Футболът е най-популярният спорт в света. В САЩ той може да не е толкова популярен, колкото американският футбол, бейзболът или баскетболът - поне не още, - но интересът е много по-голям отпреди пет или 10 години. Един от проблемите на футбола е, че за разлика от професионалните спортни организации като НФЛ, НБА или МЛБ той никога не е бързал да прилага новите технологии. В продължение на десетилетия ФИФА, ръководната спортна организация, се противопоставяше на авангардни идеи, които биха могли да попречат на реферите да взимат грешни решения.

“Ние ще разчитаме на човешки същества”, заяви бившият президент на ФИФА Сеп Блатер през 2002 г. “Играчите правят грешки, треньорите правят грешки и да, понякога реферите правят грешки, но футболът е страст, футболът е емоция.”

Блатер, чийто мандат начело на ФИФА продължи 17 години, докато не подаде оставка през 2015 г., добави тогава: “Докато съм аз начело, ще гледам да не бъде въведена техническа помощ”. Но нещата очевидно се промениха, откакто той направи тези изявления. Петнадесет години по-късно Блатер вече не е на кормилото, защото се оттегли от поста след обвинения за корупционни практики. Въпреки това той сякаш промени вижданията си за технологиите и даде “зелена светлина” на два проекта, благодарение на които ФИФА се надява да вкара футбола в нова ера: GLT (goal-line technology) и VAR (video assistant referee), което накратко означава съответно “технология на голлинията” и “система за видеопомощ на съдиите”.

Движещата сила зад тези промени е Международният съвет за футболни асоциации (IFAB), чиято мисия е да “служи на света на футбола като независим пазител на законите на играта”. Подобно на ФИФА, IFAB е със седалище в Цюрих и отговаря за осигуряването на принципи, практически условия и правила за GLT и VAR. И въпреки че професионалните футболни лиги не са задължени да използват тези технологии, е наложително да има набор от стандарти, ако те изберат да го правят.

През 2012 г. IFAB одобри тестването на GLT, която се състои от набор от електромагнитни антени около гредите на вратата, наред с от шест до осем високоскоростни камери, заснемащи по 500 кадъра в секунда. Системата, разработена от Hawk-Eye Innovations, компания, собственост на Sony, определя кога една топка пресича изцяло голлинията на вратата, след което предава тази информация на часовник, носен от съдията. Ако тази технология беше внедрена преди години, много моменти в историята на футбола можеха да имат различен завършек. Помните ли Световното първенство през 2010 г., когато голът на Франк Лампард не беше зачетен, защото реферите на терена пропуснаха да видят как топката пресича голлинията? Горките англичани.



След две години на вътрешни тестове ФИФА за пръв път използва технологията на голлинията в официалния турнир на Световното клубно първенство по футбол през 2012 г. в Япония. Реакцията беше изключително положителна и днес някои от най-важните футболни лиги по света използват технологията, включително английската Висша лига, Бундеслигата на Германия, Лига 1 във Франция, Серия A на Италия и холандската Ередивизи. Технологията на голлинията бе използвана и на международно ниво по време на Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, когато Франция стана първият отбор, възползвал се от системата по време на елитния турнир. Реферът първоначално не зачета за гол изстрела на френския нападател Карим Бензема, но решението бе променено след използването на техническа помощ.

Системата за видеопомощ на съдиите е точно това, което подсказва името ѝ. Ако има съмнителна игра на терена, съдиите могат да се консултират с видеоповторение, което да им помогне да вземат правилното решение. Предполага се, че не всичко в играта подлежи на контрол и преразглеждане, а само следното:

    - Решение дали има гол или не

    - Решение за отсъждане на дузпа

    - Решение за даване на директен червен картон (не втори жълт картон)

    - Установяване самоличността на някой играч при нарушение или спорен момент



VAR беше одобрена за тестване в официални мачове едва миналата година, но вече бе използвана по време на няколко важни международни турнира като Купата на Конфедерациите през 2017 г. в Русия. ФИФА заяви, че планира да включи технологията и в мачовете от Световното първенство това лято. И докато от една страна наистина е похвално да видим как ФИФА най-накрая прегръща новите технологии, трудно е да повярваме, че е отнело толкова време, за да се реализира нещо толкова елементарно като видеоповторение. НХЛ, НФЛ, НБА и МЛБ започнаха да експериментират с него съответно през 1991, 1999, 2002 и 2008 г.

“Футболните среди са доста предпазливи, когато става въпрос за въвеждане на технология, защото тя трябва да се прилага навсякъде - в професионалния футбол, а също и на най-основно местно ниво”, казва секретарят на IFAB Лукас Бруд пред Engadget. Според него причината не е, че IFAB или ФИФА не са склонни да въведат техническа помощ в играта, а че искат да се уверят, че предлаганите от тях решения работят добре на практика. А разработването на нещо, което работи еднакво добре за всички страни, отнема време, защото включва не само съдиите, треньорите и играчите, но и телевизионните оператори.

