От далечни, далечни галактики, та чак до дълбините на океана, до митичните земи на обитателите на бъдещето или миналото – компютърно генерираните изображения (CGI) позволяват на филмите да реализират и най-лудите идеи на създателите си. Брилянтни, гениални режисьори, сценаристи и актьори през последните десетилетия превърнаха редица филмови заглавия в ключови за развитието на киното. Тези филми днес са „златният стандарт“ и макар в последните няколко години зрителите вече да са буквално „преситени“ от ефекти, едно е факт – CGI кино ефектите и актьорите ще са в основата на киното и в бъдещето.

 

1973 – Westworld

Как ли изглежда светът през очите на робота? Филмът отпреди 45 години, режисиран от самия сценарист и голям писател Майкъл Крайтън, търси отговор точно на този въпрос – използвайки първите проблясъци на CGI революцията в киното, която настъпва. Историята на филма е позната и от съвременния хитов сериал на HBO – роботизиран технологичен парк, населяван от роботи, експлоатирани от посетителите си – богати хора.

В стария вариант на филма в ролята на мъжа в черно (страховития робот Gunslinger) е Юл Бринър. Крайтън се допитва до няколко кино експерти, които му казват, че идеите са невъзможни, но в крайна сметка той открива млад експериментатор на компютърна графика – Джон Уитни-джуниър, който се съгласява да приеме това предизвикателство. В резултат е получена около 2-минутна анимация на „зрението на робота“, която е силно пикселизирана и е с обща дължина около 2 минути. Но е струвала десетки хиляди долари и повече от 4 месеца работа.

За сравнение вижте ефектите от съвременната версия на Westworld.

 

1977 – Star Wars

Легендата на Джордж Лукас е сред пионерите на култовото фантастично кино и ражда индустриалния визуален гигант ILM – Industrial Light and Magic. Куриозното е обаче, че в оригиналната „първа“ серия на „Войните“ всъщност почти всичко е създадено от макети и специални идеи и снимки, а не от нарисувани с компютри модели. Единствената наистина компютърно реализирана сцена е моментът на брифинга на бунтовническата армия, преди да нападне масово Звездата на смъртта. Въвеждайки размерите на мини моделите и в компютър и създавайки Wireframe (телена) анимация, компютърният дизайнер Лари Куба създава триизмерна анимация, която ще си припомните в откъса. Това компютърно моделиране е направо смешно в сравнение с по-късните филми от сагата, но е показателно как само за броени години тази индустрия и мощта на изчислителните машини нараства многократно.

За сравнение вижте ефектите от последните „Междузвездни войни“.

 

1982 – Tron

Приказната сага на Стивън Лизбергер за компютърния хакер, „всмукан“ в опасния дигитален свят, всъщност представлява крайъгълният камък за цялата CGI индустрия. Това е първият филм, в който дигиталните ефекти са използвани масово. Историята се развива в дистопичен компютърен свят, а в дължината на лентата почти 20 минути са генерирани изцяло от компютри – над 200 сцени, включващи ефекти, макети, изгледи, сгради, превозни средства. И което е още по-невероятно – всички те са постигнати и нарисувани с компютър, притежаващ… 2 MB (мегабайта!) RAM памет! За да направите куриозна аналогия – тази памет е около 500 пъти по-малко спрямо дори най-евтиния съвременен смартфон.

За сравнение вижте ефектите от Tron Legacy в уникалния клип на The Glitch Mob.

 

 

1985 – Young Sherlock Holmes

Версията за младият Шерлок Холмс на Бари Левинсън бе първият път, в който създателите на филми успяха да вградят успешно екшън сцени и CGI ефекти и анимация в едни и същи кадри. В една сцена огромен прозорец от цветно стъкло, изобразяващ рицар в броня, внезапно се трансформира от двуизмерно изображение в движещ се компютърно генериран човек. Той замахва с меча си към свещеника, в чиято роля е жив човек.

Дизайнерите, създали кадрите с продължителност около 30 секунди (отнели повече от 6 месеца), включват млад специалист, наречен Джон Ласетър. По-късно той става един от основателите на Pixar. Предполагам знаете кои са те – създателите на Toy Story и много други революционни анимационни филми.

 

1989 – The Abyss

Епичната сага за морските дълбини – „Бездната“, е дело на Джеймс Камерън, един от режисьорите с най-голям принос в CGI киноизкуството и хитовите заглавия. В този филм той показва за първи път нарисувана с компютър „вода“, която приема всякакви форми. По време на експедиция на учени с подводница те се натъкват на същество, което изглежда изградено от морска вода. То е създадено отново от спецове от ILM, които правят изцяло нов софтуер, с който да генерират случайните форми и движението на вълните. Емоциите на актьорите са сканирани в компютърни модели, като след това софтуерът може да пресъздава техните лица в течна форма. 75-секундната сцена от филма е отнела повече от 6 месеца, за да се изпипа, като, разбира се, носи Оскар за ILM.

 

1991 – Terminator 2: Judgment Day

Нямаше как да минем без друг хит на Джеймс Камерън. Историята за робота Т1000, изиграна от Арнолд Шварценегер, е култова не само заради репликата I’ll be back, но и заради оригинално разработените нови ефекти на робот от течен метал. В човешката роля е Робърт Патрик, който умело по време на филма се „разтича“ в най-разнообразни форми и остриета“. Течният робот е реализиран чрез използването на новата за тогава технология за Motion Capture, или захващане на движенията на жив актьор и записа им в компютър. Така движенията на Робърт Патрик се предават на CGI генерирания робот.

