Металът индий притежава висока прозрачност и проводимост и поради тази причина производителите на таблети, смартфони и всякаква друга съвременна електроника го използват за създаването на сензорните дисплеи за техните устройства. Оказва се обаче, че запасите от индий вече са почти изчерпани. В съвременните сензорни дисплеи се използва лента от индиев оксид и олово, чрез която се регистрира самият натиск. Този материал се използва заради споменатата прозрачност и проводимост. През 2013 година общата площ на произведените сензорни дисплеи възлиза на 25.5 милиона кв.м – за сравнение през 2012 цифрата е била само 12 милиона кв.м. Очакванията за 2015 година са 35.9 милиона кв.м, но както се вижда, може да се наложи производителите да преосмислят цялата технология по производството на сензорните дисплеи заради липсата на ценния метал.
Една от най-перспективните алтернативи на лентата от индиев оксид и олово се явява графенът, както и сребърните нановлакна. Освен на традиционни, тези материали позволяват създаването и на сензорни гъвкави дисплеи. В лабораторни условия дисплей с такова покритие е бил сгънат около 100 хиляди пъти без поява на признаци на деформация.