Раждането на новата човешка раса

Знаете ли какво е „биохакинг“? Да, много странно звучаща дума, за която не знам дали има аналог на български. Това е модернистичен термин, комбинация от думите biology и hacking. Идеята е в една дума да се обедини целта на купища „шантави хора“ по света, които искат да подобрят живите организми (разбирай – себе си!), използвайки новите технологии, електроника, компютри…

Въпреки че термините „хакване и хакинг“ имат по принцип негативно звучене и често се използват в медиите с асоциации за нелегално проникване в чужди компютърни системи, преодоляване на защитите на софтуерни продукти и др., то биохакингът според хората, които го практикуват, и неговите поддръжници по-скоро представлява изследване на възможностите на човешкото тяло и подобряване на способностите му чрез небиологични способи.

Дали това е за добро или зло… не коментирам. Оставям заключенията за вас!

Електронният „брат“

Един от основните „играчи“ в света на биохакинга е професорът от университета Рединг – Кевин Уоруик. Когато преди години той и колегите му поискали да разберат дали е възможно да създадат компютър, който е способен да взаимодейства с биологичните системи на човека, едва ли са подозирали колко успешна ще е работата им.

Още през 1998 година Уоруик имплантира в собствената си ръка чип, който може да изпраща специални сигнали. Те се проследяват от компютъра, който може да „разбира“ къде се намира професорът и да му отваря автоматично вратите, да му пуска осветлението и техниката и ред други ежедневни дейности, като на човек не се налага да прави нищо. Просто трябва да върви от една стая в друга, а компютърът автоматизира тези дейности. Обнадежден от експеримента си, Уоруик имплантира друг чип в тялото си, както и аналогичен в тялото на жена си. След което твърди, че започнал да чувства какво прави тя, нещо като електронна телепатия.

Тези странни решения и заключения на Уоруик го правят едновременно известен, но и с лоша репутация в научните среди. Само че по-късните му експерименти са приемани все по-сериозно. През 2011 година той преминава към тестове на роботи, които могат да приемат информация от хора с имплантиран в мозъка чип.

Днес Уоруик експериментира с мозъци на плъхове, но се надява до няколко години да може да премине към управление на клетки от главния мозък на хора и да моделира мозък, който да е способен да взаимодейства с всякаква техника. Скандалният професор дори твърди, че е създал компютър, който е преминал успешно теста на Тюринг за изкуствен интелект. Което, разбира се, не е потвърдено официално!

ГМО бактерии в ролята на тухли

Биохакингът може да включва промени на живи клетки на генетично ниво. Проектът Juicy Print се занимава с хакинг на бактерии, реагиращи на светлина. По време на жизнените си процеси тези бактерии произвеждат целулоза, но с поредица изменения в генетичния им код това производство може да започне да се контролира. Управлението се осъществява чрез наличието или отсъствието на светлина – когато те са осветени, произвеждат това органично вещество, а когато са на тъмно – не.

Ако още не сте се сетили за какво може да се използва подобен биохакинг, ето подсказка. Нали сте слушали за модерните напоследък 3D принтери? Знаете с какво печатат те, нали? Вещества, подобни на пластмаса. Ами сега си представете, че можете да заместите тези материали с… органични вещества, дори живи клетки. От слоевете бактерии, чувствителни към светлина, можете да създавате всякакви форми. Потенциалните възможности на технологията са огромни, особено в медицината – възстановяване на отделни увредени органи, създаване на нови артерии и кръвоносни съдове. Отглеждането на нови органи и импланти ще бъде много по-успешно, защото те ще са на основа на биологичен материал, който ще се отглежда в самия организъм, и така вероятността за отхвърляне ще бъде много по-малка.

Магнитни усещания

Един от първите примери за обединението на технология с биология е присаждането на магнити в пръстите на хора. Изобщо не е странно, че това в началото се правело незаконно предимно на места, в които се извършвали процедури по пиърсинг и татуировки. Идеята на хората, които си имплантират магнити в пръстите, обаче била да си осигурят постоянно взаимодействие с компютрите и софтуера в тях.

