Астрономи откриха нов голям обект в покрайнините на Слънчевата система, който може да се окаже една от най-големите известни планети джуджета отвъд Нептун. Откритието е направено с помощта на обсерваторията „Вера К. Рубин“ в Чили, а обектът носи временното обозначение 2026 ED138.

Първоначалните оценки показват, че диаметърът му вероятно е между 600 и 1500 километра. Ако бъде потвърдено, че отговаря на критериите за планета джудже, той може да се присъедини към малката група на тези небесни тела, сред които са Плутон, Церера, Ерида, Хаумея и Макемаке.

Една от най-любопитните подробности е, че обектът вероятно е присъствал в архивите на астрономите от близо десетилетие, преди някой да успее да го идентифицира. Откриването на 2026 ED138 е дело на астрофизика Матю Холман от Центъра по астрофизика „Харвард – Смитсониън“. На 13 октомври 2026 г. той анализирал наблюдения от обсерваторията „Вера К. Рубин“ с помощта на софтуер, разработен съвместно с неговия колега Кевин Нейпиър.

При анализа Холман забелязал необичаен обект, движещ се сред ледените тела в далечните части на Слънчевата система.

„Първата ми реакция беше възбудено недоверие“, споделя ученият. Тъй като подобни големи обекти са рядкост, той незабавно започнал да проверява дали не е допусната грешка в анализа или в използвания софтуер.

Изследователите успели да проследят обекта в 30 отделни наблюдения, направени в рамките на 20 нощи между 4 март и 11 юли 2026 г. След това екипът потърсил следи от него в по-стари данни. Така открил изображения, заснети с камерата Dark Energy Camera още през февруари 2016 г. Обектът присъствал и в наблюдения от 2017, 2018, 2019 и 2023 г. Тези архивни данни позволили на учените да проследят движението му в продължение на години и да изчислят по-точно неговата орбита.

Според данните на Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз 2026 ED138 обикаля около Слънцето за приблизително 281 години. В най-близката точка от орбитата си той се намира на около 36.86 астрономически единици от Слънцето, а в най-далечната достига приблизително 49.04 астрономически единици. Една астрономическа единица представлява средното разстояние между Земята и Слънцето – около 150 милиона километра. За сравнение разстоянието на Плутон от Слънцето варира приблизително между 29.6 и 49.08 астрономически единици.

Това означава, че орбитата на новооткрития обект изцяло попада в диапазона на разстоянията, характерен за Плутон, макар двата обекта да не следват една и съща траектория. Орбитата на 2026 ED138 е наклонена на около 24.5 градуса спрямо равнината на Слънчевата система. Допълнителна трудност за откриването му е било и обстоятелството, че се намира на фона на гъсто населената със звезди област на Млечния път. Именно съчетанието от слабата му видимост, особената орбита и богатия звезден фон вероятно е допринесло обектът да остане незабелязан толкова дълго.

Точните размери на 2026 ED138 все още не са известни. Астрономите могат да оценят диаметъра му въз основа на яркостта и разстоянието му, но този метод има съществено ограничение. Малък обект с повърхност, която отразява добре слънчевата светлина, може да изглежда също толкова ярък, колкото значително по-голямо, но по-тъмно небесно тяло.

Затова настоящата оценка за диаметър между 600 и 1500 километра обхваща сравнително широк диапазон. При подобни размери е възможно собствената гравитация на обекта да е достатъчно силна, за да му придаде приблизително сферична форма. Това е една от основните характеристики, които отличават планетите джуджета от по-малките астероиди и други небесни тела.

За окончателната оценка ще са необходими допълнителни наблюдения, особено в инфрачервения диапазон. Те могат да помогнат на учените да определят по-точно размерите и свойствата на повърхността му. Така засега 2026 ED138 остава кандидат за планета джудже, а не официално признат представител на тази категория.

Снимка: Unsplash

Виж още: Скалa, потънала на 90 километра под земната повърхност, разкри неочаквана загадка