Откриха липсващо звено в електрониката

След почти 40 години теоретизиране най-сетне "липсващото звено" в електрониката беше открито, писаха световните агенции. Става дума за устройство, известно в литературата като "мемристор", даващо възможност чиповете да бъдат правени все по-малки и много по-ефективни от досегашните. Изобретението, дело на учени от "Хюлет Пакард", беше представено за пръв път на страниците на сп. "Нейчър". То вече се влага в транзисторите от ново поколение, изграждащи всички чипове в електронните устройства

За пръв път за мемристори се заговори през 1971 г., когато те бяха издигнати като идея от проф. Лион Чуа от университета "Бъркли" в Калифорния, припомня Би Би Си. Според него те трябва да бъдат четвъртият основен елемент от веригата заедно с резисторите, индукторите и кондензаторите. "Не мислех, че ще доживея да ги видя реализирани, заяви проф. Чуа. Особено съм развълнуван от факта, че те се оказаха не само в моето въображение, а част от реалността." Професорът беше обосновал идеята си върху необходимостта от симетрия и наличието на не по-малко от четири градивни елемента, които да изграждат по-сложните електронни устройства. "Той се беше вгледал във фундаменталните уравнения на електропотока и беше установил, че има дупка, обяснява Стан Уилямс от лабораторията за информационни и квантови системи към "Хюлет Пакард". При това положение би трябвало да има и устройство, което да "помни" колко заряд е преминал през устройството."

Мемристорите носят това название, тъй като са в състояние именно да "запомнят" част от заряда, преминаващ през тях, и след като захранването е изключено. Той се състои от два пласта титаниев двуокис, свързани с жички. Когато през единия протича ток, съпротивлението на другия се променя, а промяната се регистрира като информация. Създаването им дава възможност за производство на компютърна памет, неизискваща захранване. Сега повечето компютри ползват т.нар. DRAM, която губи данни, когато бъде изключена. Компютър, изграден чрез мемристори, ще може да се включва моментално, лаптопът ще работи и след падането на батерията, а мобилният телефон няма да има нужда да се зарежда цели седмици, смятат създателите на устройството.

Екипът на проф. Уилямс, създал мемристора по поръчка на "Хюлет Пакард", обяснява, че устройството, което може да бъде свързвано както с транзистор, така и с друг мемристор, има чудесна функционалност, но "работи при съвсем различна физика". Същевременно то може да бъде произвеждано в значително по-малки размери от сегашните конвенционални транзистори. "А колкото по-малък е мемристорът, толкова по-добре работи", казва проф. Улиямс. Той е убеден, че именно това устройство ще даде възможност електрониката да продължи минимизацията си, следвайки закона на Мур, който с досегашната технология вече е на ръба на капацитета си. Все пак мемристорът едва ли ще навлезе изведнъж в индустрията, тъй като първо тя трябва да го тества и нагоди към апаратурата си, както и да гарантира съвместимостта му с досегашните технологии.
От в. Дневник