Какво представляват „облачните услуги“?

Признавам, наистина не си спомням какво точно съм си помислил, когато за първи път съм чул термина „облак“, отнасящ се за компютри и системи за съхранение на данни. Вероятно е било, четейки някакви технологични новини, където понятието е било добре обяснено, а и все пак IT технологиите за мен са не само хоби, но и професия от години.

За повечето „нормални хора“ обаче онези, които използват компютри в ежедневието си, но нямат за цел да вникват в начина, по който работят, до ден-днешен компютърният термин Cloud е доста „облачен“ и неясен. Често се налага да обяснявам с усмивка на колегите си, че „облакът“ е доста обширно понятие, но без този тип услуги днешният облик на интернет и информационните технологии щеше да е жалък.

Въпреки факта, че днес почти всички интернет потребители са свързани с „облака“ по един или друг начин, огромна част от тях наистина не знаят какво означават термините Cloud storage и Cloud computing. Задавали ли сте си въпроса, защо тук фигурира думичката „облак“ и дали наистина има връзка с истинските облаци, които висят често над главите ни?

Що е то „облачна услуга“?

Ето какво имат предвид IТ специалистите, когато говорят за „облака“. Това е термин, използващ се за различни технологии, но най-често за облачни изчисления (cloud computing) или облачни хранилища на данни (cloud storage). Той изразява начините за предоставяне на компютърни ресурси, вариращи от даване на хардуерна инфраструктура под наем, до даване на достъп до скъпи софтуерни приложения през интернет, при което потребителите плащат относително ниски месечни такси за ползване.

Облачните изчисления (cloud computing) включват цял набор от термини и технологии, които се отнасят до множество конфигурации от интернет-базирани компютърни системи, съдържащи голям брой сървъри, компютри и други устройства. Продуктът на тяхната дейност – хардуерна изчислителна мощ, достъп до приложения, софтуер и др., се споделя до хиляди отдалечени потребители чрез интернет.

На практика целият дигитален свят – от децата, играещи онлайн игри на конзолите си, до хилядите IT специалисти, създаващи сложен софтуер, е свързан с Облака. А някои от най-големите имена в днешния компютърнозависим свят, включително Google, Microsoft, Facebook, Amazon и др., разчитат почти изцяло на облачните системи за поддържане и развитие на своя бизнес.

Изчисленията в облака са истинска благодат

Ето каква е принципната идея на cloud computing термина, който се отнася предимно до използването на онова, което компютрите най-добре могат – да пресмятат. Представете си, че притежавате софтуерна компания, в която са наети стотици хора, създаващи комерсиални програмни продукти за бизнеса и големите корпорации. Създаването на всяка сложна програма съвсем разбираемо изисква много ресурси и машини. Оттам имате нужда и за много офисно пространство, електрозахранване в сериозни количества, мрежова инфраструктура, скъпи мощни сървъри, компютри, сериозен набор от съхраняващи устройства и… мощна охлаждаща климатична система, за да поддържате всички важни техники от сървърните помещения охладени, за да не прегряват.

Ако светът беше лишен от облачните технологии, вие като собственик трябваше да купувате огромно количество компютърна инфраструктура всяка година, базирайки се на вашия растеж и нужди от производителност. Дори най-вероятно ще купувате и повече, отколкото ви е нужно, за да се застраховате в случай на по-бърз растеж на продажбите ви – кой иска да се окаже в нелепата ситуация да има клиенти, но да не може да задоволи изискванията им и да загуби пари?

В същото време е ясно, че тези компютърни системи са доста скъпи, инвестицията е сериозна. И ако мислите, че нещата около харчовете свършват дотук, грешите. Дори да хвърлите купища пари за оборудване, нали след това ще ви трябва екип от квалифицирани специалисти за инсталиране, конфигурация, тестове и поддръжка на всички системи? А те, както всички знаем, взимат доста добри месечни възнаграждения.

Така че няма нужда да ви убеждавам повече – подготовката и стартирането на една дори неголяма софтуерна компания в един свят без облачни системи буквално ще направи дупки в джобовете ви. Това би било възможно само ако сте някой от най-богатите хора в света. И ако все още не вярвате, просто погледнете назад в миналото – към историята на IT света, и ще видите, че тогава е имало само няколко сериозни IT софтуерни компании (преди зората на облачните системи), и то сериозно подплатени финансово от големи инвеститори.

Защо ги наричаме „облачни“?

Благодарение на това име някой може да си помисли, че облачните технологии по някакъв начин са свързани с истинските облаци, но, разбира се – те не са свързани по никакъв начин. На практика не е съвсем уточнено как е възникнал и се е наложил този термин, но най-вероятните причини може би са най-общо две.

