От фантастиката към реалността


Реймънд Курцвел е техническият директор на мегакорпорацията Google, а сред любителите на книгите е познат и като автор на „фантастична“ литература, която има странния навик да се оказва, кажи-речи, пророческа. Още преди да настъпи третото хилядолетие, той предсказа появата и облика на съвременните смартфони и таблети, бума на преносимите компютри, масовата интернетизация на света, постепенното отмиране на телевизионните канали и трансформирането им в това, което днес наричаме „формат Netflix“. Макар да е спорно, той доста добре предрече и възхода на социалните мрежи, макар да ги нарича по друг начин – все пак важното е, че доста точно ги описваше такива, каквито ги познаваме днес, и то по време, когато за повечето хора Facebook и Google+ бяха немислими.

Предвид всичко това, някои негови почитатели го даряват с епитета жив пророк, други – визионер, докато трети смятат, че той разполага с вътрешна информация за дългосрочните планове на компаниите, с които работи, както и със социални инженери от държавния и частния сектор. Какъвто и да е случаят му, каквито и да са източниците му, Курцвел до ден-днешен ни занимава повече с бъдещето, отколкото с настоящето, като често ни пренася десетилетия напред. И затова заслужава ако не друго, да му се обръща внимание.

Реймънд Курцвел е предприел пламенен поход към вечния живот, но дали не върви по погрешните пътища?

Курцвел сякаш е абониран за хорския интерес


Наред с технологичните си прогнози и анализи Реймънд Курцвел, наричан на галено Рей, може би дори е повече прочут с похода си към вечния живот. Да се каже, че той има интерес към безсмъртието, би било подценяване. Всъщност тази тема при него клони към вманиачаване – често присъства в книгите му, в статиите му, в изявленията му по американски и британски медии, както и по международни конгреси. И съвсем наскоро, докато се провеждаше Global Future 2045 Congress (GF2045), гугълджията не пропусна да обещае, че съвсем скоро компютърните науки и съвременната биология ще могат да неутрализират процесите на стареене, като им противодействат с „препрограмиране на клетъчно ниво“ и отпечатване на нови органи чрез стволови клетки, излезли изпод 3D принтери. В обичайния си стил предрече, че „след 10 или 20 години ще настъпят грандиозни промени в здравеопазването и медицината“.

Виждането му за бъдещото безсмъртие на човечеството обаче е доста по-всеобхватно и не залага единствено на развитието на биологията. Да, Курцвел всеки божи ден поглъща по 250 хапчета и си слага има-няма 6 инжекции на седмица, напълно убеден, че това е първа крачка към нетлението му. Самият той, след като навърши 65 години, признава, че вечният живот е приоритетната му цел. Твърдо решен да го постигне, той все по-често изразява готовност изцяло да заобиколи биологията и вече предлага алтернативни прогнози и методи – чудати и гъделичкащи въображението, пък и леко клонящи към тревожна лудост.

В търсене на безсмъртието


Откакто има писана човешка история, се знае, че хората са търсели пътищата за победата над смъртта. В древността и дори до по-късно, горе-долу до XVI век, главното средство всъщност е било едно – духовното пречистване, повдигането и разширяването на съзнанието на по-високо ниво. А като по правило това е било свързано с умишлени и самоналожени лишения, целящи отслабване или пълна победа над плътта.

Разбира се, не всеки представител на човечеството търси ревностно безсмъртието, но идеалът продължава да съществува – негов отзвук в нашето съвремие са религиите и духовните практики, които може и да са изгубили някогашното си влия­ние и блясък, едва ли има един свещеник, мислещ и изповядващ се като следващия, но вярата, че вечният живот е постижим, просто отказва да погине. Тя битува във всяка религиозна доктрина, включително в християн­ството, което обещава, че един ден „всички ще се изменим“ и ще застанем „редом с Христос, отдясно на Отца“. Древният и средновековният поход към блажен живот без тежестта на плътта никога не е залагал на технологичния прогресвярата в материята се разглежда като заблуждение, като увличане по илюзия, а сетивният свят – за Царство на Лукавия.

Днес обаче живеем в друго време


Материалистичните науки нито могат да докажат Бога и душата, нито да ги отрекат – те изучават и описват сетивния свят, а духовното в малката или по-голяма степен е извън тяхната компетенция. И като не са способни да пратят току-така експедиция в Царството на Христа, което „не е от този свят“, нито да направят аутопсия на ангел или архангел, някои учени си решават проблема с категоризирането му в рубриката на „суеверията от древните времена“. В крайна сметка нещата пак опират до вяра, крайният материализъм също е форма на религия – само дето е бездуховна или откровено безбожна. Със сигурност – морално развързана.

