Лентовите носители са мъртви? Е, Sony побра 185 TB информация на магнитна лента

Плочите не загубиха своите почитатели. Дори можем да кажем, че са предпочитани от истинските меломани, въпреки че технологията надхвърли столетие. Не можем да кажем същото за добрите стари лентови касети, които са напълно забравени. Или не съвсем? На Intermag (International Magnetic Conference) Sony представи технология, чрез която компанията е успяла да помести впечатляващите 148 GB информация на всеки инч от магнитна лента. Представяте ли си каква сериозна музикална компилация може да се събере в една касета?

През 2012 г. сътрудничеството между FujiFilm и IBM постигна също отличен резултат. Компаниите представиха прототип на лентова касета, която събира 35 TB информация. Постижението на Sony означава, че на подобен носител могат да се съберат смайващите 185 TB данни. Само за сравнение – един Blu-Ray диск има капацитет от 50 GB, а средностатистическите персонални компютри са оборудвани с около терабайт твърд диск.

За да се постигне този резултат, от Sony са използвали технология, наречена „магнетронно разпрашване” (sputter deposition) – сложен процес, в който се използват слоеве от магнитни кристали, излъчващи аргонни йони върху полимерна лента. Ако не сме успели да опишем процеса по правилен начин, моля споделете в коментарите. От Sony не очакват тази технология да се използва за комерсиални цели в частния сектор, но заявяват, че това е повече от експеримент. Магнитните ленти продължават да бъдат вариант за съхранение на огромни масиви от информация и създателите на Walkman се надяват, че ще успеят да предоставят своя продукт на пазара в близкото бъдеще.

Идеите на Sony звучат странно в ерата на облачните услуги. Интересно е, че през 2012 г. проучване на NewScientist доказва, че HDD информационните центрове използват 200 пъти повече енергия, отколкото лентов център със същия капацитет. Facebook използва Blu-Ray дискове за своя дата център. Независимо от бъдещето на постижението на Sony, новината имаше един резултат – навя ни приятни спомени за отминалите години, в които чакахме нетърпеливо над касетофона за любимата си песен. После просто натискахме REC. Не трябва да забравяме, че постижението на Sony няма общо с онези касети, но асоциацията не може да бъде избегната.