Приключи първият етап на Hyperloop Pod Competition – състезание, при което се тестват умалени версии на капсули, предназначени за транспортната система Hyperloop на Илон Мъск. Сред шестимата финалисти, грабнали награди на края на този етап от състезанието, е и капсулата rLoop, която е със силна българска следа. Цялата захранваща зaрядна система на проекта (електроника, конструкция и софтуер) е създадена от българската компания IPS с управител Александър Рангелов.

Отборът на rLoop се състои от над 100 души от повече от 14 различни държави. Всички те обаче се сплотяват от обща цел - да подпомогнат иновацията, да станат катализатор за съществена промяна в света със своите умения и качества. Вярата, че е време за революция в транспорта, ги кара да вложат труда си в състезанието Hyperloop. Конкурсът е създаден, за да се стимулира развитието на футуристичната транспортна система, и е насочен към разработка, представяне и тестване на прототипи на пътнически капсули, които потенциално могат да станат част от реалната система, когато тя влезе в употреба.

Наградените шест отбора са с различно количество точки, но въпреки това съдиите са решили да не присъждат 1-во, 2-ро и 3-то място. Все пак най-много събрани точки, както и отличие за дизайн и конструкция е получил отборът на холандския университет Delft. Капсулата WARR Hyperloop на техническия университет в Мюнхен взима награда за най-висока развита скорост, а отборът на Мазачузетския технологичен институт получава награда за безопасност и устойчивост.

Отборът с българско участие rLoop, който е интернационален и единственият, зад чийто гръб няма висше училище или университет, грабва награда за иновативна капсула. Тя е определена директно от Илон Мъск. Успехът идва след много труд и вдъхновение и е под формата на отличие за дизайн, механика, батерия и модулна захранваща система, определени като „най-иновативни“.

Вторият етап на състезанието ще се случи след шест месеца, където rLoop ще се нареди директно сред финалистите, за да се състезава за развиване най-висока скорост във вакуум.
 

 

Eто какво сподели в интервю Александър Рангелов, един от основните замесени в създаването на капсулата rLoop, относно постижението и бъдещите планове.


Току-що вашият отбор спечели Pod Innovation Award в състезанието на Hyperloop. Очаквахте ли го? 

Очаквахме да стигнем до финал, когато попаднахме между 30-те най-добри отбора, след голямото сито от 1700 кандидати. Тайно се надявахме да сме сред 6-те финалисти, но не сме си мечтали да бъдем посочени от Илон Мъск за отбора с най-иновативна капсула. Отделно му направи изключително впечатление разработената от нас в "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) захранваща зарядна система. Това е страхотно постижение за България, защото няма как да е случайност фактът, че си финалист и отличе́н в състезанието на най-големия иноватор в централата на една от най-иновативните компании в света – SpaceX.

Разкажете ни как се решихте да се включите в състезанието и защо.

Включихме се по любопитен начин. След като през 2014 г. на Интерсолар в Мюнхен системата ни EXERON спечели най-високото отличие в сектора, за общ проект в Африка ни потърси човекът, който днес е в ролята на проектен мениджър на отбора rLoop. Явно преди сме си свършили добре работата, за да ни потърси отново. Интересното в случая е, че той отказва предложение от Tesla за системата, а изцяло залага на IPS, за да може освен всичко друго да се внесе и елемент на иновация, която в крайна сметка да донесе точки при крайното оценяване. В IPS поехме смело тази отговорна задача, защото бяхме сигурни в уменията си, а и фирмата от самото си начало преди 27 години развива и поддържа изключително високо ниво на научно-развойна дейност. Резултатът е налице, а ние доказахме, че в България могат да се разработват и произвеждат топ технологии.

С какво rLoop се отличи сред останалите участници?

Отличи се с това, че нямахме големи спонсори, както повечето от другите отбори с бюджет над 900 хил. долара. Нашият бе около 65 хил. долара. С този бюджет успяхме да изработим повечето компоненти сами, като се започне от шасито и тялото на капсулата, цялата сензорна система, ARX PAX дари магнитните двигатели, TE дари част от електрониката, IPS разработи захранващата система. Останалите компоненти, като алуминиеви детайли, корпус от фибростъкло, батерии и др., сглобихме сами, както и целия софтуер за управление. Отличавахме се в нестандартния подход с магнитната спирачка, която беше ключов елемент от сигурността на капсулата, с модулната захранваща система, която може да черпи енергия от възобновяеми източници, със самото задвижване и подхода при магнитната левитация, както и с отличните показатели на аеродинамиката.

Самата разработка ни отне около 3 месеца, a след това реализацията, тестовете и изпитанията - още около 2 месеца. В разработката впрегнахме всички R&D инженери и ресурс на компанията, защото залогът за нас беше огромен. В крайна сметка залагаме името си и успеха на отбор, който участва в състезание не на кой да е, а на Илон Мъск. Отговорността беше огромна, защото нашата система беше гръбнакът на капсулата. Всички други системи са добри, но няма ли ток, нищо не работи. Не на последно място ние представяхме България и сме горди, че го направихме по блестящ начин.

Какво ви предстои сега?

Започваме подготовка за участие и във втората част на състезанието на SpaceX, където ще преследваме само една цел – най-висока скорост във вакуум. Ще се постараем да изненадаме отново Илон с резултати. От IPS обмисляме нещо щуро, с което отново да му привлечем вниманието, защото той е човек на щурите идеи, които в крайна сметка винаги се реализират. Но за това ще споделя на по-късен етап.

Най-четени
Всички

Операционната система на Huawei с име за Европа. Ще бъде по-бърза от Android

413 | 14.07.2019
Още от HiEnd

Virgin Galactic става първата компания за космически туризъм с акции на борсата

0 | 16.07.2019