От Google успяха да смалят чип и сензор до изключително малки размери – толкова малки, че компанията ги е инсталирала в контактни лещи. Вместо да са прикачени към някакъв вид платка, те са свързани към кръгла антена, прикачена върху гъвкав материал, наподобяващ пластмаса. Цялата технология е разположена по начин, който няма да пречи на зрението на човекa, който носи лещата. Защо Google са се захванали с разработването на тези контактни лещи? За да помогнат на диабетиците.

 

Идеята на тези умни лещи е да измерват нивото на глюкоза в сълзите на човека, който ги носи. Това става на всяка секунда. Това устройство трябва да предостави лесен и безболезнен начин за измерване на нивото на захар в кръвта – без нужда от болезнените тестове, които включват пробиване на кожата на пръста и директен тест на кръвта. Ако лещите прехвърлят фазата на „прототип“ и бъдат представени на пазара, това ще бъде добра новина за над 380 млн. хора, живеещи с диабет. Според Международната федерация за борба с диабета броят на диабетиците може да надхвърли 590 млн. души през 2035 г.

Умните контактни лещи са изработени от екип от софтуерни инженери, чип дизайнери, електрически химици и полимерни химици от Google X, секретната дивизия на Google. В момента от софтуерния гигант обявиха, че не възнамеряват да проивежда и продават изобретението си. Компанията иска да разпространи новината и да открие партньори сред производителите на медицински устройства и продукти за зрението. Контактните лещи вече се тестват от Американската федерална агенция по храните и лекарствата.

 

Със сигурност приложението на лещите е повече от полезно, но и технологията им е изключително интересна. В една леща са поместени сензор за глюкоза, антена, концензатор и чип. Тези неща се намират между два слоя от лещата, което я превръща в „електронен сандвич“. Малка доза от естествените сълзи, които овлажняват окото, преминава през дупчица, за да може да бъде тествана. Интегралната схема е с толкова малки размери, че прилича на отблясък. Сензорът, който прави измерванията, не е по-голям. Антената е по-тънка от човешки косъм. Всички компоненти са разположени на споменатата тънка лента, изработена от биосъвместим материал (от Google не са разкри точно какъв). Резултатите се изпращат към външно устройство, което потребителят трябва да носи със себе си. Това става чрез радио вълни. Връзката е двупосочна, тъй като устройството използва същите вълни, за да зарежда механиката в лещата. Според Браян Отис, ръководител на проекта, е възможно към лещите да бъде добавен и светлинен сензор, който да уведомява ползващия ги, за състоянието на кръвната му захар.

 

Тагове: