Китай планира да изстреля своя ракета за многократни полети, за да се конкурира успешно с постиженията на западни компании като SpaceX и Blue Origin.

Китайската корпорация за космически науки и технологии, която е водещият производител на ракети в Китай, обяви нова ракета на име Long March LM-8 с пусков срок 2020 г. Подобно на Falcon и Falcon Heavy на американската SpaceX, първата степен на LM-8 ще може да се използва повторно, след като кацне вертикално, използвайки останалото след изстрелването гориво.

Анонсът е доста важен и показва амбициите на Пекин, който досега твърдеше, че ще превърне всички свои ракети в годни за многократна употреба до 2035 г.

Ракета Made in China

LM-8 е ракета носител със средни размери, способна да изведе до 7.7 тона в ниска околоземна орбита. Тя има същата основна част като по-голямата Long March 7, която е най-новата китайска ракета, способна да извежда кораби с човешки екипаж. В сравнение с нея обаче LM-8 има само два К2 бустера с течно гориво. След като втората част от LM-8 се отдели, за да навлезе в орбита, първата ѝ част се спуска обратно на земята, като внимателно изгаря останалото гориво, маневрирайки до площадката за приземяване с помощта на аеродинамични перки. В последните моменти на кацането от долната част на ракетата се отварят подпори, които да осигурят мекото приземяване. Бустерите също се отделят от ракетата и с парашут се връщат на земята.

Технологията, която LM-8 споделя с Long March 7, може да означава, че LM-7 - и всяка друга голяма китайска ракета - може да бъде преработена за повторна употреба. Освен това Китайската корпорация за космически науки и технологии планира да тества стабилизиращите перки и на Long March 4B догодина, за да доизпипа технологията. Самата Long March 7 летя за пръв път през юни 2016 г., когато тества нови технологии в орбита като система за почистване на космически отпадъци, презареждане на сателити и др.

Тестово изстрелване на по-малката и готова за повторно използване Long March 6 е планирано за 2020 г. Успехът при тези опити ще се впише добре в стратегията на Пекин да направи всичките си Long March ракети - от супертежката "лунна" ракета Long March 9 до Long March 6 - годни за многократни полети. Всичко това е част от глобалната космическа политика на Китай към изцяло самодостатъчни ракети. Частната компания Linkspace вече разработва своята New Line 1 ракета, създадена за изстрелване на микросателити до 200 килограма. Първият елемент на ракетата с неговите четири двигателя е проектиран за многократно използване. По-нататъшните ракети от серията трябва да имат същия практичен характер. Тук планът е полетът да се осъществи през 2020 г. Освен това както Китайската корпорация за космически науки и технологии, така и нейният конкурент (и подобно звучащ) Корпорация за космически науки и промишленост възнамеряват да пуснат в действие своята двойка космически самолети.

По-рано този месец Китай направи успешно изпитание на първата си ракета носител, разработена от частна компания. Ракетата Chongqing Liangjiang star, разработена от пекинската компания OneSpace Technology, беше изстреляна от площадка в северозападната част на страната. Тя е задвижвана от двигател с твърдо гориво, а контролните ѝ системи се пригаждат според нуждите на клиента. Ракетата е с енергоспестяващи технологии, като например безжичен интернет вместо кабелен. Това е намалило теглото ѝ, а съответно и разходите с 30 процента. Ракетата, известна още като OS-XO, може да изведе в орбита 100-килограмов товар на височина 800 километра от Земята. Самата компания планира да изстреля десет ракети носители през 2019 г.

Поглед към звездите

Компанията OneSpace е създадена през 2015 г. като част от политиката на правителството да насърчи търговските космически полети и частната инициатива в сектора. Целта ѝ е да създава компактни малогабаритни ракети за спътници, които да са по-евтини и да конкурират аналогични американски проекти. OneSpace често е сравнявана със SpaceX на Илон Мъск и изпълнителният директор Шу Чанг не отхвърля това сравнение.

"Намираме се, общо взето, там, където бе SpaceX в първите ѝ години. Тя е първа в САЩ, ние сме първи в Китай", казва той. И допълва: "Крайната цел на китайската компания е да направи Космоса достъпен за обикновените хора. Бихме искали някой ден ракетите ни да са в състояние да отведат хората в Космоса, но засега е необходимо да останем разумни и практични".

Това е първата ракета, която е разработена и построена изцяло с китайски технологии, казва още той. Някои обаче са скептични към това твърдение. Според тях OneSpace е имала външна помощ, защото уж е успяла да я разработи и построи само за година, докато на някои компании отнема до 10 години. Освен това OneSpace е набрала само 78 милиона долара капитал, което е миниатюрна сума за индустрия, която гълта милиарди.

Наистина е доста вероятно зад високоскоростния успех на компанията да прозира дългата ръка на Пекин. След встъпването си в длъжност през 2012 г. китайският президент Си Цзинпин обяви превръщането на Китай в "космическа суперсила" за водещ приоритет на правителството. Стремежът е до 2022 г. азиатската държава да има своя постоянна космическа станция, както и да започне да изследва Марс през периода 2020 - 2025 г.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който може да кацне хоризонтално като самолет. Предвижда се за изстрелването в Космоса да бъде използвана допълнителна степен. Като цяло проектът много напомня американска космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Проектът е много амбициозен, като се имат предвид сроковете за осъществяването му. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена силова установка. Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

Корените на тази политика обаче са доста по-дълбоки. През 1957 г. СССР извежда в околоземна орбита първия сътворен от човешка ръка сателит - "Спутник". Отговорът на Китай не закъснява и основателят на Китайската народна република Мао Цзедун отправя призив към народа, гласящ "Ние също ще си произведем спътници".

Първият етап е завършен през 1970 г., когато Китай извежда в нискоземна орбита с ракета носител "Чанчжън" ("Великият поход") първия си спътник.

Десетилетия по-късно - през 2003 г., в Космоса полита първият китайски астронавт Ян Ливей, който за 21 часа прави 14 обиколки около Земята. С този полет Китай става едва третата страна след СССР и САЩ, изпратила човек в Космоса със собствени средства. Оттогава страната периодично осъществява пилотирани мисии.

Какво вещае бъдещето?

Днес Китай не крие амбициите си да разполага със собствена космическа станция по подобие на вече бившата "Мир" и Международната космическа станция. В началото на март тази година бяха оповестени плановете на Пекин за изграждане на китайска база на Луната. Първоначално базата ще бъде контролирана от роботи с изкуствен интелект, след което се очаква да приема хора.

За целта Пекин потърси сътрудничество с Москва, опирайки се на безспорния руски опит в космическото дело. През януари 2018 г. „Роскосмос“ и Китайската национална космическа администрация обявиха, че имат намерение да си сътрудничат в областта на изследването на Луната и Далечния космос. Те са се договорили да създадат съвместен Централен архив за данни по лунните проекти и Далечния космос, към който при необходимост ще бъдат привлечени научни и промишлени компании от двете страни.

Подобни амбиции показват само едно – Поднебесната империя иска да се устреми отвъд купола на Земята. И ако всичко, което видяхме до момента, е индикация за бъдещото развитие, то Китай определено има шанса да се превърне в космическа сила наравно с Русия и Съединените щати.