Нов сателитен кадър разкрива детайли от конструкцията на мистериозния китайски космически апарат, който напомня изненадващо много на американския X-37B. Машината изпълнява продължителни орбитални мисии, а истинското предназначение на програмата остава неясно.

Китайската секретна космическа програма отново привлече вниманието на международната космическа общност, след като американската Агенция за военно разузнаване (DIA) публикува едно от най-детайлните изображения досега на експерименталния китайски космически самолет „Шънлун“ (Shenlong), чието име се превежда като „Божественият дракон“.

Фотографията е направена през 2024 г. от комерсиален спътник на американската компания Maxar Technologies и е включена в най-новия некласифициран доклад на DIA, озаглавен „Предизвикателства пред сигурността в Космоса“ (Challenges to Security in Space).

Изображението предоставя рядка възможност да бъдат разгледани конструктивните особености на апарата, който дълго време оставаше обект предимно на предположения и ограничени наблюдения от Земята.

Космически самолет, който прилича на американския X-37B

На пръв поглед китайският „Шънлун“ има забележителна прилика с американския безпилотен космически самолет X-37B, използван от Космическите сили на САЩ. И двата апарата имат сравнително компактни крила, вертикални стабилизатори и конструкция, напомняща умалена версия на легендарната американска космическа совалка. Новата фотография позволява да се разграничат няколко основни конструктивни елемента на китайската машина:

Делтовидни крила, предназначени да осигуряват необходимата аеродинамична устойчивост при навлизане в атмосферата.
Топлинен щит, който предпазва корпуса от екстремните температури при завръщане от орбита.
Централен товарен отсек, който вероятно позволява транспортиране и освобождаване на различни обекти в Космоса.
Заден сервизен модул с разгъваеми слънчеви панели за осигуряване на електроенергия.

Подобно на американския X-37B, китайският апарат се извежда в Космоса с помощта на ракета-носител. След това може да функционира продължително време в орбита, преди да се завърне на Земята и да извърши хоризонтално кацане на писта. Тази архитектура осигурява значителна оперативна гъвкавост и възможност за многократно използване на космическия апарат.

Мистериозни мисии и необичайни маневри в орбита

Китайският космически самолет дебютира в орбита през 2020 г. с кратка мисия, продължила приблизително два дни. След приключването ѝ апаратът се завръща успешно на Земята, кацайки в района на космодрума Цзюцюан в пустинята Гоби. Следващите полети обаче демонстрират значително по-голяма продължителност.

През август 2022 г. „Шънлун“ е изстрелян отново и остава в орбита в продължение на 276 дни. Третата известна мисия започва през декември 2023 г. и продължава приблизително 268 дни. Четвъртият полет стартира на 7 февруари 2026 г., което допълнително засилва интереса към развитието на китайската програма. Особено внимание привличат наблюдаваните по време на отделните мисии маневри. Според наличните разузнавателни данни апаратът е извършвал сложни промени в орбитата, операции за сближаване с други обекти, полети във формация и действия, наподобяващи прихващане или скачване. Наблюдавани са и случаи, при които космическият самолет освобождава неидентифицирани обекти в орбита. Някои от тях впоследствие са излъчвали радиосигнали, което поражда допълнителни въпроси относно тяхното предназначение.

Китайските власти не са предоставили подробни публични обяснения за тези обекти и операциите с тях.

Защо американските военни следят толкова внимателно китайската програма?

Развитието на многократно използваеми космически апарати има не само научно и технологично, но и стратегическо значение. Възможността един апарат да остава продължително време в орбита, да променя траекторията си и да взаимодейства с други космически обекти създава множество потенциални приложения.

Сред тях са:

Изпитване на нови космически технологии.
Транспортиране и обслужване на спътници.
Проверка на възможности за ремонт и поддръжка на орбитални системи.
Провеждане на експерименти в условията на микрогравитация.
Тестване на технологии с потенциално военно приложение.

Именно последната възможност представлява сериозен интерес за американското военно разузнаване. В съвременната космическа среда способността за маневриране около чужди спътници може да има значителни последици за националната сигурност. Подобни технологии биха могли да се използват както за обслужване на космически апарати, така и за наблюдение или потенциално въздействие върху тях.

Важно е обаче да се подчертае, че наличието на подобни технически възможности само по себе си не доказва, че „Шънлун“ е оръжие или че изпълнява конкретна нападателна мисия.

Китай срещу САЩ: нов етап в космическото съперничество

Американският X-37B е най-близкият известен аналог на китайския космически самолет. Разработен от Boeing и използван от Космическите сили на САЩ, той също изпълнява продължителни безпилотни мисии в орбита. И двете програми демонстрират потенциала на космическите самолети като платформи за експериментиране с нови технологии и за изпълнение на специализирани задачи.

Китайската академия за технологии на ракетите-носители (CALT): държавна организация, свързана с разработването на китайски космически системи, стои зад създаването на „Шънлун“. Въпреки това Пекин продължава да предоставя изключително ограничена информация за техническите характеристики, оперативните възможности и крайните цели на проекта. Публикуването на новата фотография от американската Агенция за военно разузнаване едва ли ще доведе до по-голяма прозрачност от китайска страна. То обаче предоставя ценна информация за една от най-загадъчните космически разработки на съвременността.

Появата на по-детайлни изображения на „Шънлун“ показва, че дори най-секретните космически програми стават все по-трудни за скриване от развитието на комерсиалните сателитни технологии. Същевременно истинските възможности на китайския апарат остават до голяма степен неизвестни. Основните въпроси са свързани с това какви товари може да превозва, какви операции може да извършва с други космически обекти и дали програмата има конкретно военно предназначение. Едно е сигурно: надпреварата за създаване на усъвършенствани многократно използваеми космически апарати вече е важна част от стратегическото съперничество между водещите световни сили.

Снимка: Unsplash/US Space Force/ Defense Intelligence Agency/Maxar Technologies

Виж още: Четири ИИ агента на Google DeepMind победиха Minecraft за 27 часа, като написаха сами 2783 програми