Според хората, които са пристъпили към подобно щуро присаждане на магнити в организма, с течение на времето тялото се адаптира към магнитите и започва да усеща електромагнитните колебания около него. Нещо като вродената на птиците чувствителност към магнитното поле на Земята.

Ехолокация

34-годишният Рич Ли научава преди известно време, че със сигурност ще ослепее. Такава е присъдата на заболяването му. Но докато все още умее да вижда, той желае да се научи да използва в пълна степен възможностите на ориентирането по звуци – ехолокацията.

Добавянето на такава, нехарактерна за хората възможност за ориентация, Ли се опитва да постигне чрез използването на магнити, имплантирани в ушите му. Те са прикачени към тялото му чрез операция, проведена в Лас Вегас, и действат като приемащи звук устройства. Ли носи със себе си акумулатор и усилвател, подаващ звука към специална бобина през реле. Бобината от своя страна предава звука на магнитите, а те вибрират така, че Ли може да се ориентира.

За да започне да използва с по-голяма точност ехолокацията, Ли трябва да придобие усещане и навици за ултразвуково измерване на разстоянията. Така посредством магнитните си импланти той ще може да „вижда“ обектите около себе си, да преценява размера и разстоянието до тях.

Humanity+ и трансхуманизмът

Humanity+ е международна организация с некомерсиална цел, занимаваща се с това да следи как биохакерите се опитват да подобрят човешкия род с помощта на технологиите. Организацията действа на принципа, че използването на технологиите не трябва да противоречи на етиката, и приема разширяването на човешките способности в името на следващите крачки на човешката еволюция. Това включва увеличаване на продължителността на живота на хората, създаване на умни технологични протези и подмяна на органи с електроника, криогенни технологии и регенеративна медицина.

Освен това членовете на тази организация следват философското учение за трансхуманизма. Това е, най-общо казано, идеята, че всички ние, хората, представляваме нещо като ранен прототип – алфа- или бета-версия. С помощта на технологии, импланти и генно инженерство ние ще продължим да се развиваме, докато стигнем нов етап на развитие, ниво, което трансхуманистите наричат „постчовечество“. Редом с физическите изменения, които съпътстват тези процеси, обаче те се интересуват и от етическите и моралните проблеми, които ще възникнат по пътя.

Според Humanity+ тази идея изобщо не е нова, макар и популярността й да е само от последните години насам. Историята на това движение може да се открие назад във вековете, като например още при идеите на древните гърци за използването на амброзия за вечен живот или пък алхимичните опити за създаване на еликсир на младостта.

Постчовечеството

За много биохакери идеята за постчовечеството е много по-близо до крайната цел, отколкото можете да си представите. Трансхуманизмът е само среден етап, а крайната цел е именно новият тип хора. Постчовекът се определя като същество, което по днешните разбирания вече не е човек. Той ще бъде толкова по-различен от нас, колкото ние сме по-различни от маймуните.

Поддръжниците на тези разбирания смятат, че бъдещите хора ще имат пълен контрол над емоциите и психическото си състояние, както и, разбира се – здрав и много дълъг живот. Тези способности ще станат възможни в резултат на пълна промяна на хората, включваща генно инженерство, използване на нанотехнологии, невронни мрежи, имплантирани компютри. Този процес коренно ще промени нашата представа за личността.

Никой обаче не може да си представи как това ще изглежда в реалността. Humanity+ предполага, че хората ще бъдат нещо като синтетичен, изкуствено създаден интелект. Или дори хората напълно ще се избавят от „оковите“ на биологичните си тела и ще живеят вътре в информационни мрежи, подобни на интернет. И всичко това е съвсем естествен еволюционен процес.

Трансхуманистическата партия

Може да ви се струва, че общността на трансхуманистите е някаква сбирщина от луди хора, но поддръжниците на биохакинга са съвсем сериозни в целите си. Те дори са сформирали своя партия в САЩ и имат намерение да издигнат свой кандидат за президент на Щатите.