 

1993 – Jurassic Park

Още едно „дете“ на Майкъл Крайтън, този път режисирано от Стивън Спилбърг. Този филм също е иконичен, защото за пръв път показва на големия екран триизмерни модели с реалистична текстура и движения. През тази година CGI технологията вече е достатъчно усъвършенствана, за да създава повърхности, изглеждащи като реална животинска кожа. Разбира се – отново в комбинация с аниматроника (големи роботизирани кукли) и цифрови рендърирани кадри – ILM успява да „съживи“ на екрана живи, дишащи динозаври. Те заемат повече от 14 минути чисто екранно време, като по-малко от половината са чисто CGI. Но ефектите са феноменални. Jurassic Park става най-касовият филм на всички времена.

 

1994 – Forrest Gump

За разлика от ефектите, които карат челюстите ви да увисват като в Jurassic Park, в този филм няма да видите такива. Постижението тук е по-скоро в пресъздаването на исторически сцени. Композирането и комбинирането на различни визуални елементи от различни кино източници, за да се създаде ново изображение – това е мечта от години. Така CGI технологията дава възможност на Том Ханкс да стане първият жив актьор, който се „връща назад във времето“ и се ръкува с президента Кенеди (убит десетилетия преди заснемането на филма), както и с Джон Ленън. В наши дни тези цифрови композиции – наслагването на образи върху други сцени е вече превърнато в рутина.

 

1999 – The Matrix

Режисираният от братята Уашовски филм е революционен в много отношения, но най-вече в оригиналния начин за захващане и изчисления на екшън сцените. Става известен заради оригиналния си ефект Bullet time, дело на Джон Гаета и… българина Георги Боршуков, заради който взимат Оскар. Ефектът е създаден чрез използването на множество камери, разположени в кръг и снимащи последователни изображения, които след това са композирани с компютър така, че да се създаде невероятен забавен триизмерен кадър от всички страни – чрез интерполация и запълване на кадрите между изображенията.

 

2002 – The Lord of The Rings: The Two Towers

Вторият филм от грандиозната лента на Питър Джаксън, следваща трилогията на Толкин, е също грамадна крачка напред в технологията Motion Capture. Тя вече е дотолкова усъвършенствана, че захваща и имитира не само движенията на живия актьор (в случая Анди Съркис), но и неговите емоции. Ужасното същество Gollum (Ам-Гъл) наследява всички нюанси от мимиките и движенията на Съркис, а резултатът е едно наистина забележително създание. Трилогията като цяло е забележителна и със специално създадената интелигентна CGI армия от орки, участващи в баталните сцени.

 

2008 – The Curious Case of Benjamin Button

Създаването на реалистични хора в CGI вид е толкова трудно, че винаги е описвано като „Светия граал“ на индустрията, свързана с визуални ефекти. Но в историята на Ф. Скот Фицджералд за човек, който живее живота си наобратно (от стар към млад), този проблем е до голяма степен решен. Образът е поет от актьора Брад Пит, който е състарен значително със CGI ефекти, а технологията дори на „Властелинът на пръстените“ не е могла да създаде реалистично човешко лице. Сега обаче постижението на Digital Domain води до разработването на нови технологии и фосфоресцираща боя, която дава ефект. И ако щете вярвайте, но през първите 52 минути от филма лицето на Бенджамин е изцяло… CGI нарисувано.

 

2009 – Avatar

И отново Джеймс Камерън. Той пише сценария за Аватар още през 1995 година, но тогава технологиите не са толкова напреднали, за да се реши да създаде на екрана тази история.

През 2009-а обаче компютрите са толкова по-мощни, че на екрана оживява светът на Пандора, който е толкова красив и детайлен, че се наложило огромна сървърна ферма (хиляди мощни процесори, смятащи заедно) от 10 000 квадратни фута да изчислява кадрите по 24 часа на ден в продължение на месеци, за да рендира кадрите от филма. Само си помислете – те са толкова сложни и детайлни, че дори за рендирането в краен вид на само 1 кадър са трябвали няколко часа. А само една секунда видео се състои от 24 кадъра, нали? Моушън кепчър технологията в този филм също е повишила качеството си в движенията на коренните жители на планетата – На‘ви.

 

2013 – Gravity

Как си представяте живота при нулева гравитация? Режисьорът Алфонсо Куарон наема базираната в Лондон компания за визуални ефекти Framestore, за да намерят заедно този отговор. Решението, което взимат, е доста остроумно. Те създават „ковчега на Санди“ – 10-метрова стая, изградена от масивни LED стени, позволяващи на спецовете да създават компютърно генерирани сцени в реално време. Безтегловността в Космоса означава, че актьорите трябва да се движат из екрана, реейки се във всяка посока. Затова Sandy’s Cage позволява да се заснемат и копират променящите се непрекъснато светлинни отблясъци, преди да се композират цифрово лицата на актьорите. Всъщност до голяма степен само лицата им са реално заснети от камерите – всичко останало е моделирано и нарисувано с компютри.

 

2014 – Interstellar

Това е наистина грандиозен и ефектен филм, а технологията на VFX зад него не само ни позволява да гледаме красиви и невероятни сцени, а дори да „надникнем“ в самата „тъкан“ на нашата Вселена. Епичният филм на Кристофър Нолан изисква от компанията Double Negative да създаде образи на невиждани досега от хората неща – черни дупки, червееви дупки. Екипът спецове е ръководен от истински астрофизик – Кип Торн, като са използвани неговите теоретични уравнения, за да се напише специален софтуер за филма. Светът, който е създаден, трябвало да се ръководи от закони на движението на светлината и материята, различни от тези, които виждаме на Земята. Резултатът е толкова реалистична симулация, че води до редица публикации в академичните среди и множество научни спорове.  

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Най-четени
Всички

Изскочи любопитен проблем, свързан с Galaxy S10

106 | 18.01.2019
Още от HiEnd

AI блъфира по-добре от професионални комарджии (ВИДЕО)

9 | 18.01.2019