!Източна Европа и новата Силиконова долина

Текст: Делян Донев, сп. HiComm.



Силиконова долина е станала нарицателно в ИТ средите, название, с което се описва стремителния технологичния прогрес на нация или регион в сферата на компютърните технологии. Няма да ви разказвам историята за Силиконовата долина, всички сте чели достатъчно, предполагам ако не друго, поне сте гледали и филмите посветени на нея, това, върху което искам да ви обърна внимание е нещо съвсем различно. Силиконовата долина се движи постоянно. Подскача си, един вид. Всеки анализатор бърза, под една или друга форма, да идентифицира нова зона на бурен ИТ растеж. След Калифорния, Силиконовата Долина се премести в Тайван, после Индия, Индонезия и Малайзия и ето, че колкото и да е странно (всъщност по-скоро логично и очаквано) ето, че се озова и тук, в Източна Европа и икономиките на бившите страни от СССР. На конференция, организирана от ООН и проведена в Ню Йорк под надслов ООН посреща Web 2.0 за пореден път пролича самочувствието на източноевропейските страни, които този път с нескрита гордост отчетоха постиженията си в областта на ИТ сферата, солидния принос на ИТ технологиите към националния бюджет и не на последно място развитието на инвестициите от солидни външни ИТ компании в лицето на IBM, Dell, SAP.

Така например Беларус се сочи като Силиконовата долина на несъществуващия вече Съветски съюз, където, според последни статистики, е концентрирано повече от 50% от производството на компютри и компютърни компоненти спрямо сбора на всички бивши републики. Думи на Сергей Рачков, шеф на постоянната мисия на Беларус в ООН. Според него, ИТ секторът е един от най-успешните и бързо развиващи се сектори в икономиката на страната. Аналогично стоят нещата и в други страни от региона, като Унгария например. Маджарите също са особено доволни от себе си, като не без излишна скромност споменават за солидните инвестиции на големите ИТ корпорации, от ранга на IBM и Cisco примерно.

Особено щастливи са и хърватите. Въпреки че страната все още не е член на ЕС, тя има доста стабилна икономика, качествен жизнен стандарт и доста добри доходи (които за жалост превишават двойно средния доход, тук в България). Тази мъничка страна с над 250 острова и огромна крайбрежна ивица, вече разполага с над 15 000 ИТ специалисти в 1 300 ИТ фирми!

В България цифрите също са много обнадеждаващи, растежът е стабилен (повече от 15% на година, а общият растеж е почти двоен през последните 3 години), като страната ни е в челната десетка по брой квалифицирани ИТ кадри спрямо общото население и един от най-големите офшоринг пристани на солидни корпорации като Microsoft (с повече от 300 служителя), SAP, Cisco и др.

С какво Източна Европа привлича толкова много. Да, всички знаем, това е ниската себестойност на труда, евтиното изграждане на инфраструктура, държавните облекчения. Но отдавна мина времето, в което страните от Източна Европа (включително и България) програмирахме на Запада срещу стотинки (или по скоро евроценти).
Първо, след първите няколко години, голяма част от програмистите и високообразованите ИТ кадри използваха момента и просто напуснаха страната и потърсиха по-високо заплащане в Западна Европа и САЩ. Създадени връзки, доказани качества, умения са основния трамплин, който даде шанс на амбициозни личности да се издигнат в директно в централната йерархия на големите компании.

Отварянето на границите и приемането на България (а също така и на останалите източноевропейски страни) в ЕС изигра ролята на освобождаващ клапан и втора вълна квалифициран човешки ресурс пое да търси по-добро бъдеще и заплащане в страни като Германия, Франция, Испания.

Всичко това постави на изпитание местните инвестиции и новосъздадените офшорни компании, чийто просперитет е изграден именно върху по-ниските разходи за заплащане на труда. Съответно фирмите взеха нужните контра мерки, за да задържат специалистите тук, в Източна Европа вместо да ги обучат и изпуснат на Запад. От една страна заплащането се повиши осезаемо (с оптимална работна заплата за опитен програмист в рамките на 1000-1500 евро), въведоха се системи за поощрения, купони за храна, точки за покупка на артикули от вериги магазини, както и множество бонуси във вид на безплатни телефони, служебен транспорт, тиймбилдинги, семинари, банкети и предметни награди.

Това в крайна сметка доведе до достигане на една, ако мога да я нарека златна среда, в която Източна Европа си остава все така атрактивна и изгодна за външни инвеститори, притежава стабилен растеж и в същото време гарантира повече от приличен жизнен стандарт на своите ИТ кадри и достойно заплащане, без да ги принуждава да търсят реализация навън.

Но в крайна сметка, трудът тук си остава двойно и тройно по-ниско платен. Както посочва за пример унгарският представител на семинара в Ню Йорк, ИТ специалист който в Унгария получава 55 000 долара, в Германия ще трябва да взима около 130 000. Което, казано честно, може само да ни радва. Наистина. Имаме интерес. В момента, в който почнем да взимаме заплатите на германците, (за което така мечтаем), вече няма да сме интересни. И същите тези компании, които са ни облагодетелствали, ще обърнат поглед някъде другаде, където ще създадат поредната Силиконова долина. Социалният строй и управлението не са пречка, когато става въпрос за пари. За Китай знаете. Втори пример вече е Виетнам, където по последни данни икономическият бум е много висок, страната се развива много бързо и е определена като новият азиатски тигър. Всъщност, българското правителство обяви, че ще импортира работна ръка оттам. Ама че ирония на съдбата, не мислите ли?..