Годината на технологичните изненади

Още една година е към края си и още веднъж поглеждаме назад в опит да отличим важните събития в сферата на мобилните комуникации. Такива не липсваха – не сме сигурни дали са повече от друг път, но годината определено не беше скучна. Сред новините определено имаше и много изненади, които ни помогнаха да добием по-добра представа за технологичното бъдеще, което ни очаква.

Android в таблети

Новините обикновено започват да идват още през първите дни на януари, когато в Щатите се провежда едно от най-големите изложения за потребителска електроника. Тази година Consumer Electronics Show ни запозна с Xoom – първия таблет на Motorola, който се оказа и първото устройство с новата версия на Android, специално оптимизирана за джаджи с такава форма. Android 3.0 Honeycomb дойде с напълно нов интерфейс и с амбициите да прекрати хегемонията на iPad в този бързо растящ пазарен сегмент. Почти година по-късно вече може да кажем със сигурност, че не успя да го направи. Не че устройствата не бяха атрактивни в техническо отношение – в интерес на истината успяха да подобрят почти всеки параметър на iPad2, просто практиката за пореден път показа, че софтуерът вече е по-важен от хардуера – въпреки че към есента приложенията в Android Market надхвърлиха 600 000, оптимизираните за Honeycomb продължиха да са малцинство. Противно на дотогавашната си практика, Google реши да не отваря изходния код на платформата. Причината за това – компанията трябваше максимално бързо да осигури алтернатива на iPad и Honeycomb се оказа междинното решение преди идването на Android 4.0. Тази версия беше представена през октомври и стана първата, която обедини вариантите на платформата за телефони и таблети. Достигна до пазара първо в смартфона Galaxy Nexus, произведен от Samsung.

Често софтуе­рът се оказва по-важен от мощта на хардуера. Таблетите се сдобиха със специална операционна система Android 3.0.

Windows се променя

Другата голяма новина от CES беше свързана с премиерата на следващата версия на Windows. Революционното – за пръв път тя ще поддържа и работа с ARM архитектура, чиповете, които са в основата на мобилната революция. Заради високата им производителност и ниска консумация на енергия те присъстват в почти всички телефони и таблети, а скоро ще започнем да ги виждаме по-често и в ултратънки лаптопи. Windows 8 ще е на пазара догодина, но вече може да се изпробва чрез предварителна версия, която включва и новия интерфейс за таблети. Той заема много от Metro UI в Windows Phone и отново разчита на плочки с динамично обновявана информация, но потребителите ще могат да превключат и към традиционния интерфейс, когато работят с нормални компютърни програми. Microsoft вече работи усилено по интегрирането на различните си продукти, а следващия етап ще видим към края на другата година, когато се появят Windows 8 и Windows Phone 8.

Хардуерните тенденции

Заедно с появата на първия таблет с Аndroid Honeycomb стана ясна и една от основните хардуерни тенденции на годината – двуядрените процесори вече не са екзотика, а задължителен елемент за всяко устройство от по-висок клас. Таблетите с платформата на Google заложиха на двуядрен чип Tegra на NVIDIA, а освен това той се появи в смартфоните – LG Optimus 2X стана първият двуядрен смартфон. Примера последваха и другите производители и мобилният конгрес през февруари премина под знака на високите скорости. Тогава LG ни изненада и със смартфон, който може да записва и възпроизвежда 3D видео, като автостереоскопич­ният му дисплей позволява гледането на триизмерните изображения без очила. HTC също последва тенденцията, но засега подобни устройства са нишови и не очакваме това да се промени през следващата година. Другата насока, която започна да се забелязва през втората половина на годината, е свързана с екраните – появиха се първите телефони с панели с резолюция 1280х720 пиксела и догодина те ще са един от задължителните елементи на моделите от висок клас. Все по-често се добавят и възможности за работа с бързи LTE мрежи.
Galaxy S II помогна на Samsung да стане лидер сред производителите на смартфони.

От Symbian към Windows Phone

Мобилното събитие донесе и друга изненада – Nokia официално обяви, че бъдещите смартфони на компанията ще използват платформата Windows Phone на Microsoft. Компанията постепенно ще намали работата по модели със Symbian и ще премине към WP, но това няма да стане изведнъж. За смартфоните със Symbian беше обещана поддръжка до 2016 г., а през тази година вече видяхме два големи софтуерни ъпдейта. Вторият с името Belle промени напълно интерфейса на платформата и го направи много по-модерен и напълно сравним с този на Android или iOS. Финландската компания успя да направи невъзможното и за няколко месеца да разработи и пусне в продажба (през ноември) два телефона с Windows Phone, които получиха повече от положителни отзиви от потребителите и технологичната преса. Догодина телефоните ще достигнат и до важния щатски пазар, а ние се надяваме скоро Windows Phone да се сдобие с българска поддръжка и официално стъпи и в нашата страна. Все пак Nokia успя да пусне, макар и в ограничен тираж, и първия смартфон с MeeGo. N9 спечели мнозина с иновативен интерфейс, софтуерни възможности и хардуерен дизайн, който след това компанията използва и в първия си телефон с WP – Nokia Lumia 800.

