Представете си, че вземате от хладилната витрина пържола с фина мраморна структура, филе, наподобяващо пилешко месо, или растителен продукт с текстурата на сьомга. На пръв поглед храната изглежда съвсем обикновена. Но зад формата и структурата ѝ може да стои технология, позната досега най-вече от индустриалното производство — 3D принтиране.

Това вече не е само експеримент в лабораторията. Компании разработват и предлагат хранителни продукти, при които съставките се нанасят слой по слой, за да се възпроизведат структурата, текстурата и външният вид на традиционни месни и рибни изделия. Част от тези продукти вече са достигнали европейския пазар, а производители подготвят и разширяване на дистрибуцията си в САЩ.

Как се „принтира“ храна?

Принципът е сходен с този на стандартния 3D принтер, който създава предмети от пластмаса или други материали. Разликата е, че вместо пластмасова нишка хранителният принтер използва годни за консумация смеси — например пасти от растителни протеини, мазнини, въглехидрати или други съставки. Първо се създава цифров модел на желания продукт. След това машината нанася материалите в предварително зададена последователност, като изгражда формата и вътрешната структура на храната.

При растителните алтернативи на месото различните смеси могат да изпълняват различни функции. Едни имитират мускулните влакна, а други — мастните прослойки, които придават на месото характерната мраморна структура. Целта е крайният продукт да се доближава до оригинала не само на външен вид, но и по усещане при дъвчене и поведение при готвене.

Технологията обаче има своите трудности. Съставките трябва да са достатъчно меки, за да преминават през дюзата, но и достатъчно стабилни, за да запазват формата си след отпечатването. Важни са още температурата, влагата, безопасността на производството и възможността продуктът да бъде съхраняван и приготвян по обичайния начин.

От лабораторията до рафтовете на магазините

Израелската компания Steakholder Foods разработва технология за 3D принтиране на растителни алтернативи на месо и морски дарове. Под марката Perfecta тя предлага продукти, предназначени да наподобяват различни месни разфасовки, включително мраморирана пържола, филе миньон, пилешко филе и рибни изделия. През септември 2026 г. компанията обяви навлизане на продуктовата линия в търговската мрежа в североизточната част на САЩ чрез партньорство с дистрибутора KeHE.

На свой ред, австрийската компания Revo Foods използва 3D принтиране за създаване на растителни продукти, които наподобяват рибно филе. Сред тях е алтернатива на сьомгата, произведена с помощта на микопротеин — протеин, получен от гъбични култури. През 2023–2024 г. продуктът навлезе в австрийски супермаркети от веригата BILLA, превръщайки се в един от примерите за преминаване на технологията от експерименталното производство към реалната търговия.

Тук е важно да се направи разграничение. 3D принтираното растително месо не е същото като месото, отгледано от животински клетки в лабораторни условия.

Растителни алтернативи: използват протеини и други съставки от растителен или гъбичен произход, които се оформят чрез принтиране.

Култивирано месо: произвежда се от животински клетки, отглеждани в контролирана среда. Технологии за 3D принтиране могат да се използват за оформяне на неговата структура.

Традиционно месо: получава се от животни и не се нуждае от подобно изграждане на структурата си.

Тези технологии често се споменават заедно, но имат различни производствени процеси, регулаторни изисквания и потенциални въздействия върху околната среда.

Защо все още не виждаме 3D принтери във всяка кухня?

Въпреки впечатляващите демонстрации технологията продължава да среща сериозни препятствия.

Цена: специализираните машини и разработването на подходящи хранителни смеси могат да бъдат скъпи.

Скорост: принтирането слой по слой не винаги е достатъчно бързо за масово производство.

Вкус и текстура: възпроизвеждането на външния вид е само част от задачата. Продуктът трябва да има добър вкус, подходяща консистенция и да се държи предвидимо при готвене.

Безопасност и контрол: оборудването трябва да се почиства надеждно, а съставките и готовите продукти да отговарят на приложимите изисквания за безопасност на храните.

Приемане от потребителите: не всеки е готов да опита храна, произведена по непознат за него начин, особено ако е по-скъпа от традиционната алтернатива.

Според анализ на британската Агенция за хранителни стандарти 3D принтирането на храни все още е сравнително нишова технология. Възможно е разпространението ѝ да се ускори първо в ресторантьорството, сладкарството и специализираното хранене, преди да стане обичайна част от домакинствата.

Снимка: Unsplash/Steakholder Foods

Виж още: Това е първият в света оякчен телефон с перископична камера, който може да качите в планината или да потопите в ледени води

https://hicomm.bg/produktovi-novini/tova-e-prviyat-v-sveta-oyakchen-telefon-s-periskopichna-kamera-koito-mozhe-da-kachite-na-planinata-ili-da-potopite-v-ledeni-vodi.html