За да разбере ползите и предизвикателствата при използването на видеоповторения, IFAB е работила с НБА, НФЛ и МЛБ. Бруд споделя, че едно от ключовите неща, които е научил от посещение на места като Replay Center на НБА - съоръжение от 2300 квадратни метра, което обработва видео от 29 баскетболни арени и съхранява повече от 100 монитора за повторение, - е как да създаде нещо подобно за толкова сложен спорт като футбола. ФИФА контролира футбола в 211 държави, повечето от които имат свои клубни лиги; в допълнение има и над 15 международни турнира за мъже и жени, включително Световното първенство.

“С видеоповторението няма нужда да откривате топлата вода” казва Бруд - IFAB и FIFA просто трябва да го адаптират за собствените си цели. “Хората все още ще реагират емоционално на съдийските решения, но ще си отдъхнат, че скандалите ще свършат”, казва той. “Ако ме бяхте попитали преди три години щяхме ли да имаме видеосистеми, щях да кажа “Да, навярно след 60 години”, а вижте къде сме сега.” По думите му следващата стъпка след GLT и VAR ще бъде създаването на правила, разрешаващи на играчите да използват носими технологии на терена, което ще позволи на треньорите да следят сърдечния ритъм и други фитнес данни в реално време.

Естествено, използването на всяка нова технология е на принципа проба-грешка и това беше нагледно доказано по време на Купата на Конфедерацията през 2017 г. VAR бе подложена на съмнение, след като няколко пъти бе приложена в действие и предизвика объркване сред играчи, мениджъри и телевизионни оператори. В по-голямата си част това е така, защото реферите не информираха никого какво точно се гледа на повторение, а в един случай просто бе взето грешно решение. Така или иначе последната дума винаги е на съдиите.

Когато Германия игра срещу Камерун в този турнир, реферът използва VAR, за да прегледа едно нарушение, но в крайна сметка даде червен картон на грешния играч, преди да коригира своето решение след повторен преглед на видеозаписа. Известеният бивш съдия от английската Висша лига Хауърд Уеб казва, че най-голямото предизвикателство пред VAR ще бъде да се гарантира, че реферите “виждат мача през обектива на видеоасистента, а не през очите на съдията”. Това според него ще помогне да знаят кой е подходящият момент за използване в играта. Уеб, който сега е мениджър на организацията на съдиите за операциите на VAR за американската МЛС, ще играе основна роля в безпроблемното внедряване на системата в лигата през август.



Футболната лига на САЩ е една от 18-те лиги по целия свят, която обяви намеренията си да прилага VAR. Повечето от тях избират по-скоро системата за видеопомощ на съдии, отколкото технологията на голлинията, защото според Бруд тя изисква по-малко ресурси и инфраструктура. Не е ясна разликата в разходите, но GLT струва около 330 000 долара, докато VAR може да използва съществуващите камери и монитори на стадиони.

Преди всичко VAR е по-гъвкава, защото може да е от помощ на реферите не само за признаване на голове. Джеф Аго от ръководния екип на МЛС казва, че въпреки че подкрепя GLT, лигата смята системата за видеопомощ VAR за по-ефективна. “Въз основа на броя на ключови ситуации за промяна на резултата в един мач вярваме, че ще има по-голяма степен на приложение, отколкото технологията за голлинията, която ще се използва един-два пъти през целия сезон”, казва той. “Ние сме уверени, че с течение на времето видеоповторението ще осигури максимална полза и минимална намеса за качествено подобряване на спорта”.

Колкото и полезни да се окажат VAR или GLT, все още има пуритани, които вярват, че технологията ще отнеме от притегателната сила на спорта. Те се страхуват, че мачовете ще забавят темпото си, подобно на НБА, НФЛ или МЛБ. Но вие като фенове бихте ли искали да ставате свидетели на грешни отсъждания? Изглежда естествено хората да приветстват VAR и GLT с отворени обятия, особено тези, чиито отбори са били потърпевши от грешни съдийски решение поне веднъж.



“Има една-единствена причина футболните фенове да не желаят технологичните достижения да са част от играта”, казва бившият играч на МЛС Кайл Мартино, който сега е коментатор на английската Висша лига за NBC. Страх от промяната. “Както човек, който все още използва BlackBerry, докато другите имат смартфони, които правят живота по-лесен и по-приятен”, казва той, “така и футболните фенове, които са традиционалисти, са готови да пренебрегнат играта, за да облекчат опасенията си, че всяка промяна ще отнеме това, което те вече обичат, вместо да направи това, което те обичат, още по-добро”.

Тези традиционалисти обаче ще трябва да си примирят, защото технологията във футбола вече е тук. Разбира се, на IFAB и ФИФА им отне доста дълго да влязат в XXI век, но поне изглежда, че вървят в правилната посока. И когато, а не ако бъдат одобрени носимите фитнес технологии, футболът може дори да надмине другите спортове. Едва ли някой си е представял това.

Най-четени
Всички

Телефон със селфи камера под дисплея? Ще видим след само два дни

130 | 24.06.2019
Още от HiComment

Три начина да вдъхнете нов живот на вашия PlayStation 4

36 | 20.06.2019