Създателят на Second Life работи по нов виртуален свят

Живяхте ли свой алтернативен живот в Second Life? Или не се запалихте по виртуалната реалност, която преди няколко години беше в своя пик? Ако се доверим на филмите и книгите, можем да очакваме, че в бъдещето ще бъдем все по-обвързани с виртуалната реалност, за да избягаме от истинската. Подобна беше тематиката и на една от последните книги, които ми попаднаха – Ready Player One на Ърнест Клайн. Ние, хората имаме голямо желание да погубим своя свят, но обожаваме да описваме всички възможни изходи. Е, в Ready Player One светът не е приятен – богатите са малко (но за сметка на това са много богати), а бедните са много. За тях има изход – във виртуалното пространство – свят, наречен Оазис.

Хората поставят специалните си очила за виртуална реалност и се свързват към конзолата, която ги пренася в света, в който можеш да бъдеш какъвто искаш...или почти. Там също има разделение, но то може да бъде нарушено, ако си достаъчно съобразителен или хитър. В Оазис потребителите посещават училища, университети, а знанията им важат и в истинския свят. Някои дори работят там, а други залагат на изпълнение на вълнуващи куестове (точно като в RPG игрите). А най-интересното – някъде в този свят се крие ключът към богатството, ключът към самия него, но откриването му е изключително трудно. За да не ви развалям удоволствието, спирам до тук, а вие можете да потърсите книгата. За съжаление, не е издадена в България (поне до колкото ми е известно).

Но да се върнем в „наши дни”. Second Life е нещо като прототип, ранна версия на Оазис. Но според последната информация е дошло време за развитие. Филип Росдейл, създател на Second Life, има нов проект – High Fidelity, чиято цел е създаване на виртуален свят от нов тип, нова генерация (nextgen).

Проектът High Fidelity е стартиран по-рано през годината, а финансирането му идва от Linden Lab, Google Ventures, Kapor Capital и True Ventures. Като цяло се пази от светлините на прожекторите. В сайта е изписано мотото на идеята „If it doesn’t hurt to think about it, we’re not going to try it” („Ако не боли да го помислим, няма да го направим”). Според Росдейл „Основните идеи са предално ясни – създаване на виртуално пространство, което е натоварено със същите богати възможности за комуникация и взаимодействие, каквито има и в реалния свят, а след това – достатъчно е да пренесем всички там!”

Както стана ясно, Росдейл не е в непознати води. Sceond Life, първият му виртуален свят, е приютил милиони потребители и икономика на стойност 6 млрд. долара. Но той никога не стана толкова масов, колкото се очакваше (или колкото се надяваха някои хора). Росдейл със сигурност е помислил върху нещата, които могат да бъдат подобрени или променени – интерфейсът е едно от тях. Той трябва да стане по-интуитивен. В Second Life се използва мишка и няколко клавиша, но комбинацията не се оказала особено удобна. Росдейл иска да направи и взаимоотношенията между аватарите много по-богати, по-интересни. Нашите виртуални образи трябва да могат да пресъздават движението и мимиките, които правим в реалния свят и то по възможно най-близък до оригинала начин. Езикът на тялото е основният елемент в контактите между хората. Докато не бъде създаден добър език на тялото и във виртуалното пространство, хората ще бъдат скептични.

Именно новите технологии са подтикнали Росдейл да се захване с развиването на проекта. В началото на тази година той тества Oculis Rift и е впечатлен колко добре той пресъздава движенията му – забавянето било толкова малко, че е невъзможно за човешкото око да го улови. „Експериментираме с наши малки части хардуер, за да уловим движението на главата, но разглеждаме и други готини устройства като Hydra, zSpace и Leap Motion”, добавя Росдейл. Идеята за по-реалистичен виртуален аватар е чудесна, но не е само тя. В замяна на виртуални пари, потребителите ще могат да споделят неизползваната производителност на своя компютър (например когато спят). Това ще помогне на света в High Fidelity да бъде по-голям и много по-детайлен (а дали някой няма да изкопае и някое bitcoin-че. Това, разбира се, в кръга на шегата).

В момента най-близката подобна система (разпределена изчислителна система) може да си съперничи с най-мощните суперкомютри, които съществуват. Тъй като виртуалният свят има по-специални изисквания, според Росдейл тяхната технология ще бъде „нещо напълно ново”. Когато High Fidelity бъде завършен, мрежата ще нараства с броя на потребителите, но и с различни устройства (мобилни, стационарни). Second Life е разположен на 40 000 сървъра. Представете си свят, който е задвижван на милиони или дори милиард машини?

Според Росдейл това, което виждаме в CGI филмите днес (Avatar, Star Trek) ще бъде възможно във виртуалния свят след само 6 години. High Fidelity няма да създават всички визуални елементи сами – просто ще положат основите, ще отворят вратата и ще натиснат „играй”, а след това? След това всички ще очакваме какво ще стане.

„Искам да изградим нещо много близко до света, за който четем в Ready Player One, но с по-малко централни агенции [в книгата има професионални агенции, които търсят „богатството” и които разполагат с най-добрите предмети, тъй като имат неизчерпаеми запаси от виртуалните пари]. Един виртуален свят би приличал на Интернет – без тотален контрол на правителството”.

Ако приемем, че всичко върви по план, след няколко години (Росдейл все още не е казал кога ще бъде завършен проектът) може би ще посещаваме този виртуален свят чрез второ или трето поколение Oculus Rift, облечени в цял костюм със сензори, които да засичат всяко наше движени. А какво ще стане след това? Росдейл обяснява, че в Second Life хората „създават неща, продават ги един на друг...влюбват се, омъжват се, правят секс – всичко, което извършват и в реалния свят”. Ако е направен добре, виртуалният свят може да замести днешните социални мрежи. Това може да е ново начало за хората, които са били възпрепятствани в реални свят. Но ако не ни допада идеята за виртуалните взаимодействие, със сигурност би ни допаднала идеята за обикаляне на света, посещаване на всички вълнуващи кътчета...само чрез връзване към глобалната мрежа.

Възможно ли е да живеем в Матрицата?