Позицията на партията има за основна цел да даде на огромни приоритети на науката, технологиите и здравеопазването. Целите им са невероятно високи, още повече като се има предвид, че биохакингът е съвсем младо явление. Въпреки това членовете на партията вече мислят в перспектива. Те се надяват да направят методите за модификации на телата общодостъпни и да поддържат техническия прогрес дотогава, докато смъртта и стареенето не станат анахронизъм. Дори са си поставили конкретен срок, докогато това трябва да се случи – 15-20 години.

Членовете на партията искат да изработят и основополагащи принципи за етичното използване на новите технологии. Золтан Ищван, основателят на Трансхуманистичната партия, казва, че той и последователите му не само ще подкрепят науката – те ще я използват на практика. Обсъжда се дори официалната поддръжка на създаване на устройства за четене на мисли и анабиоза.

Разбира се, членовете на тази партия се отнасят реалистично към предстоящите президентски избори през 2016 година. Знаят, че шансовете им клонят към нула, но все пак са щастливи, че са стартирали. И макар да изглежда странно, те дори не са първите! Първият човек, член на Трансхуманистична партия, е законно избран и влиза в италианския парламент още през 2012 година.

Ноотропи

Биохакингът невинаги значи скалпели и операции. Бързо растящото днешно движение на ноотропите е основано на принципа на създаване на вещества, действащи като свръхдопинг за мозъка. Така че да можете да се съсредоточите максимално и да мислите и работите много по-ефективно. Един от центровете за ноотропни експерименти се намира в Силициевата долина.

На практика няма ясна представа какво всъщност ще се случи при продължителна употреба на допинг директно за мозъка. Но дори и днес някои хора стигат до крайности и приемат до 40 различни таблетки на ден! Най-често използваните вещества са кофеин и L-теанин, които се съдържат в кафето и чая. Те са слаби стимулатори и се използват по целия свят. Но има и ноотропи, които използват риталин и модафинил, много по-мощно действащи вещества.

Може ли за дълго време да приемате такива стимулатори? Никой не знае, но ноотропите като термин и идея съществуват още от 1964 година, когато е синтезирано веществото пирацетам. То е дело на румънския химик и психолог Корнелиу Джиорджеа. Според него с помощта на такива препарати хората могат да повишат ефективността на обучението си, да подобрят обработката на информация и да засилят активността на мозъчните полукълба, като при това не рискуват да привикнат към тях или да се получи токсичен ефект.

Днес ноотропите се сблъскват дори с юридически проблеми. Например препаратът модафинил, който се използва при лечение на нарколепсия (нарушения в съня) е бил тестван и е доказано безопасен. Той се използва от военните пилоти, за да увеличи времето на бодърстване при далечни полети. Но продажбата му без специална рецепта е строго забранена.

Опасностите?

Няма да говорим за това, дали биохакингът е нещо опасно, застрашаващо хората, или вещаещо гибелта на човечеството. Има обаче конкретни примери, че това явление може да бъде използвано за користни цели. Запознат с принципите на това движение американец – офицерът от Военноморските сили на САЩ Сет Вейл, решава да си имплантира чип в ръката, който е предназначен първоначално за мониторинг на… едър рогат добитък! След операцията той може да бъде открит където и да се намира.

Вейл демонстрира, че имплантираният чип, снабден с NFC връзка, може да изпраща сигнал до телефони с операционна система Android, намиращи се в близост. На собствениците на телефоните се предлага автоматично да свалят и отворят файл, а след натискането на линка в него отдалечен компютър получава пълен контрол над телефона. Разбира се, това е най-общо описано, но принципът ви е ясен, нали?

Страшното в случая не е самият начин на хакване на устройствата, ами фактът, че е трудно да бъде открит причинителят. Вейл е военен по времето, когато си имплантира чипа. Той разказва, че ежедневно е преминавал през военните скенери, както и през всякакви системи за контрол по летищата. И никой никога не е успял да открие и разбере, че у него има имплантирано устройство, което може да даде контрол над всеки Android телефон. Интересно, нали?