Ако вярвате на нещата, които четете в интернет, един ден безкодовите и нискокодовите платформи (no-code/low-code), които позволяват на непрограмисти да създават софтуерни приложения, ще се развият до такава степен, че… ще оставят програмистите без работа.
Глупости на търкалета!
Да, идеята, че всеки ще може да създава софтуерни програми независимо от опита си с писането на код, е доста примамлива. Както за хората, които се нуждаят от ново кариерно поприще, така и за компаниите, които не искат да дават големи заплати на професионални програмисти. Тя обаче е изначално грешна. Все едно да приемем, че всеки може да построи небостъргач, ако разполага с правилния набор от пособия. В най-добрия случай може да се получи що-годе нескопосана барака.
Що е то no-code/low-code?
Чували сте за WordPress, нали – свободен софтуер с отворен код, който позволява и на непрофесионалисти да създават уебсайтове? Е, с no-code/low-code платформите ситуацията е сходна, само че в случая става дума за разработка на програми. Много често термините no-code и low-code се използват взаимозаменяемо, тъй като в общи линии са такива. Това са платформи, в които хора с базисно или нулево технологично образование (т.е. които не могат да напишат дори програмата Hello, world!), имат възможността да създават бързо и с минимални разходи уеб или мобилни приложения. При това във визуална среда с drag-and-drop интерфейс. Разликата е следната – на no-code платформите вероятно може да работи дори и офис мениджърът на една компания, докато при low-code все пак са нужни базисни знания по кодене. Ех, де да ставаше толкова лесно! От изобретяването на компютрите до сега все още никой не е успял да създаде визуален език, който да може да изразява логика на високо ниво (макар и подобни опити да са правени в лицето на програмните езици от четвърто поколение). Вероятно няма и да успеем. Ето защо, колкото и да не ни се иска, ще трябва да престанем да разчитаме изцяло на компютрите и да продължим да мислим.
Самички
Съответно no-code платформите няма да изядат хляба на хората в ИТ бранша. Да, благодарение на тях непрофесионалистите в една компания ще могат да създават приложения в рамките на безумни срокове. Те обаче ще са с базисни функции и определено няма да се открояват с оригиналност, защото още X на брой компании ще имат достъп до същите no-code платформи със същите стандартни функции.
Low-code обаче е друга бира
За разлика от no-code, low-code платформите предоставят малко по-голяма гъвкавост при разработката на софтуера, тъй като процесът на кодене при тях не е напълно елиминиран. Като цяло те могат да ускорят близо десет пъти процеса на работа и да доведат до създаването на наистина сложни програми, включително такива, които маршрутират по 1.5 млн. поръчки на ден. Има обаче една уловка – low-code платформите да се намират в ръцете на опитен разработчик, а не на човек, който си няма и хабер от писането на код, защото много често „поправянето“ на лошия код излиза по-скъпо от писането на качествен.
Истината е, че за да създадеш добър софтуер, се нуждаеш от торба с пари
Разбира се, една компания може да се опита да намали разходите си, като наеме нископлатени или неопитни разработчици. Рано или късно нещо ще се обърка. Тогава какво правим? Защо приложението работи твърде бавно? Кой е виновен – базата данни или кодът на потребителския интерфейс? Един непрофесионалист няма как да знае просто защото той е нает да работи единствено под drag-and-drop интерфейс. В подобна ситуация само опитен програмист, който има познания по основните концепции, които едно low-code приложение се опитва да автоматизира, ще може да се справи адекватно с проблема.
Търсенето на Свещения граал в ИТ индустрията, който ще направи света на софтуерните разработчици по-хубав, продължава вече години наред. Всяко десетилетие се появяват нови инструменти и методологии, които уж решават проблемите на старите. Повечето компании обаче продължават да се борят с едни и същи трудности, защото не осъзнават, че колкото и да се опитваш, не можеш да замениш професионализма и с най-качествения инструмент на света. Те не могат да проумеят, че за да създадеш добър софтуер, са необходими големи инвестиции и хора с богат опит. Че не можеш да очакваш инструменти като no-code/low-code да запълват пропуски, които са се появили вследствие на некомпетентност и лош мениджмънт.
С други думи на този етап хората в ИТ индустрията могат да спят спокойно. А дори и един ден компютрите да еволюират до такава степен, че да започнат да мислят вместо нас и писането на код да се автоматизира напълно, мисля, че кариерното развитие на софтуерните разработчици ще е най-малкият ни проблем. Гледали сте „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“, нали?
Виж още: Технологиите и човечеството - какво да очакваме в идното десетилетие?