Самомнително убедени, че душата е мит, а Бог – „нещо, с което древните са си обяснявали светкавиците“ – се намират учени да търсят безсмъртието по изцяло материалистичен път. Те се идентифицират с мозъка си и мислите му. Според тях било достатъчно да запазим спомените си на по-траен носител от биологичните клетки, за да говорим за безсмъртие. Сред тези учени и визионери, които, подобно на някогашните аскети, презират „човешката мърша“, е и Рей Курцвел. Те се определят като трансхуманисти и в системата им от вярвания е заложено, че това, което се разваля в биологичния механизъм, спокойно може да се подменя с изкуствено създадени копия – докато един ден „мозъкът на човека се прехвърли на по-траен носител, машина“.

Суперкомпютрите на Рей


Вече доста години Курцвел проповядва, че още през средата на сегашния век ще е възможно копирането на мисли и спомени от човешкия мозък към компютър. В ограничена степен това и сега е възможно, доколкото мислите могат да се трансформират в електричество – в известен смисъл, ако приемем мислите за нещо духовно, електрическите им варианти са тяхно „твърдо агрегатно състояние“. Това отваря врати за богато въображение. Според трансхуманистите до 2045-а ще се постигне т.нар. singularity – хората ще се upload-ват в компютри и ще живеят във виртуална среда по свой избор, няма да изпитват глад и жажда, могат да си безсмъртстват в електронна утопия или ако са по-войнствени, да се трепят по бойните полета, ей така – за кеф, без да се страхуват от смъртта.

Сексът също ще е възможен, макар и не в традиционната си форма. Стига да се създадат роботи с достатъчно памет, виртуа­лизираният мозък на човека ще има и подвижност в реалния свят – вместо тяло, което боледува, електронният мозък ще управлява твърда и по-трайна механика. Звучи чудно и сякаш Курцвел колкото го вярва, толкова и копнее за това.

Минута за отрезвяване


Тъй като рубриката е коментарна, мога да си позволя лично мнение и то е, че Курцвел, както и неговата потеря от трансхуманисти, са лудички. Много! Разбира се, и „през мозък не ми минава“ да оставя позицията си без аргументи. И започвам именно с мозъка, който тача като жизненоважен орган, без обаче да го възприемам като себе си. Когато казвам „Аз мисля“, имам точно това предвид – Аз, а не „мозъкът ми мисли“. Между Аза ми и мозъка ми има разлика, доколкото второто е средство за проявление на първото.

Ако бях религиозен, може би щях да отъждествя Аза си с душа, но понеже статията ми не цели да натрапва религиозен или какъвто и да било верски мироглед, просто ще напиша, че Азът ми е моята индивидуалност. И когато Курцвел и съмишлениците му обещават, че техните суперкомпютри ще ме дарят с вечен живот, като upload-нат мозъка ми във виртуална среда, те не казват нищо друго, освен че ще направят копие на мислите ми в даден етап от живота ми. Да, става дума за копиране, а не за upload-ване на оригинала.

А какво става с оригинала, от който е направено копието? Според Курцвел и изобщо транс­хуманистите биологичното тяло вече е ненужно и може да се унищожи. Това е пъклена идея, тъй като убиването на физическото тяло всъщност е премахване на първоизточника, на истинския Вас – ето как би се скрила истината, че виртуалното ви копие не е нищо повече от компютърна симулация(!) на вашето Аз. Доста уместно ще е да се направи аналогия между проповедите на Курцвел и тези на лунатика Маршал Апълуайт, който ръководеше американската секта Heaven’s Gate – докато всичките му последователи го послушаха и групово се самоубиха с вярата, че „мозъците“ им ще се upload-нат в телата на извънземни, очакващи ги с летящата си чиния в опашката на кометата Хейл-Боп.

 

Няколко думи и за роботите


Факт е, че едно тяло на робот може да бъде по-издръжливо от крехкия, но жилав човешки организъм. Вероятно ще издържи на повече куршуми, няма да се плаши от студ и пек... Но нима материята е вечна? Има ли нещо в сетивния свят, което да не подлежи на опустошителното влияние на времето? И дървото гние, и желязото ръждясва, даже камъните се ронят песъчинка по песъчинка. Да се търси вечен живот в нещо, което не го притежава, е друг аргумент за лудостта на трансхуманистите. Те тактично избягват да размишляват и за енергийните източници – кой ще захранва суперкомпютрите, в които са upload-нати вашите копия, докато истинските Вие отдавна сте мъртви? Нима безсмъртните роботи ще строят АЕЦ-и и фотоволтаични системи? Или пък ще има каста от презрени хора, на които ще бъде отказано „безсмъртието“, за да служат на привилегированите безсмъртни псевдочовешки копия и компютърни симулации?

Курцвел говори открито и за двата варианта – луд! И щеше да получи съчувствие или най-много снизхождение, ако иначе не беше толкова харизматичен и убедителен за хората, които не обичат много-много да използват биологичния си мозък по предназначение.

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от HiEnd

Роботче с големи очи ще учи глухите деца да комуникират

1 | 07.12.2017