на „световна банка за сперма“, като успоредно с това се занимават с „моралните усложения от това, да се плаща за сперма и яйцеклетки, и от ограниченията на броя на бебетата, родени от един донор“. Сред основните им грижи са и опасността от намаляващата оплодителна способност на мъжете в световен мащаб и нарастващата необходимост от донорство на генетичен материал за зачеване в лабораторни условия.

С други думи,

реалната причина за масовото събиране на сперма и яйцеклетки

от различни части на света и съответните разнообразни гени едва ли е воденето на някаква безсмислена статистика за „влиянията на околната среда върху плодовитостта“, а по-скоро цели непрекъснато обогатяване на „банките за сперма“ — защото не се знае дали няма да дойде време оцеляваването на човешката раса да зависи изцяло от тях и от генотипното разнообразие в каталога им.

Що се отнася до това, дали този генетичен материал от днешни войници ще се използва за генно инженерство на лабораторни войници на бъдещето — това е въпрос на догадки и теории, които ще оставим на нашите читатели. Ако питате автора на тези редове — да, защо пък не? Нима има кой да ги спре? От тези три страници вече би трябвало да сте се убедили като мен, че някои среди просто правят каквото си искат, докато това е скандално, след което го... легализират.