Американски изследователи разработиха проста методика, която позволява създаването на високопроизводителни интегрални схеми, които може да се огъват и разтягат, съобщава Би Би Си.

Учените предлагат микросхемите за електронни прибори да се разработват от неорганични материали и в тях да се вграждат наноленти от монокристален силиций, обединени с подложки от ултрътънка пластмаса и еластомери.

За основа на методиката служи технологията за производство на разтегателен монокристален силиций, демонстрирана от екипа на проф. Джон Ръджърс от Университета в Илинойс през 2005 година.
Именно тогава учените успяват да положат силициевите наноленти на еластичната подложка.

На микроскопично ниво тези ленти имат вълниста структура, напомняща хармоника. Това свойство им позволява да се разтягат в едно направление, независимо, че силицият остава крехък и твърд материал.

Новата технология прави възможно създаването на интегрални схеми, разтягащи се в две направления. При това дебелината на новите микросхеми може да е едва 1.5 микрона сто пъти по-малко от обикновените микросхеми.

Гъвкавите схеми биха могли да намерят приложение в сложните мозъчни импланти, сърдечни монитори или умни дрехи.

Тагове: