Нов анализ на лунната почва от китайската мисия Chang'e-6 разкри нещо, което учените не очакваха да намерят на Луната – миниатюрни зърна от ръжда.

Досега се смяташе, че на Луната липсват необходимите условия за окисляване на желязото, така че откритието оспорва дългогодишните представи за химичния състав на лунната повърхност и може да помогне за обяснението на мистериозните магнитни аномалии, открити в няколко региона.

Резултатите, публикувани в сп. Science Advances, са дело на изследователски екип, ръководен от Университета в Шандун, с подкрепата на Института по геохимия на Китайската академия на науките и Университета в Юнан.

Екипът идентифицира кристали с размер от микрометри от хематит и магемит, и двете форми на железен оксид, в пробите от Chang'e-6 – откритие, което предполага, че досега неизвестни процеси на повърхността може да са оформяли Луната в продължение на милиарди години.

Десетилетия наред учените смятаха, че на Луната липсват необходимите условия за окисляване на желязото, което прави железни оксиди практически несъществуващи на нейната повърхност. Въпреки че мисиите „Аполо“ откриха някои материали, съдържащи желязо, като магнетит и железни хидроксиди, откритието бързо беше отхвърлено.

Знаково проучване от 1971 г. твърди, че тези съединения не могат да останат стабилни на лунната повърхност и най-вероятно са резултат от замърсяване след връщането на пробите на Земята. Това виждане е оформило научното мислене в продължение на повече от половин век, засилвайки идеята, че Луната е суха, силно редуцирана среда, в която няма естествен път за ръждясване на желязото.

Това предположение започна да се разпада през последните години, тъй като данните от дистанционно наблюдение и лунните проби показаха, че окисляването на желязото може да е по-често срещано на Луната, отколкото се е смятало преди. От 2020 г. наблюденията от Moon Mineralogy Mapper показват широко разпространение на хематит – силно окислен минерал – на високи лунни ширини.

След това, през 2022 г., усъвършенстваният микроскопски анализ на пробите от Chang'e-5 разкри следи от нанофазен магнетит, което добави още доказателства, че на лунната повърхност може да се случи окисляване.

Чрез изследване на пробите от Chang'e-6, върнати през юни миналата година, китайските учени за първи път идентифицираха зърна хематит с размер от порядъка на микрона, което доказва, че тези железни оксиди са естествена част от геологията на Луната. За да разберат как се образува желязото на Луната, изследователите проучиха няколко възможни механизма и отхвърлиха някои алтернативи.

Те установиха, че окислените железни минерали се срещат главно в лунните брекчи – скали, съставени от фрагменти, слети от екстремната топлина и налягане при метеоритни удари, докато такива минерали липсват в недокоснатите фрагменти от древна вулканична скала. Изследователите предполагат, че зърната хематит са били образувани от масивни удари, като тези, които са създали басейна Южен полюс-Айткен и кратера Аполо на обратната страна на Луната.

Басейнът Южен полюс-Айткен, където се намира мястото на кацане на Chang'e-6, е един от най-старите и най-големи ударни басейни в Слънчевата система; той е претърпял множество големи сблъсъци и е останал незасегнат от по-късни вулканични лавови потоци, което го прави идеално място за съхранение на минерали, създадени от древни удари.

Снимка: Pexels

Виж още: Steam Machine ще бъде равностойна на 70 процента от геймърските компютри