Откакто Юрий Гагарин полетя за пръв път в космоса през 1961 г., светът е обсебен от загадъчността на нашата безгранична вселена. Технологичният напредък от една мисия допринесе за успеха на всяка следваща, като ни помогна да отидем по-надалеч и по-надълбоко в нашата слънчева система и дори извън нея.

От космическият апарат на Гагарин Восток 1 до соларната сонда „Паркър“, направихме списък с най-добрите космически кораби, които някога са летели.

Восток 1

Мисията, която постави началото на всичко - Восток 1 беше космическият апарат, който отнесе първите хора в космоса. Стартът бе на 12 април 1961 г., а капсулата „Восток 3КА“ издигна съветския космонавт Юрий Гагарин на околоземна орбита. Гагарин прекара 108 минути в полет, преди да се спусне с парашут на земята, кацайки на около 175 мили от стартовата площадка в Байконур. Успешният старт бе излъчен по съветското радио, преди Гагарин дори да се приземи, и събитието даде значително предимство на СССР в т.нар. Космическа надпревара със САЩ.

Аpollo

Нито едни списък няма да бъде пълен без включване на мисията Apollo, и по-специално Apollo 11. Пословично известният полет и също толкова емблематичният лунен модул празнува 50-та си годишнина през 2019 г. и всеки друг апарат в този списък дължи технологичния и културния си напредък на успеха на Аpollo. Кацането бе излъчено на живо по телевизията пред погледа на милиони хора, във време когато телевизията беше сравнително ново изобретение. Аpollo на практика сложи точка на Космическата надпревара, довела до края на Студената война между САЩ и СССР.

Международна космическа станция (МКС)

Един от най-емблематичните и внушителни космически кораби, които някога са напускали атмосферата на Земята, е Международната космическа станция (МКС). В продължение на две десетилетия тя е дом на астронавти от САЩ, Европа, Япония и Русия и действа като орбитална научна лаборатория, където екипажът може да тества различни задачи в областта на микрогравитацията и суровите условия на космоса. Той не само показва какво може да бъде постигнато, когато космическите агенции работят съвместно, но и ни предостави знания, от които се нуждаем, ако някога смятаме да изследваме други планети. МКС ни помогна да видим Земята по начин, по който не сме си представяли. Очаква се той да остане в експлоатация до 2030 г.

SpaceX Dragon

Dragon на SpaceX работи в продължение на почти десетилетие и през 2012 г. написа история като се превърна в първия търговски кораб, който се скачи с Международната космическа станция. SpaceX има сделка c търговските служби на NASA за превоз на товари до и от МКС. Dragon бе създаден с идеята един ден да превозва астронавти наред с товари, но последните тестове на Crew Dragon се провалиха поради „аномалии“, така че е необходимо провеждането на допълнително тестване.

Mars Expres

Около 30 години след като Viking на NASA кацна на Червената планета през 1971 г., Европейската космическа агенция стартира собствена мисия на Марс. През декември 2003 г. автоматичната междупланетна станция Марс Експрес успешно навлезе в орбита около планетата и започна научните си изследвания в началото на 2004 г. За съжаление, малко след приближаването си към Марс тя изгуби контакт с кораба си, Beagle-2 (кръстен на кораба, в който Чарлз Дарвин отплава, за да изследва Земята през 1831 г.). Марс Експрес е снабден със седем инструмента, предназначени да изследват атмосферата и климата на планетата, както и минералогията и геологията на повърхността. През декември 2018  г. гигантския 40-метров радар MARSIS, монтиран на борда на Марс Експрес откри, че под повърхността на Червената планета има езеро от течна вода.

Виж още: Смъртта не е краят и тези запазени човешки функции го доказват

Телескоп Hubble

Подобно на МКС, космическият телескоп Hubble на NASA е емблематичен космически кораб, който от десетилетия разпалва въображението на любителите на космоса. Той се превърна в първата астрономическа обсерватория в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на Challenger той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от совалката Discovery. Hubble завършва 15 орбити на ден, 547 км над земната повърхност. Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15  GB. В своите 29 години служба е помогнал за отключване на тайните на астероидите, заснемане на най-фантастичните образи на мъглявини, запечатал е синия оттенък на Уран и е подпомогнал хиляди астрономи в техните научни изследвания. Можете да погледнете „през очите“ на Hubble на сайта Space Telescope Live.

