Езерото на смъртта - където животът се превръща в камък

Има ли такова нещо като езеро със смъртоносни води, които превръщат в камък всичко, допряло се до тях? Звучи почти като страшна приказка от „1001 нощ“. Може би този въпрос си е задал и фотографът Ник Брандт, когато е открил на брега на езерото Natron в Танзания перфектно  запазени, но вкаменени птици и други животни. Той решава да ги „върне към живот“,като ги постави отново в естествените им пози от живота – и така се раждат фотографиите, предизвикали сериозна дискусия за това езерото на смъртта ли е Natron?

Езерото Natron

Снимките, с които Брандт става популярен и показва на света какво означава буквално вкаменен живот, са поместени в книгата му „Across the Ravaged Land”. В нея дивият живот изглежда както никога преди и предизвиква хората да се замислят за пореден път за влиянието, което оказват върху околната среда и нейните обитатели.
Само че, този път хората нямат вина. Езерото Natron се намира в Танзания и е едно от най-спокойните езера в света – с почти огледална, нетрепваща повърхност. Името му идва от натуралните химикали, които се съдържат в състава на водата му: натриев карбонат декахидрат (калцинирана сода) и сода бикарбонат. В него се вливат няколко минерални извора и една река, но водите му не изтичат по никакъв начин, освен чрез изпарение. Алкалността на водите на езерото е толкова висока (те са със съдържание по-високо от 10.5)  и разяждаща, че подобно на сода каустик може да изгори кожата и очите на животни, които не са свикнали с нея. Това, както и фактът, че натриевия карбонат е използван в миналото от египтяните при мумификации показва как всъщност животните са се запазили така детайлно, макар и втвърдени като камък и представляващи тъжна и шокираща гледка за повечето хора.

Езеро убиец? Не точно.

След публикацията на снимките, много медии спекулираха, че животните са загинали в момента, в който са се допрели до водите на „отровното езеро“. В действителност Natron си има доста сериозна екосистема от растения, включително сладководни водорасли, с които се хранят водни птици като фламинго. В книгата си Брандт пише, че никой не знае с точност как са загинали животните, но професор Дейвид Харпър от университета Лайсестър има няколко предположения. Той твърди, че характеристиките на езерото наистина означават почти сигурна смърт за животните, прелитащи над него, но не заради отрова във водите – и в никакъв случай не може да се говори за магическо вкаменяване в момента, в който допрат водите му. Първо, езерото е огромно – 402 квадратни мили – и птиците и прилепите не винаги успяват да го пресекат цялото, преди да паднат от умора в него или просто  да им се наложи да кацнат. Но в момента, в който се намокрят,накиснатите им криле и тела натежават толкова много от високата концентрация на натриев карбонат, че не могат да се издигнат повече. А температурата на Natron е толкова висока (близо 50 градуса Целзий) и понякога минералите са толкова сгъстени, че водата става почти плътна на допир.
Така те умират, приковани в езерото, с изгоряла от каустика кожа и очи и в същото време се вкаменяват постепенно, докато се превърнат в тъжни статуи, покрити със слой сол и запечатани в едни от най-въздействащите снимки, правени някога.