Големите сделки

В корпоративно отношение картината на 2011 г. беше не по-малко пъстра. През май Microsoft ни изненада с новината, че купува Skype за 8.5 милиарда долара. Сделката беше приключена през октомври. Софтуерният гигант обяви, че възнамерява да интегрира популярното приложение в много от продуктите си. С най-голямо нетърпение очакваме да видим как ще стане това в Windows Phone. През лятото се случи и друга голяма сделка – Google изненадващо закупи Motorola Mobility за скромната сума от 12.5 милиарда долара. Основната причина за това се оказа обширното портфолио от патенти на американците, които Google възнамерява да използва, за да се предпази от многобройните атаки срещу Android, макар че някои видяха в това заплаха за съществуването на платформата. В тази връзка 2011 г. ще запомним и с използването на патентите за борба с конкуренцията. В съдебни спорове се оказаха въвлечени много от големите производители като Samsung, Motorola, HTC, Microsoft, Oracle и Apple, но някои извлякоха полза от това. Apple се съгласи да плаща такси на Nokia, а Microsoft сключи лицензион­ни споразумения с големите производители на телефони с Android, сред които Samsung и HTC.

Освен с първия двуядрен смартфон LG беше пионер и с 3D-то за смартфони и таблети.

Друг изненадващ обрат ни поднесе HP. През лятото, малко повече от година след като компанията закупи Palm за сумата от 1.2 милиарда долара, обяви, че заради провала в опитите да се конкурира успешно на мобилния пазар спира разработването на смартфони и таблети с webOS. До написването на този текст съдбата на отдела, занимаващ се с продук­тите на Palm, все още не беше ясна. През есента пък, малко след като Sony Ericsson навърши 10 години, стана ясно, че Sony ще изкупи дела на Ericsson и ще продължи да прави смартфони, които ще са по-тясно интегрирани с останалите продукти на компанията.

В новините влезе и Apple. След месеци на спекулации компанията ефективно забави представянето на следващия си смартфон за есента и след като показа телефон, който не се различава по външен вид от iPhone4, успя да разочарова мнозина от феновете си. Но­вият iPhone 4S разполага с двуядрен процесор, камера с по-висока резолюция и подобрен дизайн на антената, но основното допълнение се оказа системата за гласово управление Siri, която включва елементи на изкуствен интелект. Ден след премиерата на смартфона ни застигна новината за кончината на Стив Джобс.

Ръст на производителите на мобилни телефони от Q3 2010 до Q3 2011

Положението в България

И в контраст със ставащото по света, в България нямаше кой знае колко интересни технологични събития. Нарастващото недоволство на мобилните потребители по отношение на спорни клаузи, като автоматичното преподписване на срочни договори, злоупотребата с лични данни и практиката за подвеждащи предложения за сключване на договори за нежелани услуги, доведе до масови жалби до регулиращите органи. Все пак недоволството не остана без резултат и операторите започнаха да махат спорната клауза за автоматично преподписване на срочните договори. VIVACOM направи това и за старите абонати, а при GLOBUL и М-Тел тя важи само за новите. М-Тел се трудеше усилено по връщането в график на издаването на потребителски сметки заради въвеждането на нова билинг система и до началото на лятото успя да се справи. За да адресира недоволството от автоматичното преподписване на договори за мобилни услуги, GLOBUL предложи Welcome Guarantee. С нея всеки потребител, недоволен от предложенията на оператора, можеше да се откаже от тях до 30 дни след подписване на договора, без да дължи неустойка. При преносимостта на номерата също имаше промени за улесняване на процеса и той вече започна да се случва на „едно гише”, което допълнително спести време на желаещите да сменят оператора и запазят номера си.

Съгласно плана на ЕК цените на роуминг услугите в ЕС намаляха отново в началото на лятото, точно навреме за лятната отпуска. В края на август VIVACOM представи мобилен план без договор, който потребителите могат да конфигурират според нуждите си, а през октомври дойде и отговорът на М-Тел, който пренесе в България част от услугите на австрийския виртуален оператор bob, който също предлага опростен тарифен план без месечна такса и дългосрочен договор.

М-Тел продължи да увеличава максималните скорости в 3G мрежата си и в няколко града те достигнаха 42 Mbps. Операторът започна и тестове на LTE мрежа, но комерсиалната употреба няма да започне скоро. Заради очакваните различни регулаторни решения по отношение освобождаването на честоти, раздаването на лицензи се очаква към края на 2013 или началото на 2014 г. VIVACOM също продължи да инвестира в 3G мрежата си, а заради избора на честота от 900 MHz успя да покрие по-голяма част от територията и населението на страната.

Пазарен дял на производителите на смартфони в световен мащаб, Q3 ’11