Слънчевата сонда Parker

Макар да имаше някои невероятни дебюти в човешкото изследване на Вселената, нещото, което може да разтопи и най-циничните астрономи, е слънчевата сонда Parker. Космическият апарат беше изстрелян от NASA през август 2018 г., за да изследва слънчевата корона - външната атмосфера. Този район е по-горещ от фотосферата – „повърхността“ на звездата. Механизмите, на които се дължи това презатопляне, не са добре изучени.

В продължение на 12 дни през октомври и ноември миналата година слънчевата сонда Parker  премина през слънчевата корона и направи невероятна снимка с помощта на инструмента WISPR (Wide-field Imager for Solar Probe) на разстояние малко над 27 милиона километра от звездата. През април 2019 г. сондата  оцеля и след второто си доближаване до Слънцето, с което повтори рекорда си от 24 милиона км. от повърхността на звездата ни. Мисията на сондата ще продължи до 2025 г.

Rosetta и Philae

През 2014 г. ЕКА постигна това, което мнозина счетоха за невъзможно. Тя приземи малък космически кораб, наречен Philae, на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко, докато се движи в пространството със скорост до 84 000 км / ч. Апаратът беше транспортиран и освободен от космически кораб на име Rosetta, изстрелян от Френска Гвиана през 2004 г. През август 2014 г. Rosetta навлиза в стабилна орбита около кометата и започва работа в търсене на подходящо място за кацане на Philae. След множество трудности, на 12 ноември Philae успешно каца на кометата и се превръща в първия летателен апарат, който се приземява на повърхността на комета. Cледват дълги месеци на анализи на химичния състав на кометата. Последните няколко часа от службата на Rosetta обаче се оказаха най-важни. Единствено разбивайки се в кометата като същинско камикадзе, тя успя да събере данни, до които нямаше как да достигне при обичайните си прелитания в орбитата на кометата.

Voyager 1 и 2

Въпреки името си, Voyager 2 всъщност е първият от близнаците Voyager на NASA, излязъл в космоса през лятото на 1977 г., 16 дни преди Voyager 1. Програмата е замислена с цел изследване на външните планети-гиганти. Главната мисия на  Voyager 1 и  Voyager 2 беше да проучат външните планети на Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, като двете сонди я завършиха успешно още през 1989 г. Благодарение на Voyager 2 астрономите на Земята откриха три нови луни на Юпитер, четири на Сатурн, единадесет на Уран и шест на Нептун. До тогова нито един космически апарат не бе прелитал толкова близо до Уран и Нептун. В момента и двете сонди се намират извън Слънчевата система, а мисията им продължава – именно  Voyager 1 и Voyager 2 носят прочутите “Златни плочи”.

Cassini-Hyugens

Cassini-Hyugens е първият апарат на орбита около Сатурн и едва четвъртият, посетил планетата. Апаратът е изстрелян от Кейп Канаверал, Флорида на 15 октомври 1997 г. и влиза в орбита около Сатурн на 1 юли 2004 г.  На 25 декември 2004 г. спускаемият модул се отделя от орбиталния модул и навлиза в атмосферата на спътника Титан на 14 януари 2005 г. Спускаемият модул предава данни за атмосферата и повърхността на спътника, и прави множество снимки. Той открива допълнителни пролуки в пръстените на Сатурн, бури и вихрушки на сатурновата повърхност, допълнителни спътници, установи наличието на разнообразие от молекули, а сондата Hyugens дори откри доказателства за морета от течен метан на повърхността на Титан. На 15 септември 2017 г. апаратът се пожертва в името на потенциално обитаемите луни на планетата, потъвайки и изгаряйки в атмосферата й.