От години насам, когато професионалистите рисуват схеми на компютърни мрежи, тяхната топология, разположение и характеристики използват символа на облаците, когато трябва да се обозначи огромното интернет пространство. В него има неясен брой компютри и устройства, а пътят на преминаване на информацията от точка А до точка Б обикновено е различен и немного ясен за обикновения потребител. Затова повечето анализатори днес смятат, че терминът за облачните технологии произлиза именно от начина на обозначаване на разпределените ресурси (интернет) от години насам в специализираната литература.

Другият вариант за произхода на термина е до голяма степен сходен на първия, като се счита, че терминът „облак“ е започнал да се използва първоначално като метафора за целия интернет и постепенно се е наложил като масов в модерния свят. Точно както облаците са навсякъде по света, движат се и не можете да определите техния брой, позиция и характеристики, така ресурсите и услугите в световния облак от изчислителни машини трудно могат да бъдат точно преброени и фиксирани. Вие просто ги използвате с вашето електронно устройство, като изобщо не се интересувате къде и как е локализирана услугата ви. Тя е някъде „там“!  

Разликата между облачните изчисления и облачното съхранение?

Вероятно чувате по-често термина Cloud storage, отколкото Cloud computing. И това вероятно е така, защото наистина – няма по-лесно нещо днес от това да използвате запаметяващите ресурси на „облака“. Много хора считат двата термина за едно и също нещо, но… това не е точно така. Различни са.

Както подсказва името на Cloud storage, то се отнася то записването и запазването на големи обеми цифровизирана информация. Помислете малко – какво всъщност се случва с вашите снимки, след като ги качите например във Facebook? Къде всъщност отиват те, кой и къде ги записва? Нали все пак отиват в нечий харддиск? Ако това не ставаше и нямаше логика и ред, то как щяхте да качвате и организирате там свои фотоалбуми?

За да разберете това по-лесно, трябва да добавим още един термин към настоящите. Той се нарича Data center, или „дейта център“, или център за съхраняване на данни. Всяко нещо, което качите или стартирате директно от облака (както работят продуктите на Facebook и Google), на практика е записано на специални сървъри и архивиращи устройства някъде в огромни складове със застрашителен брой „шкафове“. Такива „складове“ има хиляди, като множество от тях са разположени в специално изградени места, наречени дейта центрове. Големите IT компании притежават множество такива по цял свят, като в тях се съхраняват данните на техните потребители в неизброимо голям брой твърди дискове. Така че, когато вие качите някой файл в облака, винаги е възможно по ирония на съдбата той да бъде записан в някой дейта център на няколко километра от дома ви или пък на другия край на планетата. Вие просто никога няма как да сте сигурни къде ще отиде.

Този начин за запазване на данни в отдалечени дейта центрове и достъпът до тях по всяко време чрез интернет се нарича „облачно съхранение“. Добре е да имате предвид обаче, че облачното съхранение всъщност е само част от облачните изчисления. Така че технически не е коректно да използвате двата термина за едно и също нещо.

Какви могат да бъдат облачните услуги?

Както стана ясно от самото начало, облачните услуги са огромен набор от термини и технологии, които включват хостването на ресурси и услуги, достъпни през интернет отдалечено. Облачните услуги могат да бъдат разделени в три основни големи категории, наречени още сервизни модели.

Infrastructure as a Service (IaaS)

Това е най-основният сервизен модел в облака. По този начин гигантските технологични компании като Google и Amazon могат директно да дават под наем тонове компютърна инфраструктура на други компании и крайни клиенти. Един от най-добрите примери в случая е Google Drive, където индивидуалният потребител може с лекота да използва IaaS концепцията, за да записва файловете си в облака тотално безплатно или чрез платен план, позволяващ записа на по-големи обеми информация.

Platform as a Service (PaaS)

 
Този модел е валиден за компаниите „продавачи“, предлагащи платформи за разработки на други компании, но според техните собствени привилегии и специални изисквания. Благодарение на този сервизен модел разработчиците на приложения няма нужда да се притесняват и мислят за цената на закупуване и поддръжка на софтуера и хардуера, от който имат нужда по време на разработките си. Те просто си закупуват определен споделен ресурс и започват да работят, ковейки сами собственото си бъдеще. Някои от най-известните PaaS доставчици са Amazon Web services, Microsoft Azure и Google App engine.

Software as a Service (SaaS)

 
Третият сервизен модел е валиден тогава, когато клиентите директно използват приложен софтуер и бази данни, предлагани от своя хост доставчик (service provider), като заплаща съответно по определена месечна схема за употреба. Този модел още е известен като „софтуер по поискване“ (on-demand software) заради схемата за заплащане, която включва ниска тарифа, но заплащана на месечна база или на база обем работа. Така, вместо да давате хиляди долари за софтуерен продукт, който може би ще използвате рядко, вие просто заплащате за периода, за който ви е необходим, свършвате задачите си и не влагате пари в нещо, което повече не ви е нужно.
Известни „играчи“ от този бизнес са LinkedIn, Dropbox, Twitter, Outlook Web Access и др.