Защо се отказах да се потопя в Deep Web

Аз съм обикновен човек. Е, играя на видеоигри повече, отколкото средния мъж, прехвърлил 30-те, и може би имам нездрав интерес към един музикален жанр, наречен Dark Americana, но като цяло съм здравомислещ, интелигентен и не се поддавам на масовата психоза или конспиративните теории.

Това обаче не ми попречи да залепя плътно парче картон върху уеб камерата на лаптопа си, когато започнах първите си стъпки към онази информационна черна дупка, която наричаме „Тъмната мрежа“.

Доста вероятно е да сте запознати поне с концепцията, но ако не сте чували никога този израз, ето с две думи какво се крие – при това съвсем буквално – зад него. Това е онази част от World Wide Web съдържанието, което съществува над и извън стандартното интернет пространство, което сме свикнали да възприемаме и познаваме. Страниците тук не са индексирани и не са свързани с останалите и за отварянето им е нужен специален софтуер и системна конфигурация. Тъмната мрежа включва и страници, достъпът до които е разрешен само за регистрирани потребители.

Това е сухото и почти безобидно определение за нея. Но то не е всичко

Аз самият не бях чувал за Тъмната мрежа допреди няколко години, когато попаднах на тема за нея в един форум. Първоначално бях учуден, защото, да си призная честно, изобщо не се бях замислял, че в интернет може да има нещо по-различно от „нормалните“ сайтове и услуги, които ползваме и познаваме. Бързо обаче учудването ми премина в притеснение, а после и в недоверие и ужас, когато прочетох повече по темата. Едно от първите неща, на които се натъкнах и което винаги ще помня, бе описание на някакви нечовешки експерименти с родилки, извършвани от американските служби. После си казах, че този разказ на човека, който уж се е натъкнал на сайта при собственото си разглеждане на Тъмната мрежа, е просто скалъпена сензация, търсеща евтина популярност във форума. Видях и други разкази – за наемни убийци, за доставка на всякакви наркотици от врата до врата, за откраднати банкови тайни, за сексуални извращения и за спотайващи се агенти, които се опитват да уловят дирите на някои психопати и трафиканти, базирани в Тъмната мрежа. Всичко това ми се стори прекалено и за момент обърнах гръб на темата.

А после ме загриза любопитството

Почти всички сайтове в Тъмната мрежа крият идентичността си, използвайки криптиращите функции на Tor. Вероятно сте чували за браузъра Tor, който позволява да скриете самоличността си и местоположението си; когато един сайт минава през него, ефектът е почти идентичен. За да отворите сайт от Тъмната мрежа, който е криптиран с Tor, трябва да използвате самия браузър. По начина, по който IP адресът на крайния потребител минава през няколко пласта криптиране, за да се скрие произходът му, същото става и с целия сайт. Не всички сайтове там ползват Tor; някои са с подобната услуга I2P, но принципът си остава същият – за да ги отворите, трябва да ползвате същия криптиращ инструмент и да знаете къде да ги откриете, за да изпишете URL адреса. Самата инсталация е лесна и технически няма нищо сложно в самото влизане в тази тъмна бездна.

Проблемът по-скоро е в това да знаете къде да търсите. Социални мрежи като Reddit редовно публикуват линкове, а най-известната база данни е The Hidden Wiki, която предлага достъп до някои много опасни места. Една отправна точка е Core.onion, за който ви трябва Tor, за да отворите такива адреси. Може да го използвате през Windows или Mac, но за да сте максимално сигурни, желателно е да ползвате Tor заедно с Tails OS, която идва заедно с него. По различни оценки само през Tor минават над 30 000 сайта, до един пълни с незаконно, неморално или отвратително съдържание. 80 процента от посещенията там пък са свързани с педофилия и търсене на подобно гнусно и абсолютно отвратително съдържание.

Имайте предвид, че когато наистина влезете в Тъмната мрежа, ще може да отворите и видите много от сайтовете, за които таблоидите, форумите и YouTube говорят и предупреждават. Това означава, че ще бъдете само на няколко кликвания от сайтове, които продават оръжие и наркотици; от форуми, където канибали обсъждат своите сексуални фетиши, и от сайтове, където се съхраняват данни, чието притежание може да ви докара доста главоболия. Това са неща, които отхвърляме напълно и нямаме думи, с които да ги опишем.

И все пак защо не влязох?

Въоръжен с всички тези технически познания и с предупрежденията, звучащи съвсем прясно в ушите ми, аз се замислих за своята първа крачка в Тъмната мрежа… и не я направих. Някъде между всички тези истории за неописуеми ужаси, на които може да се натъкнете, и опасности, които дебнат отвсякъде, ентусиазмът ми – ако това е точната дума – започна да секва. Самата природа на хората е такава, че страшните и забранените истории разпалват въображението и любопитството ни. Така както, ако минавате покрай катастрофа, нещо отвътре ви кара да се обърнете и да погледнете какво се е случило, без значение на графичните детайли и здравия разум, така и прочетеното от мен за Тъмната мрежа ме караше да пробвам да вляза там поне веднъж. Дори когато проверявах мейла си или четях новини и камерата на лаптопа ми бе добре залепена, усещах сякаш Тъмната мрежа ме привлича към нея. Но не се поддадох, било то защото ме беше страх, било то защото си дадох сметка, че реално моето място не е там. Съжалявам, че тази история има такъв разочароващ край; щеше ми се да ви кажа, че съм посетил опасни места и че съм видял ужасяващи и адренанинови гледки, но това не е така. За мен Тъмната мрежа си остана все така скрита и мистериозна, но не съжалявам. А ако някой от вас реши да опита, бъдете предпазливи, проверете всичко предварително, внимавайте къде кликвате и не споделяйте никакви лични данни. А лепенката на уеб камерата със сигурност няма да навреди. Но нашето мнение е, че трябва и вие да се въздържите - това е място, в което няма да намерите нищо добро. И именно това е най-важното, което искаме да ви предадем.

Виж още: Тъмната страна на интернет