8 мъртви технологии, които ще помним с добро

Те дойдоха – с шумни фанфари и обещания да променят света. Постояха, повъртяха се и... се оказаха никому ненужни. Това, разбира се, не означава, че  не заслужават място в спомените ни – било то заради дързостта им да предизвикат поредното технологично статукво, било и само заради горчиво-сладкия сантимент на „Ехх помниш ли...”

Някои от технологиите, за които ще стане въпрос след малко, чисто и просто изпревариха времето си и по тази причина бяха обречени на забвение и неуспех. Други станаха жертва на модните течения в хайтек сферата или на прогреса в техния си пазарен сегмент. Практични и недотам, интересни, иновативни; олицетворение на един от най-бурно развиващите се браншове, днес те са мъртви, но не и забравени.

Телетекстът

Преди PON мрежите, преди широколентовия интернет, HSDPA телефоните и дори преди 28.8 kbit/s модемите това беше един от първите масово достъпни начини за предоставяне на информация по предварителна заявка.

Благодарение на телетекста човек можеше да научи почти всичко, от което имаше нужда – стига, разбира се, първо да се запаси с търпение, а след това бързо да чете автоматично сменящите се една след друга страници. Логично настъпването на новия информационен век, повишените изисквания за качество на изображението и скоростта за предаване на данните превърнаха телетекстовите съобщения в никому ненужен анахронизъм.

Sony Minidisc

Дори и днес много са хората, които казват: за симпатичните малки дискове на Sony или добро, или нищо! Факт е, че преди ерата на MP3, MD плейърите на японския гигант изглеждаха като „следващата голяма стъпка напред” след аудиокасетите и култовия Walkman – надеждни, компактни, удобни и предлагащи изключително за времето си качество на звучене (благодарение на фирмения стандарт ATRAC). За съжаление масовото разпространение на новите формати за аудиокомпресия и плейърите с твърди дискове погуби отличната разработка на Sony.

Dial Up интернетът

Вероятно една от най-ключовите технологични иновации от изобретяването на телевизията насам. Благодарение на тази технология достъпът до световната мрежа стана масово явление и през ранните 90 години на миналия век беше основният начин за свързване към web.

Време на бавни компютри и още по-бавни връзки, изискващи първо да изберете през телефонна линия отдалеченото РС, към което желаете да се свържете, да изчакате да се осъществи връзка и след това да се логнете в съответната мрежа.

Днес изглежда дяволски архаично, но само преди 15 години Dial Up си беше голяма работа.

Betamax

Още един дързък Sony експеримент, предизвикал конкурентния VHS стандарт на JVC.

Днес, когато видеокасетите във всичките им форми и превъплъщения вече са само спомен, този сблъсък на титани изглежда малко смешно и леко романтично, но в ерата преди оптичните дискове си беше значителен трус за цялата филмова индустрия.

Betamax касетите притежаваха редица предимства пред VHS: по-качествена лента, по-висока надеждност, по-рядко и контрастно изображение, а някои плейъри, произведени преди повече от 35 години, все още си работят добре.

Polaroid
Във времето, когато натискането спусъка на затвора и финалната фотография бяха разделяни от дълъг и сложен процес на проявяване на ленти и диапозитиви, технологията за моментални снимки изглеждаше като дошла от бъдещето.

С появата и налагането на цифровите фотоапарати Polaroid-ите бяха принудени да склонят глава пред иновация със същия замисъл – лекота на употреба и достъпност.

През 2008 компанията официално прекрати производството на уникалните си филми за създаване на незабавни фотоси.

Dreamcast

Някой биха казали: голяма работа, просто поредната игрална конзола. Тази версия, разбира се, не отговаря съвсем точно на фактите. Dreamcast беше уникална система, далеч изпреварила времето си: с вграден 56 kbit/s модем, опция за онлайн гейминг и възможност за разширяване с помощта на специални модули. Макар днес отдавна вече да e мъртва технология, а SEGA дори не се занимават с конзолен бизнес, много от идеите на Dreamcast продължават да са живи в популярни, игрални платформи като PlayStation 3 и Xbox 360.

HD DVD

Първите HD DVD плейъри се появиха на пазара през пролетта на 2006 г. Само две години по-късно HD DVD вече беше мъртва технология – повалена напълно от конкурентния Blu-ray формат. На теория тези оптични дискове с висока плътност не бяха лоша идея. Зад тях стоеше консорциум от технологични компании начело с Toshiba, а самият стандарт беше опит да се удължи още малко животът на задъхващия се вече DVD диск, като в същото време се запази пълна обратна съвместимост с устройствата, използващи червени лазери. В крайна сметка обаче по-прогресивният и перспективен Blu-ray спечели надпреварата.

Пейджърът

Изключително популярен сред заетите професионалисти и лекари в края на 70-те години на миналия век, тази мобилна технология за бързо известяване беше отлична алтернатива на все още доста скъпите през този период клетъчни телефони.

След срива в цените на добре познатите ни днес GSM-и беше време пейджърите да отидат в историята.

Все пак те изиграха своята роля, постилайки пътя за кратките текстови съобщения – SMS, обмяната на които и досега е сред най-често използваните мобилни услуги.